.
Откакто Русия нахлу в Украйна, много се говори за ехото от Втората световна война и опасностите от трета. Но сегашният глобален момент е много повече като завръщане на Студената война.
За пореден път САЩ събират коалиция от демокрации, за да се изправят срещу оста Русия-Китай. Още веднъж опасностите от ядрена война са централни за международната политика. И отново има голям блок от необвързани страни – сега обикновено наричани “глобален юг” – който е интензивно ухажван от двете страни, пише британският журналист Гидиън Рахман в свой анализ във Файненшъл Таймс.
Мнозина в глобалния юг настояват, че войната в Украйна е регионален конфликт, на който не трябва да се позволява да разруши или промени целия свят. Но политиците в администрацията на Байдън вече очертават войната в глобален план. Те виждат Русия и Китай като партньори в предизвикателството към „базирания на правила ред“, поддържан от САЩ и техните съюзници. В момента битките в Украйна са централният театър на тази по-широка борба.
Погледнато от Вашингтон, заплахите за сигурността в Европа и Азия сега са толкова дълбоко свързани, че двата континента се разглеждат от официалните лица като „единна операционна система“. Това е модел на мислене, който много напомня за Студената война, когато Америка винаги е имала предвид, че случилото се във Виетнам или Корея може да има ефект в разделения град Берлин или в северния Атлантически океан.
Една голяма разлика от последната Студена война е, че този път американците виждат Китай, а не Русия, като най-сериозния си съперник. Това убеждение не е променено от факта, че руският президент Владимир Путин е започнал война. Всъщност фокусът към Китай на администрацията на Байдън засилва тенденцията да се разглежда войната в Украйна като заплаха не само за сигурността на Европа, но и за по-широкия глобален ред.
Въпреки че на Запад се говори остроумно за опит да се „направи като Кисинджър“ – и отново да се създаде разцепление между Русия и Китай, както се случи през 70-те години на миналия век – малцина във Вашингтон вярват, че това е правдоподобна краткосрочна перспектива. Напротив, американските официални лица виждат Китай много твърдо до Русия. Разубеждаването на Пекин да не превръща проруските си настроения в пряка военна или икономическа подкрепа за Москва остава основен американски приоритет.
Съюзниците на САЩ в Азия – по-специално Япония, Южна Корея и Австралия – също са под изключително напрежение заради последиците от войната в Украйна и за собствената си сигурност. Най-лошият сценарий за тях би бил руската агресия да насърчи Китай и да отвлече вниманието на Америка, което ще доведе до трансформираща региона китайска инвазия в Тайван. Най-добрият случай е, че войната в Украйна съживява западния алианс и глобалното лидерство на САЩ и кара Китай да отстъпи в Азия.
В действителност обаче хората на Байдън не смятат, че проблемите на Русия в Украйна са променили намерението на китайците относно евентуална инвазия в Тайван. Според тях китайците са по-заинтересовани да разберат къде е сбъркала Русия и съответно да коригират собствените си планове. Необходимостта от преобладаваща сила във всяка военна акция е един вероятен урок. Друга е необходимостта от защита на китайската икономика от възможни западни санкции.
В края на май Байдън посети Япония и Южна Корея – и не за първи път предложи, че САЩ ще се борят за защита на Тайван. (Неговата администрация отново беше принудена да смекчава коментарите на президента.) В края на юни НАТО ще проведе среща на върха в Мадрид. Важно е, че Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия са поканени да присъстват.
Обединяването на коалиция от демокрации има за цел да подобри позицията за сигурност на Запада както в Европа, така и в Азия. Страни като Япония играят важна символична и практическа роля в борбата с Русия. Те са жизненоважни за усилията за санкции – създават затруднения за Москва и може много по-трудно да се намерят лесни начини за заобикаляне на санкциите. В замяна азиатците искат да видят, че европейските страни играят по-голяма роля в сигурността в Азия. Последните военноморски посещения в региона от британци, французи, германци и холандци бяха приветствани.
Но докато американците са доволни от отговора на техните най-важни азиатски съюзници на войната в Украйна, те са загрижени за неуспеха си да спечелят битката за подкрепа от Югоизточна Азия. На неотдавнашна среща на върха с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия във Вашингтон, някои лидери на АСЕАН повториха руските опорни точки за отговорността на НАТО за войната в Украйна.
Индия се разглежда като още по-важно предизвикателство. Правителството на министър-председателя Нарендра Моди внимава да избягва да взема страна по темата за Украйна, като се въздържа при ключовите гласувания в ООН и увеличава вноса на петрол от Русия. Американците смятат, че по-настойчивото говорене с Ню Делхи по този въпрос вероятно ще бъде контрапродуктивно. Вместо това те възнамеряват постепенно да приближат Индия до себе си, като наблягат на споделените интереси на двете страни в областта на сигурността за ограничаване на китайската сила.
Някои историци сега виждат първата и втората световна война като два етапа на един и същи конфликт – разделени от поколение, израснало във все по-крехък мир. Възможно е бъдещите историци да говорят за Първа и Втора студена война – разделени от 30-годишна ера на глобализация. Първата студена война приключи с падането на Берлинската стена през 1989 г. Втората, изглежда, започна с руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.