Ако се перифразира Карл Маркс с известния му призив: „Работници от всички страни, обединявайте се“, виждаме, че в наши дни те търсят промяна и белите якички все повече я получават.
Тенденция номер едно в последно време сред експертите по човешки ресурси в световен мащаб, е как служителите да бъдат задържани. Това грубо се превежда така: „балансът на силите се е променил“, пише в Блумбърг Юлия Хабсбаум, автор на „The Nowhere Office“.
Борбата за власт обаче не е само хората, а и за мястото. Мястото вече не е центърът или бизнес районите в града. Те си има нов конкурент – предградието или мястото, където живеят „белите якички“.
Градските бизнес райони, изпълнени с офиси в мегаполиси като Ню Йорк (Манхатън), Лондон и др. – вече се променят. Работата от дистанция има заслуга. Тези градове вече нямат тези приходи, които са имали до скоро.
В Лондон сривът в приходите от пътуванията до работното място е такъв, че най-голямата железопътна мрежа в Обединеното кралство предлага билети с намаление в понеделник и петък.
Градът, какъвто го познаваме от 10 000 години и винаги е бил свързан с три неща: население, търговия и растеж.
Траекторията на растеж ще продължи. До 2050 г. се предвижда почти две трети от всички хора да живеят в градски райони.
И все пак това, което се случва в градовете, се променя сериозно.
Досега градът привличаше работниците и след това те поемаха към своите домове. Все повече обаче не е така.
На мода е концепцията за „15-минутния град“, популяризирана в Париж от кмета Ан Илдаго и сега възприемана като модел в целия свят.
Сеул се стреми дори към „10-минутен град“.
Тези концепции предполагат наличието на всички необходими удобства в рамките на кратка разходка, колоездене или пътуване с обществен транспорт от дома, както за удобство, общност, така и за намаляване на зависимостта от автомобили по причини, свързани с климата.
Не всички са доволни от тази промяна.
Оксфорд в Англия се превърна в разсадник на теории на конспирацията около плановете си за ограничаване на личните превозни средства.
Въпреки това можете ясно да видите влиянието на концепцията за 15-минутен град както на местно ниво в градовете и предградията, така и в адаптирането на градските центрове към това, което се нарича „смесено използване“, или пренастройване на централните бизнес райони за бизнес, жилищни и обществени пространства.
Това се прави, за да се привлекат нови модели на наемане или да се създадат нови потоци от приходи вечер и през уикендите, ако самите офиси останат недостатъчно заети. Но също така отразява културата на живот-работа в момента.
Все повече карнавали се провеждат в някогашните типични бизнес пространства или те се трансформират така, че да се ползват от живеещи, туристи и бизнес.
Скоростта на промяната изненада дори някои визионер.
В края на своята влиятелна книга от 2017 г. „Scale: The Universal Laws of Growth, Innovation, Sustainability, and the Pace of Life in Organisms, Cities, Economies, and Companies“, Джефри Уест отбеляза „по-голямата част от хората, които по принцип биха могли да се деурбанизират, не го правят и остават свързани с центъра“.
„Не познавам високотехнологични маниаци, които да работят високо в планината.“
Но вече в „The Momentous, Uneventful Day: A Requiem For the Office“ от 2020 г., Гидиън Хей ни говори за „удобството да работиш в домашна обстановка“.
Белите якички имат както домашен живот, така и живот на работата. Те очевидно искат ползите от тяхното образование и умения да се проявяват там, където работят, живеят и се забавляват. Технологията предоставя много повече възможности за обединяване на това, което работникът иска, с това, което може да получи сега: баланс между работа и личен живот.
Това не е краят на града, но потенциално новото му начало.
Или, както би могъл да се изрази Маркс: преразпределението му.
Дори тези, които желаят да останат повече капиталисти, отколкото социалисти, трябва да се осмислят максимата „мисли глобално, действай локално“. Тя е измислена от шотландския плановик и природозащитник Патрик Гедес. Била е приложена успешно от големи компании като McDonald’s Corp.
Да, офисите може би ще трябва да се преместят или да се разделят на по-малки регионални франчайз центрове. Но толкова ли е лошо това?
