От 8 юни 1995 години сме заедно с Евгений и сме все така щастливи и влюбени. Днес става 30 години от мига, в който се видяхме за първи път.
Бяхме първокурсници в университета. Той учеше за инженер в Техническия университет в София, а аз бях от Факултета по журналистика в Софийския университет.
Съзряхме се преди да отидем на купон за рожден ден на моя съученичка. Живеех на квартира в Лозенец. Цяла тумба състуденти и други младежи бяха дошли да ме вземат. Аз погледнах от балкончето и съзрях красиво русо момче, което толкова ми хареса и веднага се влюбих в него. Сърцето ми заби силно. Беше любов от пръв поглед.
Помахах на цялата голяма компания да се качат. Евгений после ми разказваше, че не помни как е качвал всички тези стълби до 4 етаж бягайки.
Споделя, че като ме видял на балкончето, си казал, че това е неговата „Жулиета“.
От този момент се залепихме един до друг. Вечно влюбени като Ромео и Жулиета, но, слава богу, с много по-щастлива съдба.
След като завършихме университ, се оженихме на 26 септември 1999 г., а през 2000 г. и през 2007 г. се родиха синовете ни.
Определено вярваме в любовта от пръв поглед. Живо доказателство сме за това.
А още по-хубаво е, че тази любов продължава с все по-силни искри и сега.
И както винаги споделям как ме носят на ръце всеки миг. Денят ми започва с чаша кафе, целувка и „Добро утро, красавице“ и завършва с чаша вино до камината със суинг танц под звуците на любима джаз музика.
Аз съм невероятна щастливка да открия моя невероятен принц, което винаги ме кара да се усмихвам, да се смея и да щурея с него.
Но в погледа на Евгений виждам, че аз и съм неговата принцеса, за която прави всичко с цялата си душа и сърце.
Мисля, че го правя много щастлива.
Пожелаваме на всички подобно щастие.
Обичайте се както в мига, в който сте се видели и сте се влюбили един в друг!
Прекрасен ден и нека да бъде дарен с много любов!
