Със съпруга ми бяхме на представянето на книгата за братя Аргирови. Софтпрес я издават, а от издателството са ни приятели. Усетихме нещо при братя Аргирови, което рядко се долавя вече в наше време.
Много земни хора и в същото време са с голяма душа.
Представяте ли си – влизаме в залата, а братя Аргирови са там. Представят ни, те ни прегръщат и искат да се снимат с нас. Все едно ние сме звездите, а не те! Как човек няма да литне до небесата? Много-много топли и сърдечни хора.
На представянето бяха дошли звезди, които знаем от нашето детство – Роси Кирилова, Тони Димитрова и много други. Уважиха своите приятели и колеги. Пяха заедно с тях. И същото нещо усетих. Нямаше я изкуствената звездомания, а всички бяха сърцата и топли хора.
А за финал – още нещо приятно: возихме се с Богдан Томов в асансьора и обсъждахме какво – любимото ни училище – Американския колеж. Той също е родител от нашата общност, но дъщеричката му завърши преди време.
С две думи – очарована съм.
Може би звездите са точно такива – земни, сърцати, с голяма душа.
