- Вашингтон знае, че конфликтът в Украйна вероятно ще се проточи, а също и че китайският лидер Си Дзинпин може да се опита да завземе Тайван, докато войната в Украйна бушува. Следователно Съединените щати могат да бъдат въвлечени едновременно в конфликти и с Китай, и с Русия.
- Разширяващите се интереси на Китай в глобален мащаб предполагат, че войната с Пекин няма да се ограничи само до Тайван и западната част на Тихия океан, а ще има множество театри на бойните действия.
- Си Дзинпин, виждайки, че САЩ са заети с Европа, може да реши, че е време да предприеме действия срещу Тайван. Ако САЩ се включат в защита на Тайван, Москва може да нахлуе в по-големи части на Европа.
- През Втората световна война САЩ следват стратегия първо да помогнат на Европа срещу Германия. Днес обаче САЩ ще трябва първоначално да се съсредоточат върху Азия. Украйна ще трябва да разчита на НАТО.
- Ситуацията в Азия е различна. Китай има по-силна армия от Русия. САЩ имат съюзници в Австралия, Япония и Южна Корея, но нямат еквивалент в НАТО.
2022 година е изключително опасна година що се отнася до международните отношения. През първите два месеца Русия струпа хиляди войници по границите с Украйна. В края на втория Москва ги прати да воюват в Украйна. Междувременно Китай става все по-войнствен срещу Вашингтон, особено по отношение на Тайван. Вашингтон от своя страна проучва как може по-бързо да въоръжи и подкрепи тайванското правителство.
Съединените щати са наясно, че Китай и Русия представляват значителна заплаха за световния ред, пише своя анализ за Форийн афеърс Томас Г. Манкен, президент и главен изпълнителен директор на Центъра за стратегически и бюджетни оценки и професор в Johns Hopkins School of Advanced International Studies..
В своята неотдавнашна Стратегия за национална сигурност Белият дом написа:
„Китайската народна република и Русия все повече се сближават“.
Администрацията на Байдън посвети няколко страници, за да обясни как Съединените щати могат да ограничат двете страни. Вашингтон знае, че конфликтът в Украйна вероятно ще се проточи, а също и че китайският лидер Си Дзинпин, насърчен от безпрецедентния си трети мандат, може да се опита да завземе Тайван, докато войната в Украйна бушува. Следователно Съединените щати могат да бъдат въвлечени едновременно в конфликти и с Китай, и с Русия.
Но въпреки заявения фокус на Вашингтон както върху Пекин, така и върху Москва, планирането на отбраната на САЩ не е съизмеримо с предизвикателството. През 2015 г. Министерството на отбраната изостави дългогодишната си политика на готовност да се бори и да спечели две големи войни в полза на фокусирането върху придобиването на средства за битка и победа само в една. Големи количества от военното оборудване на Съединените щати остаряват. Има много самолети, кораби и танкове, които датират от изграждането на отбраната от администрацията на Рейгън през 80-те години. Страната също има ограничени доставки на важно оборудване и боеприпаси, дотолкова, че трябваше да изтегли голяма част от собствените си запаси, за да подкрепи Украйна. Тези проблеми биха се оказали особено неприятни при едновременни конфликти. Ако Съединените щати се окажат в ситуация на две войни в Източна Европа и Тихия океан, ангажиментът вероятно ще бъде дълъг и в двата случая.
Разширяващите се интереси на Китай и глобалният му отпечатък предполагат, че войната с Пекин няма да се ограничи само до Тайван и западната част на Тихия океан, а вместо това да се простира в множество театри, от Индийския океан до самите Съединени щати. Китай може да предприеме кибератаки или дори ракетни удари по континенталната част на САЩ в опит да притъпи американската военна мощ. Съединените щати трябва да създадат сериозни резерви от боеприпаси, да натрупат висококачествено оборудване и да измислят креативни техники за бойното поле, ако могат се надява да спечели такива битки.
Вашингтон трябва да започне да се подготвя сега. Американските политици трябва да започнат да работят за разширяване и задълбочаване на отбранителната индустриална база на Съединените щати. Те трябва да разработят нови съвместни оперативни концепции: начини за използване на въоръжените сили за решаване на неотложни военни проблеми, като например как да поддържат силите в лицето на все по-способните китайски военни способности и да защитават космоса и кибер мрежите на САЩ от атаки. Те трябва да помислят сериозно за стратегическите контури на война на множество театри, включително къде биха съсредоточили по-голямата част от военното внимание на Съединените щати и кога. И Вашингтон може да свърши по-добра работа за координиране и планиране със съюзниците на САЩ, които ще бъдат незаменими – и много вероятно решаващи – за успешния изход от световен военен конфликт.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА АРСЕНАЛА НА ДЕМОКРАЦИЯТА
В някои отношения Съединените щати и техните съюзници ще имат предимство във всяка едновременна война в Азия и Европа. Войната в Украйна показа, че съвременните прецизни оръжия са много ефективни и повечето от тези оръжия са произведени от Съединените щати. Що се отнася до качеството, западните системи и боеприпаси остават най-добрите.
