Има поне един съвет, който Доналд Тръмп дава в книгата си “Изкуството на сделката”, с който всеки, който някога е трябвало да преговаря за нещо, би се съгласил:
“Знайте кога да се оттеглите от масата.”
Когато става въпрос за частичното споразумение за прекратяване на огъня, което се опитва да сключи с Русия за Черно море, моментът е настъпил, пише в свой анализ Блумбърг.
Прочитът на изявленията на САЩ и Русия, издадени след уж постигнатото споразумение, ясно показва, че такова не е постигнато. Дори Тръмп изрази рядко срещано разочарование от тактиката на Владимир Путин да добавя редица предварителни условия към предполагаемото си съгласие.
“Може би протакат нещата”, каза той в интервю за Newsmax, припомняйки си как и той е правил подобни неща, когато не е бил сигурен, че наистина иска да сключи сделка.
Това е най-благосклонното тълкуване. Реалността е, че американските преговарящи са манипулирани. Кремъл разглежда споразумението за гарантиране на безопасното корабоплаване в Черно море като начин да пробие международния санкционен режим, който възпрепятства икономиката и приходите му от началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Втората цел е да раздели западния алианс, който се обедини срещу него.
Путин знае, че за Украйна ще бъде изключително трудно да се съгласи с условията му и че отказът прави вероятно САЩ отново да спрат доставките на оръжие и споделянето на разузнавателна информация като наказание, което ще позволи по-нататъшни руски пробиви на бойното поле. Той знае също, че повечето европейски лидери ще се противопоставят на вдигането на санкциите. Някои вече заявиха изрично, че санкциите, наложени за наказание на Путин за инвазията, трябва да бъдат вдигнати едва когато той я прекрати.
Ключовото е, че Тръмп се нуждае от сътрудничеството на Европа, за да изпълни редица от тези условия, по-специално възстановяването на руските банки в базираната в Брюксел Международна система за междубанкови финансови телекомуникации, известна като SWIFT.
Така че сега администрацията на САЩ трябва да реши дали да приеме условията на Русия и да се сблъска челно с Европа, или да ги отхвърли и да се опита да окаже натиск върху Путин по начини, които досега не е била склонна да направи. Сблъсъкът с Европа бързо би станал грозен, особено за стария континент, защото Унгария най-накрая би могла да блокира подновяването на законодателството на Европейския съюз за санкциите, което изключва повечето руски банки от SWIFT. Някои други несъмнено биха последвали примера на министър-председателя Виктор Орбан, за да изпреварят възстановяването на икономическите връзки с Москва.
Има няколко причини Тръмп да се оттегли. Първата е, че това споразумение е не повече от апетитно предястие преди прекратяването на огъня на бойното поле, което е от значение. В Западното Черно море вече почти няма бойни действия, защото Украйна е изтласкала руския флот от него. Износът на зърно от Украйна е близо до нивата отпреди войната, а този на Русия е още по-висок. Вярно е, че прекратяването на огъня при корабоплаването би намалило разходите за застраховки и за двете страни, но тези печалби биха били незначителни.
Украински служители казват, че за тях също не е ясно дали сделката, договорена между САЩ и Русия, би обхванала Николаев, важно морско пристанище в устието на река Буг, което е затворено от началото на войната, или пристанищната инфраструктура като цяло – за разлика от самото корабоплаване. Така че, това е “морски буламач”.
Руските условия, напротив, биха имали значително въздействие. Това не е, както се подразбира от изявлението на Русия, защото те биха вдигнали санкциите върху селскостопанските продукти и възможността на Русия да търгува с тях. Хранителните продукти вече са освободени и се движат свободно. Това, което биха направили условията, е да позволят на санкционираните руски банки и компании да възобновят операциите по финансиране в по-широк мащаб, включително за руските военни усилия в Украйна. Всичко, което трябва да направят, е да твърдят, че са “замесени” в търговия, свързана с храни.
Втората причина за оттегляне е, че условията на Путин биха – отново – дали нещо срещу нищо, когато става въпрос за преговори за прекратяване на войната, този път също заличавайки голяма част от лоста на Тръмп за постигане дори на едностранното прекратяване на огъня, което той изглежда предпочита в това, което всъщност е опит за пренастройване на отношенията между САЩ и Русия. Облекчаването на санкциите е най-силната карта, с която разполага. Като предостави достъп до SWIFT, той би се отказал от голяма част от нея, преди дори да са започнали преговорите за съществено прекратяване на огъня.
Освен това Путин успя да обвърже прекратяването на огъня в Черно море с прекратяването на въздушните удари срещу енергийната инфраструктура, което означава, че второто предястие към примирието на сушата сега също е подчинено на списъка с условия на Путин. Не е чудно, че реакцията в Украйна на разгръщащите се преговори варира от недоверчива до яростна.
В “Изкуството на сделката” имаше и друг много уместен съвет, който Тръмп трябва да си запише като бележка, докато обмисля отровните условия на Путин:
“Най-лошото нещо, което можете да направите в една сделка, е да изглеждате отчаяни да я сключите. Това кара другия да надуши кръв и тогава сте мъртви.”
Когато става въпрос за прекратяването на огъня в Черно море, във водата има кръв.
