Българският държавнически елит явно само проформа подкрепя Украйна и то само, когато му се налага да заеме позиция.
На 24 февруари – когато се навършиха 3 години от инвазията на Русия в Украйна и целият европейски политически елит беше в Киев в подкрепа на Зеленски – аз си сложих значка с украинското знаме.
През деня ми направи впечатление, че други нямаше (едва вечерта на шествието ми се напълни душата).
Но ме изненада въпрос на заместник-министър, който ме попита през деня дали съм от украинска организация, която подкрепя Украйна. Поне беше забелязал тази значка. Но не разчете посланието – за датата и за подкрепата на този ден за Украйна. Отговорих, че може да се приеме и така – имам известен сайт, който е отдаден на каузата: Украйна. “Само така!”, ми отговори тихичко.
Но дори и човек, който е на позиция и който все пак разпозна подкрепата ми за Украйна и не е безразличен, явно е далеч от силната европейска позиция за Киев и далеч от посланието на 24 февруари.
А така искам да имаме държавници, които точно и ясно да реагират в кризисни ситуации, да имам ясни ценности и да изразяват смело и категорично подкрепата си за жертвата, да се изправят срещу агресора без да се страхуват. Как да дават правилни послания на обществото, като самите те са или хем-хем, или в най-добрия случай – тиха подкрепа.
