Лятото още не е отминало, есента леко се усеща, че наближава. Слънцето в началото на деня не дава сериозни сигнали, че ще е топло, а по-късно показва своята сила. Началото на септември. 3 септември 2022 г., събота, София.
Събудихме се сравнително късно. Около 9 часа. И съпругът ми изведнъж ми припомни важно събитие за този ден, което си бяхме набелязали – Античен фестивал „Сердика е моят Рим“. Бях забравила, но споменаването веднага ме накара да стана бързо и да започнем да се приготвяме, за да отидем. Събудихме и малкия ни син. Големият учи в чужбина. Обичаме история, обожаваме и исторически възстановки. А на този фестивал трябваше да има много.
Целихме се за събитието в 11 часа – битки, войни. Или по-точно: „Римо-готски войни“.
Античният фестивал се провеждаше в Археологическия парк „Западна порта на Сердика“. Обичаме римската история и често се разхождаме из обектите в София от тази епоха, но не бяхме ходили там. Оказа се, че и други не знаеха мястото, а то е прекрасно. Намира се точно до Католическата църква. В района има спирка на метрото и няколко паркинга (цена 2 лева/час).
Доста се чудихме как да отидем – пеша, с трамвай или с кола. В крайна сметка избрахме с трамвай. Стигнахме бързо. Застанахме първо на по-високата част – при оградата на ул. „Георг Вашингтон“. Бяхме там навреме.
Имахме чудесна гледка за първата възстановка – войните.
И битките.
Можете да ги видите тук.
Второто събитие от фестивала беше церемония по посрещане на делегат и сключване на мир.
За следващите възстановки вече се преместихме в самия археологически парк. Входът е на ул. „Цар Борис I“ 146.
Раннохристиянската литургия и покръстването на гот можете да изгледате тук.
Следваше обедна почивка, в която се разходихме из другите атракции на Античния фестивал. (За обяд се разходихме по картата на близкотоизточните вкусове, където похапнахме и се влюбих в сапуните от Алепо).
Първата ми спирка на фестивала беше да опитам медовина и да я сравня с ароматизирано вино. Тук беше голяма забава.
Заслуги за това имаше младежът, който предоставяше двете напитки за тестване. Първо даваше вино, а след това – медовина.
Разказваше много интересни факти и за виното, и за медовината. Оказа се производител на медовина.
Интересното беше, че на следващия ден също го видяхме на друго събитие и поговорих повече с него.
Учил е биология. Завършил е в Харвардските курсове и преподаватели са му били Кирил Петков и Асен Василев. Сподели, че благодарение на техните съвети бизнесът му е оцелял по време на ковид.
На Античния фестивал направих разходка и сред другите сергии. Показваха ни старинни оръдия, имаше стари монети, бижута и други атракции.
Запознах се с русенец, който изработваше шлемове и други интересни аксесоари. Стори ми се чудесна идея за подаръци и дори взех визитка.
Продължих разходката. На други места показваха различни дейности от Античността.
Следобедната програма на фестивала продължи с тренировка на всички участници. Видяхме нещо уникално.
Проследихме и дуел между римлянин и гот.
Демонстрираха ни старинни оръдия, изработени от двама братя от Велико Търново.
Впечатляваща беше и първата тренировка на новобранци.
Последва нещо много интересно – грижата за красотата на богата римлянка – Серена, която е реална личност. Представянето от водещата беше изключително атрактивно. Имаше знатна дама, на която робини помагаха за обличане и за избора на бижута. А след това тя излезе на разходка. Преди разходката стана инцидент. Любимата робиня на знатната дама беше арестувана, защото носи езически амулет. Препоръчвам ви да изгледате видеото. Ще научите много.
Още възстановки с женско участие последваха.
Първо беше „Последната жрица“, а след това имаше съдебен процес срещу робинята на Серена.
Финалът беше венчавка. Наблюдаваха я много влюбени, сред които млад мъж и млада дама. Мъжът беше с тениска „Аз съм с гений“, а дамата – „Аз съм с глупак“. Двамата се бяха гушнали романтично. Показа ми ги съпругът ми. И двамата вече бяхме с изтощени батерии на телефоните след като цял ден се забавлявахме и снимахме и не можахме да запечатаме последните сцени от фестивала. Но ги запомнихме. За неволята ми с телефона и това, че не мога да снимам финала, научи и мила дама, която ме разпозна като Данибон. Беше ни приятно да общуваме с нея и семейството й, които ни препоръчаха и други такива хубави събития.
На фестивала се забавляваха млади и стари, влюбени, семейни, софиянци и туристи, сред които и азиатец, който запечатваше всяка сцена на два телефона – на единия предаваше картината, а на другия записваше звук.
Беше красиво!
Беше зрелищно!
Беше драматично!
Изкарахме един невероятен ден. В самия център на София. С много история, с прекрасни възстановки, с чудни костюми и с много сърцати ентусиасти, които дадоха всичко от себе си, за да ни пресъздадат тази минала епоха, когато римският император Константин Велики, онемял пред красивия град, възкликва „Сердика е моят Рим“.
Данибон не предоставя услуги по отразяване на събития или посещения на места. Местата и събитията, които посещавам, са част от семейните ни или мои лични разходки. Изборът е изцяло мой или на семейството ми. Дали ще пиша за даде посещение зависи от това дали имам време, вдъхновение, възможност, желание.
Ако някой желае да присъства негово събитие или място в Данибон, това може да стане само в рубриката „Представи се“ или в календара на сайта. Условията за поместване на статии там са обявени тук.
