Голяма част от най-добрите туристически дестинации в света са останки от мъртви империи. Седмица в Италия, където разглеждах забележителностите, ми напомни за това, пише в критичен анализ за Блумбърг шотландско-американският историк Нийл Фъргюсън, възпитаник на Оксфорд, работил за Харвард, Станфорд и други престижни университети. В този анализ той чертае опасения си дали Втората студента война, в която смята, че се намираме, няма да доведе до Трета световна война. А също и разсъждава върху надпреварата между САЩ и Китай, напрежението в Иран и войната на Русия в Украйна.
Рим е бил столица на империя, която в своя разцвет се е простирала от Великобритания до Вавилония. Венеция някога е управлявала земи от днешна Албания, Хърватия, Кипър, Гърция, Черна гора и Словения.
Да се разхождаш сред паметниците на Вечния град е едновременно вдъхновяващо и меланхолично. Подобно на Едуард Гибън, „седях и размишлявах сред руините на Капитолия“ – но размишлявах за упадъка и гибелта на други империи.
Моите баба и дядо и родители са били свидетели на упадъка и гибелта на Британската империя, но не и преди тя да е помогнала за отстраняването на още по-временните империи на Мусолини, Хитлер и Хирохито. Преживях упадъка и гибелта на съветската империя, изградена от Ленин и Сталин.
Има заблуда, че ерата на империите е приключила. Но цялата история е история на империите.
Светът днес е доминиран от две империи: САЩ, която произхожда от британската колонизация на Северна Америка, и Китайската народна република, наследник на китайските династии. Редица бивши империи продължават обаче да играят роля в световната политика:
- Руската империя е вече под маската на Руската федерация,
- Персийската империя сега е Ислямска република Иран,
- а Свещената Римска империя се е превъплътила в Европейския съюз, едновременно обширен, съсредоточен около Германия, но и слаб.
Не се сблъскват цивилизациите, а империите.
Като ученик ме учеха, че световните войни, сякаш са били състезания между европейските национални държави. Едва по-късно осъзнах, че това са борби между империите. Ето защо те бяха глобални, а не само европейски конфликти.
А терминът „световна война“ е вид оптична илюзия с много конфликти.
След световните войни идва ред за Студената война, която я възприемаме като борба между две империи, които се преструваха, че не са империи: САЩ и Съветският съюз. Конфликтните зони бяха до голяма степен определени от процеса на деколонизация, докато европейските империи се разпадаха.
Подобно на световните войни, Студената война беше съсредоточие от конфликти. Това, което се случи във Виетнам, нямаше много общо със случилото се в Близкия изток или Южна Африка, освен факта, че и двете суперсили имаха кучета във всяка битка – кучета, които те въоръжаваха и финансираха, разширявайки и удължавайки местните конфликти, като ги превръщат в прокси войни.
Тези големи конфликти бяха доминиращите явления на 20-ти век, трансформиращи икономическия, социалния и политическия живот почти навсякъде. Но в последно време тяхното значение донякъде избледня в повечето умове. Няма да е прекалено да се каже, че по време на междувоенната ера от 1991 до 2018 г. – с други думи, периодът между Първата студена война и Втората студена война – много икономисти и политици загубиха интерес към войната.
Войните от междувоенната ера между 1991 г. и 2018 г. бяха сравнително малки (Босна, Афганистан, Ирак), наподобяващи повече колониални полицейски операции. Така ние забравихме, че войната е най-последователният двигател в историята на инфлация, неизпълнение на дългове, дори глад.
Мащабната война е едновременно разрушителна за производствения капацитет, разрушителна за търговията и дестабилизираща фискалната и паричната политика. Сравнете смъртните случаи в глобални битки от междудържавен конфликт с данните за международната инфлация от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ще видите, че зад ерата на икономическа стабилност, известна като Голямата умереност, има период на затихващ конфликт, който продължи от началото на 70-те години до избухването на войната в Украйна. Настъпването на мира, подобно на паричната политика, действаше със закъснение.
