Български студент, който учи в колеж в САЩ, е изследвал във финалния си проект по икономика какъв реално ще бъде ефектът върху българската икономика след приемането на еврото, използвайки икономически модели. Той изпрати писмо до Данибон и сподели заключението на проучването си, за да е полезен на всички български семейства.
След като се прибрах в България това лято през август, останах искрено шокиран от аргументите, които се изтъкват от наши политици относно ефектите, които смяната на валутата би имала върху икономиката ни. През целия си проект се стремях да бъда максимално обективен, но в заключението реших да изразя лично мнение, което бих искал да споделя с Вас, тъй като смятам, че в подобен момент Вашата аудитория би го оценила.
В следващите няколко седмици ни предстои период, в който почти всяко българско семейство ще седне на една маса с роднините си и този дебат неминуемо ще бъде повдигнат от един или друг човек. Именно затова вярвам, че моментът е изключително подходящ да споделя това с Вас.
Заключение (на български)
В края на целия този анализ едно нещо става болезнено ясно: България не стои на някакъв исторически кръстопът заради самото евро, а заради изборите, които продължава упорито да избягва. Данните от последните двадесет и пет години просто не лъжат. Те показват държава, напълно способна на стабилност, способна на растеж, способна на интеграция в европейската икономика, но отново и отново повличана надолу от политически шум и отказ да се погледне реалността в очите. Месеци наред политици с гордост размахваха апокалиптични сценарии за края на нацията ни при влизането в Еврозоната — истории за апокалиптична инфлация и някаква загуба на суверенитет без да демонстрират дори елементарно разбиране за това как изобщо функционира валутният борд. Междувременно данните и моделът, който бе използван в този анализ ясно показват точно обратното: България няма парична автономия от 1997 г., инфлацията ни отдавна е обвързана с европейските тенденции, а еврото просто ни вписва по-твърдо в система, която следваме вече десетилетия. Истинската опасност не е еврото, а нежеланието да продължим напред въпреки всички категорични доказателства, че застоят е далеч, далеч по-лош.
Ако този проект доказва нещо, то е, че бъдещето на България няма да бъде решено от символика или носталгия, а от политически решения. Те са такива, които или действително ще отключат потенциала ни, или ще ни държат в стагнация през следващите десетилетия. Нито демографският срив, нито институционалната слабост ще бъдат решени, като останем извън Еврозоната и стискаме лева, сякаш той е цялата ни идентичност и култура. Да, лично съм пораснал с лева и ще ми липсва, но ако сме честни със себе си, приемането на еврото ни дава инструмент, а не чудо. Дава ни доверие, не компетентност. Какво ще направим с това зависи изцяло от нас. И може би точно затова толкова много хора у дома всъщност се страхуват от него: защото приемането на еврото премахва последното удобно оправдание за нашата стагнация. След януари 2026 г. ще бъдем още по-близо до Запада и вече няма да можем да обвиняваме валутата, Брюксел или някаква въображаема заплаха за националния ни суверенитет. Тази отговорност ще бъде изцяло наша. И може би точно това е било нужно на България от много дълго време.
Много български младежи ми пишат. Най-вече тези, които са заминали да учат в чужбина. Удоволствие е да общувам с толкова много млади хора и с изключително образовани български студенти. Харесва ми как винаги искат с нещо да помогнат на България и на българите.
Благодаря за изпратения анализ!



















