Но Съединените щати трябва да доставят тези оръжия както на собствените си въоръжени сили, така и на своите съюзници и приятели. За съжаление запасите от оръжия в Съединените щати са ограничени, както и индустриалната им база. Вероятно ще са необходими години, за да се попълнят много от боеприпасите, които Съединените щати са предоставили на Украйна. Това не трябва да е изненада. През 2018 г. упълномощената от Конгреса комисия за национална отбранителна стратегия предупреди, че Съединените щати не притежават достатъчно боеприпаси, за да надделеят в конфликт с висока интензивност, и твърди, че страната трябва да разшири производството. Докладът също така установи, че Вашингтон ще трябва да модернизира отбранителното си производство, за да създава муниции и други оръжия с по-бързи темпове. Например Съединените щати не са произвеждали противовъздушни ракети Stinger от 18 години и възстановяването на производството ще отнеме време и пари. Досега Съединените щати са дали на Украйна над 1400 от тези боеприпаси.
Министерството на отбраната също трябва да погледне отвъд Украйна. Продължаващата война на Русия предлага ценен набор от данни, но ако Китай започне военна операция за превземане на Тайван, принуждавайки Съединените щати и техните съюзници да отговорят, конфликтът вероятно ще се проведе предимно в морето и ще има много различни изисквания. Това би изисквало много оръжия с голям обсег и противокорабни ракети, а в момента Съединените щати имат оскъдни доставки и от двете. Например има по-малко съвместни противокорабни ракети въздух-земя с увеличен обхват на действие (JASSM-ER) и противокорабни ракети с голям обсег (LRASM), отколкото има на украинското бойно поле.
Съединените щати очевидно трябва да увеличат капацитета и скоростта на отбранителното си производство. В краткосрочен план това включва добавяне на смени към съществуващите фабрики. С повече време това включва разширяване на фабрики и отваряне на нови производствени линии. За да направи и двете, Конгресът ще трябва да действа сега, за да отдели повече пари за увеличаване на производството.
Но за да не падне запасите в САЩ твърде ниско, страната ще трябва да направи нещо повече от специални инвестиции. Конгресът трябва също така да приеме законодателство, което установява минимални нива на доставка на боеприпаси, като парите автоматично се разпределят за попълване на запасите, докато Съединените щати и техните приятели ги намалят. Създаването на такава система би направило много повече от просто гарантиране на последователни доставки на боеприпаси. За да правят иновации, Съединените щати също се нуждаят от нови фирми, които могат да допълнят съществуващите производители, а наличието на почти гарантирано търсене ще даде на рисковите инвеститори и предприемачите нови стимули да инвестират в отбранителната индустрия.
Разбира се, Съединените щати не могат бързо да разширят всички части на отбранителната си индустриална база, не разполагат с неограничени ресурси и финансиране. Това означава, че страната ще трябва да мисли креативно за това как може да използва производството, с което разполага, за да подсили най-добре силите си. Военноморските сили на САЩ, например, не могат лесно да ускорят производството на самолетоносачи, но все пак могат да помислят как да разширят ефективността на тези кораби, като ги оборудват с по-добри самолети. Военновъздушните сили на САЩ, от своя страна, невинаги ще могат да увеличат бързо производството на самолети. Но могат да умножат ефективността на своите най-модерни изтребители и бомбардировачи, като ги снабдят с все по-способни, евтини и по-лесни за производство безпилотни системи, които могат да усетят и поразят вражески самолети, като същевременно защитават пилотираните си аналози. Чрез съчетаването на пилотирани системи с безпилотни, Съединените щати могат да увеличат многократно ефективността на американския въздушен флот, предотвратявайки разтягането му в бъдещ конфликт.
И накрая, Съединените щати трябва да работят със своите съюзници за увеличаване на тяхното военно производство и размера на техните запаси от оръжия и боеприпаси. Вашингтон ще трябва да може да подкрепя своите партньори, но както ясно показва войната в Украйна, добре е държавите на първа линия да разполагат с достатъчно боеприпаси, за да се бият, без Съединените щати да намаляват собствените си запаси. Някои съюзници на САЩ, като Австралия, правят значителни инвестиции, за да изградят своя собствена индустрия за боеприпаси, докато други, като Япония, са изправени пред значителни бариери пред това. (Конституцията на Япония, например, силно ограничава размера и обхвата на нейната армия.) Те ще трябва да направят повече, ако Западът възнамерява да създаде база за боеприпаси, достатъчно стабилна за една ера на продължителна война.
