Провокацията с хорото до Народния театър на метри от изложбата с кадри с жестокостите в Украйна

Вчера около 19 ч. станах свидетел на позорна гледка. Точно бях изгледала кървавите кадри от войната в Украйна в изложбата пред Народния театър.

Плаках от всичко видяно. Преди да си тръгнем със съпруга ми, седнах наблизо, за да споделя няколко снимки от изложбата във Фейсбук страницата на Данибон.

Точно тогава започна провокацията.

Вдясно от мен беше изложбата, а вляво дойдоха хора с тонколони и български байряци.

Някои бяха в български носии.

Гръмна силно българска народна музика и заглуши изложбата за Украйна, която беше с видео и звук.

Жена от лагера с хорото в оранжеви къси панталони и черна тениска с надпис „Охрана“ започна грозно да се кълчи пред публиката, гледаща изложбата, и всичко това на фона на кадри с убитите украински деца. После научих, че преди това е блъскала столовете от изложбата, за да я разтури.

Цялата провокация нагло започна така.

Дами от изложбата отидоха да направят забележка на организаторите на хорото, че не може да се веселят точно на няколко метра от кадрите с ужасите от войната. Успяха да се преборят да се спре музиката. Първо реших, че явно скандалът е туширан, но твърде позитивно съм погледнала на ситуазцията.

Мъже им отговаряха, че това е тяхно място. От години идвали тук да си танцуват. Искат да възродят „новата българска традиция“. Питаха ги язвително дали са българки щом им „забранявали“ да танцуват и слушат българска музика.

Мъж от изложбата се обади на 112, за да обясни каква провокация се случва.

Зрителите на изложбата не си тръгнаха. Дори дойдоха още хора.

Полицаи – мъж и жена, отидоха при организаторите на хорото. Започнаха да им проверяват документите.

Очаквах, че ще ги преместят на друго място или няма да се проведе точно сега това хоро.

Изведнъж музиката се пусна, но по-тихо отпреди. Веднага се хванаха и на хорото.

Явно полицията беше взела решение да намери компромис как да се проведе и хорото.

Чувах, че има още около 15 мин от видеото с кадрите от войната в Украйна. Изглежда двете събития трябваше да се проведат на няколко метра едно от друго едновременно.

Вдясно хората плачеха от кадрите на убитите деца и украинци във войната в Украйна.

Вляво, на около 10 метра от тях, се вихреше весело хоро с подвиквания.

Виждаш бебе в ковчег вляво и чуваш вдясно как танцуващите във веселото хоро викат „Браво!“.

За да покажат доминацията си, макар да бяха шепа хора, от лагера на хорото, засилваха музиката. Извадиха и микрофон, за да заприлича съвсем на селска сватба.

Всичко съм документирала с две видеота, които излъчвах на живо.

Тогава си мислех, че хорото е съвсем законно и вероятно нещо са съвпаднали нелепо двете събития.

Чудех се обаче какви хора са това да виждат убитите деца в Украйна и да се се веселят на няколко метра от това.

Чудех се как така не виждат как хората плачат. Дали не им е неудобно?

Беше грозно, пошло, нечовешко.

Излъчвах на живо и се срамувах от нашите сънародници какво отношение показват.

Все едно да има погребение и те да си надуят веселата музика.

А на изложбата всеки кадър беше погребение.

Виждаш трупове на деца. Виждаш изнасилени жени. Виждаш хора, които са били вързани, гаврили са се руснаците с тях и после са убити.

Убивали са бебенца. Изнасилвали са жени на 76-годишна възраст. Жена на 56 години са я карали да се съблича гола и руските войници като в „Биг брадър“ са я наблюдавали 24 часа в денонощието. Тя е от „щастливките“ с такова изтезание месеци наред. В съседните стаи са се гаврили и са избивали други жени.

И на фона на това нашите българи безочливо танцуваха, викаха „Браво“ и развяваха българското ни знаме.

Срам!

Беше голям срам!

В това време докато предавах какво се случва съвсем нагло при мен дойде жена от лагера на хорото. Заяви ми, че съм изключително нагла. Погледът й беше странен. Налудничав. Но не очаквах, че ще се окаже опасна. Заяви ми, че си има позиция за Украйна.

До този момент си мислех само, че това са хора без морал и ценности, не разбират човешката трагедия, искат точно в този момент да си танцуват и то точно на това място. По-скоро наивно смятах, че се стремят да си завземат само за себе си тази територия, защото си я смятат за своя.

В този момент ми стана ясно, че това е и отношение. Те демонстрираха своето нагло отношение към Украйна.

След като жената ми просъска, че си има позиция за Украйна, аз я попитах каква е.

И тя ме нападна!

От 30 години съм журналист. Отразявала съм какво ли не, но за първи път ме нападат.

Сграбчи ме за дясната ръка агресивно и се опита да ми избие телефона от ръката. Доста жестоко ме стискаше, но аз захванах още по-силно телефона. Успях да го задържа и да продължа да отразявам. Мъжът ми беше наблизо и успя да ме спаси от това неочаквано нападение.

След това пред полицията тази жена продържи да ме обижда и искаше да ме „лисне“ с вода.

Смяташе, че с тази изложба ни промиват мозъците за Украйна. Полицайката й направи забележка, че това е информативна изложба за войната.

Други нейни съмишленици ни гонеха да ходим в Украйна.

Ясно стана, че вече не беше само провокация да си завземат тази територия, но демонстрираха чрез „българщина“ отношение към Украйна. Все едно се смееха нагло в лицето на страдащите украинци и искаха точно на това място, където минаваха много чужденци и снимаха, да се види от света „какво мисли България за Украйна“.

Дори да е нямало в началото умисъл (а може и да е имало още тогава), в края имаше омраза към Украйна, към зрителите на изложбата и към мен.

Полицаите им обясняваха, че това е общинска земя и изложбата за Украйна е с разрешение до 20:30 ч. Отделно самата Столична община е съорганизатор.

От лагера на хорото обаче смятаха, че това е лично тяхна територия. И то от години – „били дошли първи“, а „тия“ (от изложбата) били дошли чак сега.

Оказа се, че това хоро е с неясен статут. Полицаите бяха объркани. Ползвали някаква „вратичка“, за да минат само с уведомление, а не с разрешение. Пускали уведомително писмо до общината за провеждане на мигинг. Нямали отговор от Общината. Затова приемали, че щом са ги уведомили, знами могат да си правят каквото си искат. Полицайката ми обясни, че така можело да се ползва обществен терен – стига да е до 22 ч.

Определено това хоро не е митинг! И определено това е регурлярно събитие. В случая то пречеше на съвсем законно събитие на Столична община върху общински терен.

Столична община, Столична полиция и всички институции по казуса трябва да проверят колко е законно провеждането на това хоро пред Народния театър и колко пречи на законни събития.

Позицията на организаторите на хорото е, че това е тяхно място, защото първи са дошли.

Т.е. първи си завзели мястото пред Народния театър и не го дават на други, дори със съорганизатор Столична община. А при вчерашния случай дори показаха омраза и отвратително отношение към събитието за Украйна. Те се чувстват като собственици там и могат да извършат и друга провокация в бъдеще, ако дадено събитие не им хареса. Не само да тормозят участниците в другото събитие със силна музика, но е възможно и друго деяние – както аз бях нападната.

Горещо моля Столична община да разгледа доколко е законно провеждането на това хоро пред Народния театър.