Съботната ни разходка ни отведе до известна сладкарничка със закачливо име на ул. Шипка в София. Срещу нея има бижутерски магазин с хубава витрина, която ме беше накарала да спра и да разглеждам чудни обици преди време. Масата, на която седнахме в заведението, беше с гледка към това магазинче и пак си казах, че трябва специално да го посетя някой ден.
Тази сладкарничка ми беше отдавна препоръчана от читатели на Данибон. За първи път я посетих през уикенда. Имаше масички и навън, но намерихме свободна вътре.
Ето впечатленията ми.
Като интериор е приятно. Urban стил, но бежовото придава привлекателност и арт елемент.
Има интересно осветление. Това ми привлече вниманието като акцент в интериора.
Кафето е хубаво, сподели мъжът ми.
Аз си поръчах тортичката. Беше вкусна. Дори доста. Приятно ме изненада.
Чашите и чинийките бяха бели, семпли, типични и практични за забързана градска среда.
Повечето маси бяха заети, което говори, че е доста популярно място. Имаше хора, които четат книги, други работеха на компютъри. Чуваше се и чуждестранна реч – английски, френски, италиански.
За мен беше малко по-шумно, за да се отпусна.
Музиката е хубава. Малко по-силна.
За забързани градски хора вероятно е приятно местенце. На мен ми трябва повече уют и тишина. И малко повече романтика – за сладкарница го очаквам. Иначе тортата ме спечели.
Точно, когато излизахме, видях, че в сладкарничката влиза доста известен наш писател. Така че явно мястото наистина е интересно, култово, тренди и привличащо ангажирани градски хора.
Вероятно ми трябва ново посещение, за да усетя по-добре духа на това място с хубави сладки изкушения.
