Посветих деня си на “Гръцко синьо – не съвсем пътеводител” на Анита Димитрова и споделям първите си впечатления, както обещах.
Това е книга, която ще заеме своето достойно място в семейната ни библиотека при най-ценните четива. Това книга, която се чете и бързо, и бавно. Написана е много приятно, стегнато и човек се пренася на различни чудни плажове и таверни в Гърция. Неусетно пропътува разстоянията от плаж до плаж и от остров до остров.
В същото време обаче има нужда да чете и една идея по-бавно, за да се наслади на всяка описана дестинация. Няма нужда от бързане, читателско преяждане, а спокойно да набележи всички бижута, описани в книгата, за да ги посети веднага щом се отправи отново към южната ни съседка.
Анита е успяла да ни разкрие наистина чудни места като наземни плажове, кулинарни съкровища, зашеметяващи гледки. Няма да ни заведе в 5-звезден хотел олинклузив. Показва ни истинското лице на Гърция. А ако още не сме го доловили какво е, ами какво да кажа – добрият вкус се възпитава и никога не е късно човек да се поогледа и да се научи какво е хубаво.
Анита Димитрова е журналист. Заедно учихме във Фактурата по журналистика и масова комуникация. Следя й публикациите в медиите през годините. Пише хубаво и научавам много, особено за култура. Гърция отдавна й е страст и я познава отлично. Радвам се, че е издала книга, защото това познание и опит, който има, е прекрасно да го сподели с нас.
За мен книгага й е много полезен наръчник за допълнително опознаване на Гърция. Много неща знам, но тук откривам още и още полезна и интересна информация. А за мен това е номер едно – дали научавам нещо ново от дадена книга.
Две теми са силно застъпени – хубави плажове и хубава храна. Това са и теми, които много ми допадат. Вече съм си набелязала къде да отида да ям миди. Стигнах до разказа на остров Скопелос, свързан с Mamma Mia, но се изкуших и прочетох какво е написала Анита за любимия ми Крит. Влюбена съм в Крит и вече мечтая за ново пътуване до там.
За кого е подходяща книгата – препоръчвам я за всички почитатели на гръцките плажове, гръцката кухня, а и за дирещите приятни дестинации с деца или без деца, където могат да се радват на природа, слънце, вкусни гозби и гостоприемни стопани.
Ще продължа да споделям с вас впечатления си от книгата. Имах въпрос преди дни дали я препоръчвам. Вече мога убедено да кажа, че не само я препоръчвам да я прочетете през лятото, но и да я добавите в семейната си библиотека като ценен справочник за пътуване из Гърция.
Мисля да си направя списък с местата, които Анита препоръчва за плаж и храна. Но това ще бъде следваща стъпка след като приключа с четенето.
