Новото лице на американската мощ
Хвалбата на Доналд Тръмп, че ще „управлява“ Венецуела и че парите от продажбата на милиони барели петрол „ще бъдат контролирани от мен, като президент“, предизвика дипломатически трус, надхвърлящ латиноамериканските граници. Американската операция във Венецуела и отвличането на Николас Мадуро бяха не просто политическа демонстрация, а сигнал за голяма промяна в световния ред, пише в свой анализ Файненшъл таймс.
Даниел Йергин, енергиен историк и заместник-председател на S&P Global, коментира:
„Внезапно XIX век и периодът преди двете световни войни започват да отекват много по-силно, докато светът губи доверие в глобализацията, отворените граници и свободната търговия.“
С действията си Тръмп фактически върна Съединените щати в логиката на колониалната епоха – когато военна сила и икономически интерес вървяха ръка за ръка, а границите се преподреждаха според достъпа до ресурси.
Ресурсен империализъм в ерата на AI
Промените в американската външна политика са двупосочни.
От една страна, САЩ отговарят на китайския модел на държавен капитализъм и неговите монополи върху критични минерали като литий, кобалт и никел.
Тръмп се стреми да разшири индустриалната политика на САЩ в чужбина, за да осигури американски достъп до енергията и минералите, необходими за захранване на икономиката, снабдяване на отбранителната индустрия и развитието на изкуствения интелект (AI).
От друга – Белият дом отново се връща към идеята, че контролът върху природните ресурси е част от националната сигурност.
„Напуснахме ерата, когато имаше увереност, че пазарите ще работят добре. Днес видимата ръка на правителствата е много по-видима“, казва Йергин.
След като Пекин наложи ограничения върху износа на редкоземни елементи в отговор на американските мита, Вашингтон бе ударен от „токов удар“, според Йергин. Това окончателно разруши илюзията за „лесна глобализация“.
Доктрината „Донро“: връщане към Монро
Новата американска Стратегия за национална сигурност от 2025 г. издигна в център на своята философия доктрината „Монро“ от 1823 г., преформулирана като „Доктрина Донро“ – личен идеен отпечатък на Тръмп. Нейният фокус е контролът върху енергийните и минерални ресурси в западното полукълбо:
„Полукълбото трябва да остане свободно от враждебно чуждо нахлуване или собственост върху ключови активи.“
Тази нова версия на стария принцип фактически легитимира икономическата доминация като въпрос на геополитическа сигурност. Вдъхновена е от протекционизма на Александър Хамилтън:
„САЩ никога не трябва да бъдат зависими от външна сила за суровини или готови продукти.“
Ако се съди по последните коментари на Тръмп и неговите съветници, дефиницията за западното полукълбо се разширява. Тръмп заплаши да превземе Гренландия (гигантска арктическа територия, контролирана от Дания) със сила, ако е необходимо. Освен че е стратегически важна заради затоплянето и отварянето на морски пътища в Арктика, самоуправляващата се територия има обещаващи находища на някои от минералите и редкоземните елементи, от които САЩ се нуждаят, пишат от Файненшъл таймс.
Точката на пречупване: Крим и краят на правилата
За да разберем защо САЩ действат толкова агресивно днес, трябва да погледнем назад към 2014 г. Даниел Дрезнър, професор по международна политика в университета „Тъфтс“, посочва, че дотогава е съществувала една фундаментална норма:
„Граница не може да се променя чрез използване на сила“.
Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. беше моментът, в който тази норма бе фатално пропукана. Макар и преди това да е имало нарушения (критиците често сочат инвазията в Ирак през 2003 г.), Крим превърна изключението в правило.
„Вече сме в момент, когато изключенията надделяват над правилото“, казва Дрезнър.
В свят, където границите отново са подвижни, САЩ вече не се чувстват задължени да спазват стария етикет, докато съперниците им играят по нови, по-сурови правила.
Венецуела – повторение на стар сценарий
Интервенцията във Венецуела напомня на по-старите операции на ЦРУ в Иран (1953) и Гватемала (1954) – опити за защита на корпоративни интереси под прикритието на идеологически конфликти. В този контекст думите на държавния секретар Марко Рубио отекват геополитическият реализъм на XIX век:
„Това, което няма да позволим, е петролната индустрия във Венецуела да бъде контролирана от противници на Съединените щати.“
Въпреки обещанията за икономическо възраждане, реалността е песимистична –възстановяването на петролния сектор на Венецуела може да отнеме години.
Според Даниел Дрезнър от „Флетчър скуул“ в Тъфтс:
„Не се съмнявам, че Тръмп мисли, че всичко е заради петрола, но той греши.“
Политическата мотивация, добавя той, е демонстрация на сила и възстановяване на американското влияние в собствения „заден двор“.
Китайската сянка и глобалната битка за минерали
По-мащабният контекст на венецуелската кампания е глобалната надпревара с Китай за контрол върху минералите, определящи бъдещето на енергетиката и изкуствения интелект. В Латинска Америка китайските компании вече доминират „Литиевия триъгълник“ – Аржентина, Чили и Боливия, както и големи дялове в медодобива и добива на желязна руда.
„Конкуренцията ще се ожесточава“, прогнозира Стефани Юнгер-Моат от Karcsi Global. „Ясните губещи ще бъдат държавите, богати на ресурси, но с малка сила за преговори.“
Африка: новият фронт на ресурсната война
Докато САЩ засилват позициите си в Латинска Америка, Африка се превръща в друг критичен фронт. Сделки като тази между Вашингтон, Конго и Руанда показват нов модел: минерални концесии срещу политическа подкрепа и сигурност.
„Не винаги сме в съвършения свят на Адам Смит“, казва Питър Фам, бивш специален пратеник на Тръмп.
Тази формула на „взаимно обвързани интереси“ се доближава повече до имперските търговски практики на XIX век, отколкото до свободния пазар на XXI век.
Същата формула беше предложена от Тръмп и на Украйна – редките й метали срещу сигурност.
Корпорациите и политическите канонерки
Проф. Рикардо де Оливейра от Sciences Po описва новата политика така:
„Корпорациите могат да продължат напред, знаейки, че правителството на САЩ е зад гърба им — и че ако някой се забърква с инвестициите им, ще изпратят канонерките.“
В този смисъл Белият дом вече не прикрива връзките между икономическата експанзия и държавната мощ. Това е новият „ресурсен империализъм“ – хищнически, прагматичен и без идеологични преструвки.
Епохата на видимата ръка
Пандемията, войната в Украйна и уязвимите вериги на доставки направиха сигурността на суровините стратегическа цел. Параг Хана от AlphaGeo определя настоящия момент така:
„Правителството на САЩ действа като финансова институция със стратегически намерения. Това е еволюирала форма на индустриална политика.“
Йергин допълва:
„Веригите за доставки преди бяха въпрос на ефективност. Сега те са въпрос на политика и сигурност.“
Краят на глобализацията и началото на епохата на новите империи
От Арктика до Демократична република Конго, от Панама до Украйна – икономическите интереси и военната сила отново се преплитат. Светът навлиза в нова, но същевременно позната епоха.
Американската стратегия вече не е защитник на международното право и пазарните правила, а активен играч в „глобалната война за ресурси“.
Войки за батерии
И както пише Николас Ниархос, автор на Елементите на властта:
„Както при петрола в миналия век, енергията от батерии се превръща в новата политическа власт.“
Говори за „войни за батерии“ и смята, че Китай е надхитрил САЩ в осигуряването на ресурси.
