На 8 юни 1995 година се срещнахме с Евгений. Още в първия миг, в който се видяхме, се влюбихме. Затова вярвам и в любовта от пръв поглед.
Аз се появих на едно балконче на квартирата ми в “Лозенец”, а той беше със студентска компания долу на ул. “Цанко Церковски”.
Щяхме да ходим на купон за рожден ден на моя състудентка от Факултета по журналистика на Софийския университет. Идваха да ме вземат, за да тръгнем заедно. Бяха в компанията момичета от моя факултет и студенти кандидат-инженери.
Евгений беше първокурсник в Техническия университет в София, а аз учех “Връзки с обществеността” в Софийския. Видях едно русо мусколесто момче и веднага се влюбих в него.
От този първи миг, когато се съзряхме, сме все заедно. И така вече 29 години. Иначе се оженихме на 26 септември 1999 година, т.е. след 4,5 години студентска любов – точно се бяхме дипломирали като студенти и създадохме нашето семейство.
Може би заради нашата студентска любов винаги си останахме с духа на студентите. А сега, когато децата ни са големи, се връщаме точно към момента на студентското купонясване и все едно отново сме на първата си среща като първокурсници.
Емоциите около танците Линди хоп, които посещаваме от няколко месеца, чудесно ни помагат пак да сме така изпълнени с енергия като едно време и да сме много влюбени. А вече можем дори да танцуваме хубаво.
Пожелавам си още дълги години да сме щастливи заедно и все така влюбени! Признавам си, че вече прави сериозно впечатление как сме много влюбени и след близо 30 години.
ПП Евгений заяви, че съм написала кога съм се влюбила аз в него. Той се влюбил малко по-рано в мен. Няколко месеца по-рано ме е забелязал, но тогава съм изглеждала много недостъпна. Говори ми за някакъв купон, за който аз помня, че наистина имаше някакви три непознати момчета, но дори не съм ги удостоила с поглед и не знам дали наистина е бил там. Добре, че на 8 юни 1995 г. съм прогледнала. И все пак официално се води в нашето семейство 8 юни за важна дата и всяка година я честваме.