КОНСТРУКЦИЯ
Оръжията и мунициите са само част от войната. За да спечели конфликт както срещу Китай, така и срещу Русия, Вашингтон също трябва да предложи нови бойни техники. Както каза Комисията за национална отбранителна стратегия от 2018 г., „Съединените щати се нуждаят повече от нови способности. Това спешно изисква нови оперативни концепции, които разширяват възможностите на САЩ и ограничават тези на Китай, Русия и други участници.”
Вашингтон не пренебрегна този призив. В отговор на доклада от 2018 г. Министерството на отбраната изготви „Концепция за съвместна война“, за да оформи бъдещата доктрина и да установи приоритети за финансиране. Голяма част от този доклад е класифициран. Не е ясно дали документът на министерството – или процесът, който го е произвел – е повлиял на размера и формата на въоръжените сили на САЩ или на състава на бюджета за отбрана. Нещо повече, усилията на въоръжените сили на САЩ за решаване на належащи оперативни предизвикателства бяха атакувани от традиционалистите.
За да подобри начина, по който се бие, Министерството на отбраната се нуждае от енергично състезание на идеи, стимулирано, контролирано и подкрепяно от висшето ръководство. Пентагонът трябва да разработи нови концепции за проектиране и поддържане на сили срещу системите за прецизни удари на врага, за снабдяване на силите под огън и за защита на критични бази на операции у дома и в чужбина срещу атака. Съединените щати също трябва да си сътрудничат с партньорите си за нови подходи за възпиране. Администрацията на Байдън, например, трябва да изпълни това, за което призовава в Индийско-тихоокеанското партньорство за осведоменост за морското пространство: да работи със своите съюзници, за да използва силата на безпилотни системи за откриване и следователно възпиране на актове на агресия.
Разработвайки нови бойни техники, Съединените щати също трябва да помислят сериозно за стратегията в по-широк план – по-специално как да структурират армията и да конструират своите операции. Това вероятно ще изисква прекъсване на военните проекти от последните десетилетия. Днешната театрална командна структура, например, е артефакт от 90-те и следващото десетилетие. Той включва поредица от шест географски владения, управлявани от мощни географски бойни командири. Тази структура имаше смисъл, когато Съединените щати се интересуваха най-вече от дискретни, локални конфликти с Иран или Северна Корея, например, и терористични организации като бунтовниците в Сомалия. Но заплахите, пред които са изправени Съединените щати днес, не съответстват на внимателно очертаните географски граници, нито пък стратегиите, необходими за противодействието им.
Една война с Китай може лесно да се прехвърли от Източна Азия в Индийския океан, който свързва Китай с източниците му на енергия в Близкия изток, и дори до Персийския залив и Джибути в Африканския рог, където има китайска база. В такава война може би е по-добре да има командна структура, която не е толкова географски ограничена.
РЕД НА ОПЕРАЦИИ
Въпреки това, докато отбранителните стратези играят едновременни конфликти с Китай и Русия, те ще трябва да разберат как да приоритизират военните действия на САЩ въз основа на относителните заплахи в Азия и Европа, географията на театрите на военните действия и съюзниците, които Вашингтон има във всека регион. Това не е лесна работа.
Една война в множество региони може да избухне по различни начини и да продължи по объркан начин.
Си Дзинпин, виждайки, че Съединените щати са заети с Европа, може да реши, че е време да предприеме действия срещу Тайван, нещо, което според него е необходимо за „подмладяване“ на Китай. Подобна атака може да приеме много форми, от блокада през ракетна кампания до пълноценно амфибийно нашествие. Ако нещата вървят добре за Пекин, Съединените щати могат да се изправят пред необходимостта да помогнат на тайванците да се противопоставят на китайската окупация. Но дори ако нещата вървят добре за Вашингтон и една китайска ракетна кампания или десантна инвазия завършат с неуспех, Пекин вероятно ще продължи да се бие. След това Съединените щати, Тайван и техните приятели ще се изправят пред продължителен конфликт, който може да се разпространи и в други театри. Междувременно Москва може да реши, че тъй като Съединените щати са затънали в западната част на Тихия океан, може да нахлуе в по-големи части на Европа.
Планирането на такъв пожар би изисквало внимателна последователност.
