В събота, 3 януари 2026 г., от частния си клуб в Мар-а-Лаго, Доналд Тръмп начерта нова, рискова траектория за американската външна политика. Само часове след като американските специални части заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро и съпругата му директно от спалнята им, президентът на САЩ направи шокиращо изявление: Америка планира да „управлява“ Венецуела за неопределен период, пише Ню Йорк Таймс.
Този ход не просто сваля един диктатор; той поставя началото на нова ера на американско икономическо и политическо господство над държава с 30 милиона души население, притежаваща едни от най-големите петролни запаси в света.
„Попечителство“, а не окупация
Тръмп и неговите съветници по национална сигурност внимателно избягват термините „окупация“ или „nation building“, познати от Ирак и Япония. Вместо това, стратегията напомня на своеобразно „попечителство“. Планът предвижда САЩ да предоставят визията за управление, а временното правителство в Каракас да я изпълнява – под постоянната заплаха от нова военна интервенция.
За временен ръководител бе посочена Делси Родригес, бившият вицепрезидент на Мадуро, с условието тя да „прави това, което ние искаме“. Родригес обаче бързо охлади ентусиазма на Вашингтон, наричайки действията на САЩ „варварство“ и отказвайки да признае свалянето на Мадуро.
В отговор държавният секретар Марко Рубио, който заедно с министъра на отбраната Пит Хегсет ще бъде лицето на новата американска политика в региона, заявява лаконично:
„Ще съдим по делата им“.
Петролът: Възстановяване на „откраднатото“
В основата на тази геополитическа маневра стои ясен икономически интерес. Тръмп не скри, че една от ключовите цели е възстановяването на контрола над петролните активи.
„Венецуела едностранно иззе и продаде американски петрол, американски активи и американски платформи, което ни струваше милиарди и милиарди долари. Те направиха това преди известно време, но никога не сме имали президент, който да направи нещо по въпроса. Те взеха цялата ни собственост. Социалистическият режим я открадна от нас по време на онези предишни администрации и я открадна чрез сила.“
Президентът на САЩ обеща, че американските корпорации ще бъдат компенсирани, преди венецуелците да станат „богати“. Това изявление бележи завръщане към епохата, в която американската военна мощ се използваше открито за защита на корпоративни интереси зад граница.
Но това оставя много отворени въпроси, пита Ню Йорк Таймс.
Ще имат ли нужда Съединените щати от окупационна военна сила, за да защитават петролния сектор, докато американците и други го възстановяват?
Ще управляват ли САЩ съдилищата и ще определят ли кой добива петрола?
Ще инсталират ли послушно правителство за определен брой години и какво ще се случи, ако легитимни, демократични избори бъдат спечелени от венецуелци с различна визия за страната си?
Завръщане към „Дипломацията на канонерките“
Символиката в Белия дом не е случайна. Тръмп наскоро окачи портрет на Уилям Маккинли – президентът, анексирал Филипините, Гуам и Пуерто Рико. Действията във Венецуела напомнят именно за тази имперска епоха от 19-ти и началото на 20-ти век, известна като „дипломация на канонерките“, когато САЩ активно се намесваха в Мексико и Никарагуа.
Тръмп дори отправи предупреждение към президента на Колумбия да „си пази гърба“ (watch his ass), демонстрирайки готовност да сплаши всеки лидер в региона, който не следва американската линия.
Рисковете пред Вашингтон
Въпреки самоувереността на Тръмп, който сравни операцията с елиминирането на иранския генерал Касем Солеймани през 2020 г., анализаторите предупреждават за сериозни подводни камъни:
Съпротивата: За разлика от еднократните въздушни удари, управлението на държава с размерите на Венецуела (два пъти по-голяма от Ирак) изисква дългосрочен ангажимент.
Военният фактор: Тръмп не изключи „втора вълна“ и сухопътни войски (boots on the ground), ако срещне съпротива. Това заплашва да въвлече САЩ в точно онези „вечни войни“, срещу които неговата MAGA винаги е протестирала.
Лоялността на армията: Джон Полга-Хецимович от Военноморската академия на САЩ предупреждава, че ключовият тест ще бъде реакцията на венецуелските въоръжени сили. Ако те се разцепят, страната може да потъне в кървав хаос.
„Ако се разцепят, като някои подкрепят прехода, а други не, нещата могат да станат насилствени. От друга страна, една обединена сила би помогнала за легитимирането на което и да е правителство, което дойде след това.“
Светът наблюдава със затаен дъх какво чертае Тръмп. Едно е сигурно – правилата на играта в Латинска Америка току-що бяха пренаписани.