Събитията от тази година ни напомниха какъв е залогът в случаите на конфликт между велики сили. Войната в Украйна отговаря на условията, защото Русия все още очевидно е достатъчно велика сила и вероятно щеше да постигне целите си за анексиране досега, ако не беше мащабната финансова, военна и технологична помощ за Украйна от САЩ, Европейския съюз и другите близки държави. Това е голяма война, измерена и с жертви, и с разходи.
Данни от четири века показват, че балансите на централните банки са били толкова засегнати от геополитически сътресения, колкото и от финансови кризи.
Икономистите са склонни да третират войните като „външни шокове“, като обикновено ги пропускат в своите модели. От гледна точка на историка обаче войната не е външен, а вътрешен основен двигател на историческия процес – „бащата на всички неща“, както казва Хераклит.
Две общи точки са особено заслужаващи внимание.
Първо, войните са изиграли много забележима роля в историята на инфлационните очаквания. Благодарение на отличната историческа работа на Bank of England, можем да проследим историята на инфлационните очаквания в Обединеното кралство чак до края на 17 век. Пиковете в краткосрочните очаквания почти всички съвпадат с войни (обикновено години, когато не вървят добре): 1709 г. (Войната за испанското наследство); 1757 г. (Седемгодишната война); 1800 г. (Наполеоновите войни); 1917 г. (Първата световна война); 1940 г. (Втората световна война). Възходящото движение през 1975 г. е изключение.
Второ, войните влияят и върху лихвените проценти.
През 2020 г. ковид пандемия имаше фискалните и паричните последици като световна война. Това беше безпрецедентно. Никоя предишна пандемия, включително много по-опустошителният грип от 1918-1919 г., не е предизвикала нещо подобно.
От само себе си се разбира, че завръщането на конфликта между великите сили направи живота на политиците труден, точно както стана при Война от Йом Кипур и петролната криза през 1973 г.
Войната в Украйна продължава много по-дълго от войната от 1973 г. Войната в Украйна е вече почти 8 месеца за сравнение с Война от Йом Кипур, която е само 19 дни. Засега няма признаци на разведряване във Втората студена война – всъщност точно обратното – съществува риск скоро да станем свидетели на конфронтация между САЩ и Китай за Тайван.
И накрая, въпреки че вниманието на медиите в момента се фокусира върху протестите на жените, обхващащи иранските градове, те съвпадат с провала на опита за съживяване на ядрената сделка с Иран. Режимът в Техеран вероятно ще ускори усилията си за придобиване на ядрено оръжие, увеличавайки вероятността от война в региона, тъй като никое израелско правителство няма да приеме Иран с ядрено оръжие.
Може да имаме късмет. Може да се измъкнем само с повторение на 70-те години на миналия век – въпреки че, съдейки по последните събития във Великобритания, може да го направим с доста по-висока скорост.
И все пак има много по-лош сценарий, при който получаваме нещо по-близо до 40-те години на миналия век, с регионални конфликти, които се сливат в нещо като Трета световна война – макар и с по-малки армии, много безпилотни оръжейни системи и много по-мощни и точни бомби.
Това, което ме кара да се тревожа повече за този сценарий, е новата стратегия за национална сигурност на администрацията на Байдън-Харис, публикувана със закъснение миналата седмица.
„Ние не търсим конфликт или нова Студена война“, пишат авторите, вероятно водени от съветника по националната сигурност Джейк Съливан. След това те продължават да очертават безпогрешна стратегия за Студената война. Както се казва, „ерата след Студената война окончателно приключи и между големите сили е в ход съревнование за оформяне на това, което следва“. С други думи, Втората Студена война е започнала във всичко, освен в името си.
През 2022 г. Русия и Китай се стремят да преработят международния ред, за да създадат свят, благоприятен за техния силно персонализиран и репресивен тип автокрация.