През Втората световна война Съединените щати наблягат на един театър на военен конфликт над друг в различни моменти, в зависимост от това кой театър имаше най-големите и най-спешни нужди. В самото начало Съединените щати следваха стратегия на първо място е Европа, фокусирани върху победата над нацистка Германия, тъй като тя представляваше най-сериозната заплаха за Съединените щати и техните съюзници. Днес обаче Съединените щати ще трябва първоначално да се съсредоточат върху Азия. Въпреки че войната в Украйна изисква голяма подкрепа от САЩ, тя разкри ограниченията на руската военна мощ, както и ефективността на съгласуваните действия на НАТО. Докато тече, войната ще продължи да намалява конвенционалните военни действия на Русия по начини, които Москва не може бързо да поправи. Междувременно НАТО ще стане по-способен, особено с присъединяването на Швеция и Финландия. Съединените щати все още ще играят ключова роля в европейската страна на войната, особено в поддържането на ядрени и други форми на възпиране. В идеалния случай капацитетът на Вашингтон би попречил на Русия да атакува страна от НАТО. Но европейските съюзници на Съединените щати биха могли да поемат водеща роля в много области, като например снабдяването на сухопътните сили. Те няма да имат нужда от американска помощ и ръководство за всеки елемент от битката.
Ситуацията в западната част на Тихия океан е различна. Китай има по-силна армия от Русия и представлява по-сериозна опасност за преобладаващия регионален ред. Съединените щати имат способни местни съюзници в Австралия, Япония и Южна Корея, но няма еквивалент в НАТО. Има много способности, които само Съединените щати могат да представят на масата, включително ядрено възпиране, ключови военноморски, въздушни и космически способности, както и жизненоважна логистична подкрепа като муниции.
Вашингтон ще трябва да работи с Тайван и потенциално с други, за да помогне на Тайпе да устои на китайските атаки и да увеличи военната мощ на Тайван. Такова усилие би включвало сили, действащи извън територията на САЩ, като остров Гуам, както и от територията на съюзници като Япония. Това ще изисква Съединените щати да защитават своята територия и съюзниците си в западната част на Тихия океан и извън него, включително континенталната част на Съединените щати, както и своите компютърни мрежи и сателити. Такава кампания може да продължи месеци.
Този тип война би била плашеща, в не малка степен, защото може да се случи под сянката на китайския, руския и американския ядрен арсенал. Тези три сили ще трябва да съобщават червените си линии една на друга – например атаки срещу територията на САЩ и съюзниците – за да избегнат използването на оръжия за масово унищожение. Тези червени линии вероятно биха ограничили военните операции на всяка държава. По този начин войната може да тлее по-дълго, но вероятно ще причини по-малко щети. Но наличието на ядрени арсенали също би повишило значително залозите за ескалация. Не е невъзможно войната да доведе до първите ядрени атаки в света от 1945 г.
НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО
Колкото повече се очертава конфликт между Китай, Русия и Съединените щати и техните съюзници, толкова повече той започва да прилича на Втората световна война.
Анализаторите дори не трябва да гледат в бъдещето, за да видят приликите с миналото. Има много неща в днешния ден, които наподобяват международния ред през 1939 г.
Две авторитарни сили – Китай и Русия – са сформирали хлабав съюз, основан на общи цели за прекрояване на политическата карта, точно както направиха Германия, Япония и Италия през 30-те години на миналия век.
Русия се опитва да завладее земя в Европа и насилствената й мисия рискува да се развие спираловидно навън, вкарвайки други части на континента в битка. Нарастващата войнственост на Китай срещу Тайван означава, че войната може да се завърне и в Азия.
Съединените щати и техните съюзници трябва да планират как да спечелят едновременно войни в Азия и Европа, колкото и неприятна да изглежда тази перспектива.
Докато го правят, те могат да изучават победата на съюзниците във Втората световна война. Първоначално това сравнение може да не е обнадеждаващо. Съставките на американския успех включваха мобилизирането на американската наука, технология и индустрия, както и разработването на нови начини за водене на война. Измерено с този критерий, има много какво да се направи. Що се отнася до мобилизирането на индустрията в подкрепа на националната сигурност, Китай е този, който най-много прилича на Съединените щати през 1940 г. Но Съединените щати имат огромни запаси от неизползвана енергия както в своя отбранителен сектор, така и в икономиката. Въоръжените сили на САЩ са съставени от всеотдайни и интелигентни офицери и войници – те имат уменията да решават належащи оперативни предизвикателства.
Съществува и едно предимство, което Съединените щати имат от Втората световна война, което никога не са се лишили: техните съюзи. За разлика от Китай или Русия, Съединените щати имат тесни връзки с много от най-силните въоръжени сили в света. Съединените щати също са взаимосвързани с повечето жизнени икономики в света. Вашингтон трябва да си сътрудничи по-тясно с партньорите си във всички сфери – от изследванията в областта на отбраната до оперативното планиране. Трябва да работи с тях, за да увеличи запасите си от муниции и оръжия. Но Съединените щати са правили всичко това и преди. Няма причина да не може да го направят отново.
