- Американците налагат сделка на южновиетнамския президент Нгуен Ван Тхю. Въпреки че е подложен на силен натиск от администрацията на Никсън, той – за своя голяма чест и за раздразнение на Никсън – храбро се бори срещу сделката.
- Основният му проблем е, че тя позволява на северновиетнамските войски да останат в Южен Виетнам – точно както сега изглежда, че руските войски ще останат на украинска земя като част от сделката на Тръмп.
През октомври 1973 г., девет месеца след подписването на споразуменията, Кисинджър и северновиетнамецът Ле Дък Тхо получават съвместно Нобеловата награда за мир.
На 30 април 1975 г. северновиетнамските танкове влязат в Сайгон и Южен Виетнам вече не съществува.
Паралелът между ситуацията в Украйна днес и Виетнамската война през 70-те години на миналия век е очевиден и много стряскащ. Стив Банън, бивш съветник на Тръмп, предупреждава, че Украйна може да се превърне във “Виетнам на Тръмп”. Уилям МакГърн, редактор в Уолстрийт джърнъл, разивива тази идея, но посочва различни проблеми. Тръмп се е представял като човека, способен да договори сделка, която да сложи край на кръвопролитието в Украйна. Ако той постигне такава сделка, но тя се провали и Владимир Путин възобнови агресията си, това би било огромно петно върху наследството на американския президент.
Датата е 3 август 1972 г., когато Хенри Кисинджър казва на Никсън, че смята, че шансовете са около 50/50 да постигне мирно споразумение със Северен Виетнам.
Тогава, както и сега, гаранциите за сигурност са основният проблем. С
трахът е, че след изтеглянето на американските войски, Северен Виетнам ще възобнови войната. Никсън пита Кисинджър какво би станало, ако Ханой просто изчака малко и после погълне Южен Виетнам.
“Ако след година или две Северен Виетнам погълне Южен Виетнам”, казва Кисинджър, “можем да имаме жизнеспособна външна политика, ще изглежда, че е резултат от некомпетентността на Южен Виетнам.”
Малко по-късно той пояснява:
“Така че трябва да намерим някаква формула, която да задържи нещата година-две, след което – след година, г-н президент, Виетнам ще бъде второстепенен въпрос. Ако го уредим, да кажем, този октомври, до януари ’74 никой няма да го е грижа после.”
Никсън изглежда има някакви морални угризения за това, за което всички би трябвало да се съгласят:
“Виетнам, трябва да кажа… Исусе, те са се борили толкова дълго, умирали, а сега… не знам.”
Този разговор става основа за обвинението, че Никсън и Кисинджър лично са вярвали, че правителството в Сайгон не би могло да оцелее след американското изтегляне. Така че това, което всъщност са търсили, е бил “приличен интервал” между изтеглянето на САЩ и колапса на Южен Виетнам.
Парижките мирни споразумения
Парижките мирни споразумения са подписани по-малко от шест месеца след този разговор, на 27 януари 1973 г. Това е сделка, наложена на южновиетнамския президент Нгуен Ван Тхю. Въпреки че е подложен на силен натиск от администрацията на Никсън, той – за своя голяма чест и за раздразнение на Никсън – храбро се бори срещу сделката. Може би основният му проблем е, че тя позволява на северновиетнамските войски да останат в Южен Виетнам – точно както сега изглежда, че руските войски ще останат на украинска земя като част от сделката на Тръмп.
През октомври 1973 г., девет месеца след подписването на споразуменията, Кисинджър и северновиетнамецът Ле Дък Тхо получиха съвместно Нобеловата награда за мир (въпреки че Тхо я отказа).
На 30 април 1975 г. северновиетнамските танкове влязоха в Сайгон и Южен Виетнам вече не съществуваше. На следващия ден Кисинджър се опита да върне Нобеловата си награда. Нобеловият комитет му отказа.
Сравнение с Украйна
Да, има големи разлики между Виетнам и Украйна. Няма американски войски, които да се бият в Украйна. Друга е упоритостта на украинците. Очакваше се Киев да падне в рамките на 10 дни от нахлуването на г-н Путин, но изуми света, когато това не се случи. Така че е трудно да се повярва, че Украйна ще се предаде, ако мирна сделка на Тръмп се провали.
Няма нищо лошо да има мирно споразумение. Но всичко се свежда до гаранциите за сигурност. Най-добрите приятели на Тръмп ще са тези, които му посочват, че условията, срещу които Путин най-много възразява, са тези, които са най-необходими за гарантиране на мира. Въпросът не е да се накара руският лидер да седне на масата, а да се накара да спазва споразумението.
Украинците вече са били в тази ситуация. Сделката, постигната в Минск през 2015 г., трябваше да възстанови мира, но не включваше сериозни последствия за руската агресия.
Според Будапещенския меморандум от 1994 г. украинците се отказаха от единственото ефективно възпиращо средство, което имаха: ядрените си оръжия. Дори Бил Клинтън сега признава, че Русия никога не би нахлула, ако Украйна все още имаше ядрените си оръжия.
Може би Тръмп ще договори силна сделка, която ще запази “просперираща и суверенна” Украйна. Но има удивително паралели между разговорите между САЩ и Русия в Рияд, които изключват украинския президент Володимир Зеленски, и тайните преговори между САЩ и Северен Виетнам зад гърба на Тхю. Тръмп би било добре да запомни: ако тази сделка завърши с катастрофа, той ще е виновният.