„Трябва да гарантираме, че стратегическите конкуренти не могат да експлоатират фундаментални американски и съюзнически технологии, ноу-хау или данни, за да подкопаят американската и съюзническата сигурност.“
Планът на Байдън за Русия може да бъде описан цинично като битка до последния украинец, но с каква цел? Привидно САЩ са решени да „подкрепят Украйна в нейната борба за нейната свобода“, но истинската цел е „да се намали способността на Русия да води бъдещи войни на агресия“. Ето защо администрацията не положи почти никакви усилия да посредничи за прекратяване на огъня, още по-малко за мир. Белият дом изглежда иска тази война да продължи, макар че подозирам, че това ще се промени след междинните избори.
Като се има предвид, че Китай очевидно е по-високият приоритет на администрацията, не е веднага ясно каква е целта на продължителната война в Източна Европа. Но скорошна реч на Съливан даде отговора. Санкциите срещу Русия, обяви Съливан, „показаха, че контролът върху износа на технологии може да бъде нещо повече от превантивен инструмент. Те могат да бъдат нов стратегически актив в инструментариума на САЩ и съюзниците“.
С други думи, водената от САЩ икономическа война срещу Русия е като демонстрация към Китай: “Това можем да направим и с вас”.
Забележителното е, че САЩ не изчакаха Китай да нахлуе в Тайван, за да продължат и да го направят. Новите ограничения, наложени току-що от САЩ, ограничават трансфера на усъвършенствани графични процесори в Китай (това са чипове, използвани в AI приложенията). Вашингтон също ограничи използването на американски чипове и опит в китайски суперкомпютри, както и вноса от Китай на технология за производство на чипове.
Целта е да се наруши способността на Пекин да разгръща изкуствен интелект чрез увеличаване на разходите за изчисления в Китай, независимо дали за компании или правителство. Накратко, администрацията на Байдън има за цел да спре технологичния прогрес в Китай.
Както Едуард Лус отбеляза във Financial Times, „Новите ограничения не се ограничават до износа на американски полупроводникови чипове от висок клас. Те обхващат всички усъвършенствани чипове, произведени с американско оборудване. Това включва почти всеки некитайски износител от висок клас, независимо дали е базиран в Тайван, Южна Корея или Нидерландия.”
„Суперсила обяви война на велика сила и никой не забеляза.“
За да разберете пълното значение на този ход, трябва да прочетете брилянтната нова книга на Крис Милър: “Chip War: The Fight for the World’s Most Critical Technology”.
Отрязването на Китай от чиповете от висок клас днес изглежда много на отрязването на Япония от петрола през 1941 г. И това е особено опасен ход, когато повече от 90% от производството на тези чипове се извършва в Тайван, остров, който Китай твърди, че е негов.
„Тайван е на Китай“, заяви президентът Си Дзинпин на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия. „Разрешаването на тайванския въпрос е въпрос за китайците, въпрос, който трябва да бъде разрешен от китайците. Ще продължим да се стремим към мирно обединение с най-голяма искреност и максимални усилия, но никога няма да обещаем да се откажем от използването на сила и си запазваме възможността да предприемем всички необходими мерки.
Си Дзинпин показа ясно намеренията си: да сигнализира на света, че Китай сега има, за първи път от много отдавна, лидер, толкова могъщ и толкова безмилостен като Мао Дзедун през 1976 г.
Империите падат. Преди две седмици оптимистично предположих, че ще доживея да видя падането на империите на китайските комунисти, руските фашисти и иранските теократи. Но не трябва да правим грешката да приемаме, че САЩ са неразрушима империя, тъй като такова нещо не съществува.
И все пак може ли някой да си представи Белия дом като бъдещ Палацо Дукале, нашия Капитолий като римския Капитолий, руина, където някой бъдещ историк един ден ще „седи и размишлява“?
Отговорът е:
Твърде лесно, ако преследваме Втората студена война до степен да стигнем до Трета световна война.
