- САЩ не считат Европа за значим играч
- Тръмп и помощниците му изпитва презрение и необуздана свирепост към Европейския съюз
- САЩ се опитват да прокарат едностранна сделка, за да си осигурят достъп до природните ресурси на Украйна след войната.
- Подходът на САЩ за природните богатства на Украйна е подобен на този с Белгия в Африка през 19-ти век. Паралелът е с Леополд II, който купува Конго като свое лично владение.
Атаката на Джей Ди Ванс в Мюнхен шокира европейските лидери
Европейските сили се борят да изковат отговор на Тръмп
Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс излезе на сцената в Мюнхен, за да излее презрението си към дългогодишните съюзници на САЩ и да смали Европа.
Това беше атака с необуздана свирепост уж в името на свободата на словото, но разкри дълго тлеещата враждебност, която Доналд Тръмп и най-висшите му помощници изпитват към Европейския съюз – те виждат блока като символ на голямото правителство, което ограничава американските компании, пише в свой анализ Блумбърг.
Реално Европа имаше осем години от последната изборна победа на Тръмп, за да си подреди къщата, и три от нахлуването на Русия в Украйна. Сигналът за събуждане отдавна се е чувал.
“Това е екзистенциално”, посочи естонският външен министър Маргус Цахкна в интервю в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, където говореше Ванс.
Френският президент Еманюел Макрон се опитва да свика спешна среща на европейските лидери в опит да изработи подобаващ отговор.
Съдбата на Европа се е обръщала и преди в баварската столица. И то не само през 1938 г., когато Великобритания се съгласява с претенциите на Адолф Хитлер за част от Чехословакия в обречен опит да се избегне война.
Илюзията, която Ванс разби, беше вярата, че САЩ винаги ще бъдат до Европа, за да се намесят, когато е необходимо, от Втората световна война до балканските войни през 90-те години.
Презрението на Ванс към основните европейски политици беше ясно, когато се измъкна, за да се види с лидера на крайнодясната партия в Германия.
Според американски служители, присъствали в Мюнхен, Америка и Китай са двете големи сили в дискусиите за Украйна, въпреки че войната е в задния двор на ЕС. САЩ ще държат европейците в течение за напредъка, но те не се считат за значими играчи.
Речта на Ванс в Мюнхен е повратен момент, защото е толкова фундаментална атака срещу европейските ценности. Либералната демокрация в Европа е в риск.
Европа сега се намира в отчаяна надпревара да се съгласи за планове за сигурността на Украйна в случай на мирно споразумение, а Тръмп вече бърза към преговори с Русия. Американският президент планира да се види с Владимир Путин още този месец.
Страхът, който прозираше на тазгодишната конференция в Мюнхен, е, че като намалява подкрепата за Украйна, Тръмп кани Путин да изпробва готовността на НАТО да защитава източните граници на алианса.
“Ако Путин продължи, ще е тест за НАТО”, каза Цахкна.
През годините се водеха много разговори за необходимостта от обща отбранителна стратегия. Макрон е сред най-гласовитите за необходимостта от увеличаване на европейските способности. Германия остана упорито против.
Ден след речта на Ванс, президентът Володимир Зеленски го изрази ясно, когато описа разговорите си с Тръмп за плановете на САЩ за прекратяване на войната:
“Нито веднъж Тръмп не спомена, че Америка се нуждае от Европа на тази маса. Това казва много”, отбеляза Зеленски. “Старите дни са свършили – когато Америка подкрепяше Европа, просто защото винаги го е правила.”
Предизвикателството пред Европа е по-дълбоко от бъдеща руска заплаха, пише Блумбърг. В настоящето Европа не може да си позволи да бъде изолирана от разговорите, които ще променят начина, по който работи светът.
Многостранни форуми като Групата на седемте и Групата на двадесетте са други места, където гласът й се чува. Но ако Тръмп реши, че не си струва да ходи на тях, тогава влиянието им ще бъде още повече намалено.
Това неуважение беше осезаемо в отношенията на САЩ както с Великобритания, така и с Украйна тази седмица.
И същевременно САЩ се опитват да прокарат едностранна сделка, за да си осигурят достъп до природните ресурси на Украйна след войната. Министърът на финансите Скот Бесент представи условията на украински служители в Киев, а екипът на Ванс в Мюнхен оказваше натиск върху украинците да подпишат.
Подходът на САЩ за природните богатства на Украйна е подобен на този с Белгия в Африка през 19-ти век. Паралелът е с Леополд II, който купува Конго като свое лично владение.
Всичко се движи бързо, а Европа не е добра в бързото движение.
Русия се е подготвила за този момент, като вече е събрала своя екип от преговарящи от най-високо ниво. Европейците са притеснени, че САЩ вече са направили твърде много отстъпки и са нетърпеливи да обявят проблема за решен, оставяйки ги с последствията.
Предизвикателството е, че ЕС е добър в преговорите, когато всички играят по едни и същи правила. А така както действа Тръмп, ЕС е загубен, защото ръцете на лидерите му са вързани.
Много от присъстващите в Мюнхен заявяват, че съюзниците трябва да се споразумеят за гаранции за сигурност помежду си преди разговорите с Путин, но Тръмп се движи по различен график.
Усещайки опасностите, които предстоят, полският премиер Доналд Туск се обърна с призив към блока да излезе с план сега.
През тази седмица колелата на историята изглежда се завъртяха с потенциално огромни последствия, но не е ясно дали всички на континента осъзнават огромните залози и необходимостта да се справят с реалността такава, каквато е, пише Блумбърг.
“Има само две неща, които мотивират хората да действат: секс и страх от смъртта”, каза Цахкна. “Страхът от смъртта – имаме ли достатъчно от него в Европа?”
