Снощи прочетох романа на Иви Дънмор. Хареса ми. 350 страници е, но се чете бързо. Аз го изчетох за около ден. Увлекателен и е приятно четиво за отмора.
Примами ме това, че се разказва за студентка в Оксфорд през 1879 т., а авторката също е възпитаничка на Оксфорд. Има нюанси от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, но се цитират и други класики – от древногръцки автори като Омир и Тукидид през философи на Просвещението до Достоевски.
Главната героиня е студентка по древна история в Оксфорд. За да учи там, получава стипендия от движението на суфражетките, които се борят за правата на жените. Така се запознава с херцог Монтгомъри, който е лидер на консерваторите и кралица Виктория много разчита на него. Разпознаваме в романа мнозина исторически личности от английската политика в този период, който е около Освобождението на България – например Дизраели и Гладстон.
Романът е интересен с историческите моменти в него – как започва обучението на жените в университетите, протестите на суфражетките, разговорите с кралицата, дебатите в британския парламент, а също и с живота в Оксфорд и в имението на херцога.
В същото време това е и романтичен, дамски роман. Ще допадне на феновете на Джейн Остин. Има обаче и по-горещи сцени, които в един момент ме накараха да се запитам дали няма да прераснат в „50 нюанса сиво“ – верно, че и там главната героиня обожаваше Елизабет Бенет и мистър Дарси. Не знам дали е почерк в романите си Иви Дънмор да включва и доста сериозно описание на любовните сцени или понеже това е първата й творба и е заложила и на този момент, но ми се струва, че можеше да не е и толкова подробна в тези интимни преживявания. Романът си има силни страни и без тях. Въпреки това трябва да съм честна, че не стояха като кръпка, а добре е втъкала всичко. Но някак ми стана твърде модерен и разкрепостен – по-скоро като роман за 21 век, а не за средата на 19 век. Все пак това са няколко страници повече горещина. В другите се усещаше животът от Викторианската епоха, който е чудесно препредаден.
Иви Дънмор разказва увлекателно и интелигентно. Определено й ставам почитателка на творбите.
Всъщност това е роман за жената в различните й роли. Тя може да е и изключително красива, съблазнителна, влюбена силно, но и да е блестящ ум, да чете на древногръцки и латински, да се занимава с политика, да се увлича и от Достоевски, и от Джейн Остин, да е активна гражданка и да се бори за своята свобода, независимост и срещу ограниченията на обществото за ролята на жената. Жената не е притурка на мъжа, а заедно с мъжа са равнопоставени. Ако всеки намери своята половинка и взаимно се ценят без да обръщат внимание на ограниченията на обществото, ще са много щастливи.
„Да се влюбиш в херцог“ ще допадне на дами, които се вълнуват от обучение в елитни университети, обичат история и политика, впечатляват се от аристократични порядки, борят се за правата на жените и са фенове на романи в стила на Джейн Остин.
