Темата за образованието и знанието винаги много са ме вълнували.
Сестра ми, която ме познава от съвсем малка, ме определя като човек, който постоянно обича да учи. Знанието ми е като мания, като адреналин, който ме зарежда. Не мога да си представя да мога да скучая някога в този живот – има толкова много знание в различни сфери, до което бих искала поне само да се докосна.
Личи си и от сайта ми – колко много теми ме вълнуват и вдъхновяват. И постоянно добавям нови и нови.
Като гледам статистиката на сайта Данибон, забелязвам, че българите също са луди по темата образование. Не хиляди хора, а стотици хиляди, се интересуват от образованието. Правя в някои месеци по няколко милиона прочитания и най-много се чете за образованието.
За мен наистина е парадокс как хем българите са маниаци на тема образование, хем като наблюдавам процесите в обществото и как се разсъждава – колкото и да четат за образованието – няма положителни промени за всички.
Затова започвам да си мисля, че може би голяма част от българите се интересуват от образованието само повърхностно.
Или приемат образованието само като път за бърз успех без да изградят ценности.
За някои българи може би образованието е само “келепир” – да спечели детето медал, да влезе в 5 клас в математическа гимназия, да влезе в 7 клас в хубаво училище, а след 12 клас да стане студент в специалност в университет, с която може да получава висока заплата.
Цялото “блъскане” е да се вземе тази висока заплата, а не да се развива човек още и още.
Вероятно много българи не осъзнават, че знанието и образованието са ценност, а не (единствено) валута за бърз успех в обществото, който най-често се разбира само като висока заплата.
Нямам друго обяснение – как толкова много хора четат нонстоп в сайта ми за образование, а май няма ефект за обществото. Възможно е да има полза за самото семейство. А за обществото и държавата?
За толкова години, откакто съществува Данибон и толкова хора нонстоп четат за образованието, трябваше да има отгледано вече едно свръхобразовано общество в България с ясна ценностна система, в която на пиедестал са знанието и вечното учене, напредъкът, прогресът.
Ако го имаше това свръхобразовано общество, нямаше да се поддават много сънародници на конспирации и на влияние на фалшиви герои от партии като Възраждане, Величие, ИТН и т.н. Щяха да са непримирими към корупцията и завладяването на държавата, защото това ще застраши развитието и прогреса на обществото и на тях самите. Но определено не виждам да се съпротивляват българите срещу това, а по-скоро дори не им пука или още по-зле – част от порочните схеми са някои.
Негласуването мнозина го приемат като геройство, а не осъзнават, че това е поведение на безгласен роб. По-зле са и от тези, които безскрупулно си продават гласа, защото вторите имат някаква изгода – между 50 и 500 лева, а негласуващите получават само това, което са решили другите.
Колкото и да четат за образованието много българи явно не са прегърнали знанието и прогреса като ценност. Създава се само една имитация на образовани хора, които всъщност не са такива, защото няма благоприятна промяна в ценностната им система. Затова не само тъпчем на едно място, но направо затъваме като общество.
Жалко!
