В продължение на десетилетия американският военен ангажимент към Европа изглеждаше непоклатим, макар днес пукнатините в този исторически съюз да стават все по-видими и да засилват опасенията за евентуална раздяла.
Още през 1948 г. американски военнослужещи намират своя дом във военновъздушната база Лейкънхийт във Великобритания, а малко по-късно, в началото на 50-те години, в Германия се създава и емблематичната база Рамщайн.
Днес Старият континент приютява над четиридесет американски военни бази с около 85 000 разположени в тях военнослужещи.
За първи път се очертава реалната перспектива американското военно присъствие в Европа да наближава своя край, споделя в своя анализ авторът Гидеон Рахман от авторитетното издание „Файненшъл таймс“.
Напрежението ескалира: Сянката на конфликта в Иран
Непосредственият повод за ескалиращото раздразнение отвъд Океана е конфликтът в Иран. Европейското нежелание, прерастващо на моменти в категоричен отказ, да се предостави достъп на САЩ до базите им в Европа за мисии в Близкия изток, предизвика острата реакция на Доналд Тръмп, който не се поколеба да нарече европейците „страхливци“, а НАТО – просто „хартиен тигър“, отбелязва Рахман.
В този контекст държавният секретар на САЩ Марко Рубио повдигна въпроса за смисъла от поддържането на тези бази, след като Вашингтон не може да разчита на тях в критични моменти.
Твърди се, че администрацията на Тръмп обмисля пакет от наказателни мерки срещу европейските съюзници след приключването на войната. Сред тях фигурират изключването на Испания от Алианса и оттеглянето на подкрепата за британския суверенитет над Фолклендските острови, допълва политическият коментатор.
Двустранно разочарование и срив на доверието
Това, което във Вашингтон може би убягва, е фактът, че недоволството е напълно реципрочно.
Европейските лидери изразяват горчиво разочарование от факта, че Съединените щати са се впуснали в една зле обмислена и, според мнозина, незаконна война без предварителни консултации със своите съюзници. Доверието в американското лидерство е спаднало до историческо дъно, което изглежда напълно логично на фона на ексцентричната реторика на американския президент, включваща заплахи за заличаването на цели цивилизации, подчертава Рахман.
Този разрив идва след изключително напрегната година, белязана от налагането на мита върху европейски стоки и сюрреалистичните заплахи за американско нахлуване в Гренландия.
Според скорошно социологическо проучване на изданието Политико, обществените нагласи в страни като Испания, Италия, Франция и Германия търпят сериозна метаморфоза, като все повече граждани възприемат САЩ по-скоро като заплаха, отколкото като близък съюзник.
Показателен е случаят с испанския премиер Педро Санчес, който успя да възроди политическия си авторитет именно чрез пламенна критика на американската външна политика, докато дори традиционно лоялни партньори в лицето на лидерите на Полша и Германия вече открито поставят под съмнение хегемонията на Вашингтон, констатира анализаторът на „Файненшъл таймс“.
„Империя по покана“ пред кръстопът
Още от края на Втората световна война американското присъствие на Стария континент функционира като своеобразна „империя по покана“. Днес обаче изкушението тази покана да бъде оттеглена става все по-силно сред европейските общества.
Въпросът кой би загубил повече при евентуално минимизиране на американския контингент в Европа няма еднозначен отговор.
За Съединените щати всичко зависи от дългосрочните им стратегически амбиции за проектиране на сила в Европа, Близкия изток и Африка.
Въпреки политическото позьорство и от двете страни на Атлантика, реалността показва, че Вашингтон продължава интензивно да експлоатира европейските си бази в хода на настоящия конфликт, изтъква Гидеон Рахман. Ако американците бяха сигурни, че тези съоръжения вече няма да са им нужни, те вероятно биха ги закрили, но предвид хронологията на интервенциите им в Близкия изток и на Балканите, подобно допускане изглежда прибързано, изтъква Гидеон Рахман.
Нещо повече, европейските инвестиции в американско въоръжение са пряко следствие от гаранциите за сигурност, които САЩ предоставят на континента. И логично нарастващото недоверие стимулира тенденцията Европа да инвестира в собствената си отбранителна индустрия, посочва Рахман.
Рисковете от стратегическа самостоятелност
Въпреки примамливата идея за еманципация, сбогуването с американците крие колосални рискове за Европа, особено в контекста на продължаващата руска инвазия.
Лидери като полския премиер Доналд Туск открито предупреждават за опасността от руска агресия срещу територия на НАТО, а подобни мрачни прогнози се чуват и от политическите кабинети в Берлин и Лондон.
Нарастват и опасенията дали администрацията на Тръмп би активирала клаузата за взаимна отбрана при евентуална криза.
Генералният секретар на Алианса Марк Рюте съвсем откровено признава, че без американската подкрепа Европа понастоящем не разполага с нужния капацитет да се защити от Русия, превръщайки се в главен двигател на усилията Вашингтон да бъде държан доволен на всяка цена, обобщава британският журналист.
Разбира се, някои европейски лидери са далеч по-оптимистични от Рюте, аргументирайки се с неубедителното представяне на руската армия в Украйна.
Истината обаче е, че Европа все още е критично зависима от Съединените щати по отношение на ключови военни способности – от противовъздушната отбрана и разузнавателните ресурси до тежкотоварната авиация за бързо дислоциране на войски.
Изграждането на подобен капацитет би отнело дълги години, а самата командна структура на НАТО е фундаментално базирана на американското лидерство, отбелязва експертът.
Нещастен брак без изгледи за лесен развод
Именно поради тези сложни зависимости повечето европейски лидери се въздържат от кинематографични жестове на неподчинение и са изключително предпазливи в отношенията си с Вашингтон.
Любопитен детайл е, че дори най-радикалните планове за отмъщение, циркулиращи в коридорите на властта в САЩ, на практика не предвиждат пълно закриване на европейските бази.
По всичко личи, че и двете страни на Атлантическия океан осъзнават своята обвързаност в един нещастен, но засега неизбежен съюз.
За Вашингтон и Брюксел официалният развод все още изглежда като прекалено драстична стъпка, макар разменяните остри реплики и политически ходове да оставят трайни белези, които няма да бъдат лесно забравени.
Точно както в един истински брак, това състояние на перманентно напрежение в съюза вещае изключително опасни времена, заключава Гидеон Рахман.
