- Ако има война между САЩ и Китай, това няма да е просто битка за Тайван или друга гореща точка. Войната ще бъде битка за хегемония в решаващ регион и за цялото глобално влияние, което следва.
- Ако Китай победи САЩ, това може да разбие американската военна мощ в Азия и ще подсили разказа на китайския лидер Си Дзинпин, че Изтокът се издига, докато Западът запада. Ако Вашингтон разбие Пекин, кажете сбогом на идеята, че Китай е предопределен да господства в Азия и извън нея.
Съперничеството между САЩ и Китай е в глобален мащаб, но сърцето на надпреварата е в Индийско-Тихоокеанския регион. Това е най-населеният, икономически динамичен и стратегически важен регион в света. Това е мястото, където китайското предизвикателство към силата на САЩ и към международната система, е най-сериозно. Това е най-вероятната директна война между Вашингтон и Пекин, прогнозира в Блумбърг Хал Брандс, американски изследовател на външната политика на САЩ и съавтор на книгата “Danger Zone: The Coming Conflict with China”. Той провежда проучване какви са настроянията в Япония, Австралия, Индия и Обединеното кралство за подкрепа на САЩ срещу Китай.
Индийско-Тихоокеанският регион е мястото, където четири ключови държави биха могли да оформят изхода от китайско-американската конфронтация чрез изборът, който направят.
Само преди две години все още беше малко познато предположението, че Китай може да нахлуе в Тайван или по друг начин да предизвика голям регионален конфликт. Сега, поне във Вашингтон, тази гледна точка се превръща в общоприета позиция.
Все по-често официални представители на САЩ в частни разговори споделят, че Вашингтон и Пекин може да се насочат към тестване на силите си през следващите 3-5 години. Висш военноморски офицер на Америка заяви, че битката може да е по-рано. Нараства амбиция на Китай да си върне Тайван и да преустрои региона.
Ако има война между САЩ и Китай, това няма да е просто битка за Тайван или друга гореща точка. Войната ще бъде битка за хегемония в решаващ регион и за цялото глобално влияние, което следва.
Ако Китай победи САЩ, това може да разбие американската военна мощ (и доверието в нея) в Азия. Това същевременно ще подсили разказа на китайския лидер Си Дзинпин, че Изтокът се издига, докато Западът запада.
Ако Вашингтон разбие Пекин, кажете сбогом на идеята, че Китай е предопределен да господства в Азия и извън нея.
Независимо кой ще спечели, войната между САЩ и Китай би имала каскадни последици.
Конфликтът може да се разшири географски. Войната ще ускори икономическото земетресение, разкъсвайки веригите за доставки и прекъсвайки някои от най-доходоносните търговски пътища на планетата. Ще има много реална перспектива за ядрена ескалация.
Една война в Западния Пасифик не би била просто двубой между Китай и Америка: курсът й може да се промени фундаментално въз основа на това как другите страни се позиционират.
Колко добре се справя Китай в битка за Тайван зависи до голяма степен от това колко голяма и силна е противоположната коалиция. Дали САЩ могат да действат ефективно в огромните разстояния на Тихия океан зависи от това каква подкрепа, логистична и военна, имат от партньори и съюзници. Държавите, които не се присъединяват пряко към сраженията, все пак биха могли да направят избор дали да предоставят (или откажат) на Вашингтон достъп до пристанища и летища, дали да попълват изчерпаните запаси от боеприпаси на САЩ или да се присъединят към икономическо и технологично наказание срещу Пекин.
За съжаление, от гледна точка на Вашингтон, няма много сигурност по този въпрос. В Индийско-Тихоокеанския регион липсва единен военен съюз за целия регион, подобен на НАТО, така че всеки отговор на китайската агресия ще бъде геополитическа игра.
Япония, Австралия, Индия и Обединеното кралство са важните партньори на САЩ в този район. Тези страни са в Четиристранния диалог за сигурност (Австралия, Индия, Япония и САЩ) и AUKUS (Австралия-Обединеното кралство-САЩ), двете най-важни споразумения за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион.
Колективно те включват трима близки съюзници на САЩ по договора и понякога далечен партньор в сигурността, Индия. Освен войната, те вече са дълбоко ангажирани в борбата за моделиране на индо-тихоокеанското бъдеще. Ако войната избухне, Вашингтон ще разчита на тях за широка международна подкрепа, но всички ще се изправят пред труден избор дали и как да отговорят.
Война, която САЩ биха водили в Западния Пасифик без съюзници, е война, която има много висок риск от загуба. Война, която Китай би водил срещу голяма демократична коалиция, е война, която Китай вероятно не може да спечели. Колкото повече Пекин се страхува от последния сценарий, толкова по-добре може да бъде възпиран да използва сила на първо място.
Китайско-американското съперничество е надпревара за индо-тихоокеанска хегемония. Но в това, което правят и не правят, редица средни сили ще имат своята дума кой ще спечели.
