След всяка среща с приятелите ни от “Софтпрес” със съпруга ми си говорим, че някой трябва да напише книга за създаването на издателството. Има толкова поучителни житейски уроци, толкова трайно приятелство и толкова успешни бизнес модели – все неща, от които се нуждаем в съвременната ни българска история.
Всичко започва от две съседни стаи в общежитие в Студенстки град. Две студентчета на 22 години – Митко и Стиви, много различни един от друг, успяват така да се сработят, че бързо да реализират всяка своя младежка щура идея. Първата им книга е решения на задачи по математика в 8 клас. Книжката им е жълта. Вече с усмивка обясняват, че явно много са искали да привлекат внимание, за да изберат такъв цвят. И за похлупак на всичко, тъй като нямат фирма, ползват тази на майката на Митко, която се занимава не с книгоиздаване, а с продажба на плодове и зеленчуци и се нарича “Агрофрут”. Преди да доразкажат историята си, правят една вметка, че първият им склад след време е на 4 километър. Всъщност правят и голяма иновация – сами създават шрифт за математически формули. Следващата важна стъпка е решението им да издадат книга за компютри. Всичко е чудесно, само че нямат никакви пари. Само идея и желание. Отиват при шефа на голяма компютърна фирма и им обясняват своята гениална концепция. Компетентно допълват колко се нуждае българския книжен пазар от такова четиво. Човекът явно е бил достатъчно толерантен, за да изслуша докрай ентусиазираните младежи: “Чудесно, момчета, пари имате ли?”, “Ами нямаме”. “А имате ли опит в книгоиздаването?”. “Ами имаме.” И извадили жълтата книжка. “Чудесно! А кой ви е издателят?” “Ами Агрофрут”. И когато чул вече и името на “издателя” на младите момчета, големият шеф прихнал да се смее и всички задръжки в комуникацията паднали. Дал им пари да си реализират щурата идея, а те след няколко седмици наистина пак цъфнали при него с готовата книга. Той не могъл да повярва, че това е възможно, а и че книгата се купува. Следващото голяма стъпка в младежкия ентусиазъм бил да завладеят чешкия книжен пазар. Имат си книга, там цените са високи, а ДДС – нисък, що пък да не ходят на чешкия пазар. Речено-сторено. И се насочили към Прага. Там обаче книгопечатът бил скъп. Напечатали книгите в България. На митницата никой не им повярвал, че има толкова луди българи, че да изнасят книги от България за чужбина и ги накарали да разтоварят целия камион за проверка. В Прага пък се натъкнали на особеност. Нямало книжна борса и всеки трябва сам да си разпространява книгите. Научили се как става и успели да разпространят своята книга. Но за зла участ, случило се голямото наводнение и се наводнили всички книжарници. Книгите им подгизнали. Опитвали се да ги сушат, но не се получило. За щастие, застрахователите им платили обезщетение. Това, че не се отказали от бизнеса си, въпреки злата участ и несгодите, ги научило да се борят и да продължават напред с постоянство. От Прага възприели много интересни идеи за дистрибуция на книги и веднага ги приложили в България. И все още се оказват много успешни.
Могат да слушат и още, и още от историите на Митко и Стиви. Защото това е само малка част от създаването на бизнеса им. По-късно основават и една от най-успешните компютърни български фирми – MobiSystems. До Стиви и Митко през всички тези години са две прекрасни момичета – големите им любови Миленка и Гери, които са начело на управлението на Софтпрес. Двете амбициозни момчета от стаичките в Студентски град са основали не само успешни компании, но са създали и две прекрасни семейства, с които винаги ни е приятно да се срещаме.
Тази година Софтпрес отбелязва своята 25-та годишнина, а партито беше на 29 ноември 2019 г. в изисканата зала в хотел “Маринела”. В нея имаше уютни кътчета, които да ти помогнат да се потопиш в книжната обставка от романите на издателството.
Имаше и кътче с книга за пожелания към Софтпрес.
От издателството почетоха всички свои автори и партньори. Христо Стоичков, който ги избра за издател на своята автобиографична книга, ги поздрави и им подари златна топка.
След това на сцената бяха прекрасната Хилда Казасян и чаровникът Мишо Йосифов.
Успях да стисна ръката на любимата ми писателка Радостина А. Ангелова и да се запозная със сина й Александър Станков, с когото са съавтори в новия им роман “Утре”.
В края на празника прекрасните Миленка, Гери, Стенли и Митко, заедно със своите колеги, разрязаха голяма торта, на която се виждаха кориците на много от книгите на издателството.
Тези две прекрасни семейства са успели да създадат и едно голямо фирмено семейство, с което винаги ми е приятно да бъда. От години “Софтпрес” и “Данибон” си партнираме.
Чувствам ги като част и от моята история. Винаги съм щастлива, когато се срещаме и събираме с тези прекрасни хора.
Все така да сте прекрасни и да създавате нови и нови чудесни книги за цялото семейство!
