- Въпреки близостта на Дубай до Иран, рискът от война изглежда е бил сериозно подценен. Поне ако се съди по потока от заможни новопристигащи и астрономическите цени на имотите.
Идва ли краят на статута на Дубай като „Швейцария на Близкия изток“?
Успехът на Дубай и Абу Даби изглеждаше непоколебим. Те превърнаха страната си в своеобразна „Швейцария на Близкия изток“. Тази репутация се измерваше с броя на хедж фондовете и заможните експати. Хората пристигаха заради слънцето, морето и нулевия данък върху доходите, пише в свой анализ Лионел Лоран, колумнист в Блумбърг.
Днес обаче ситуацията е различна. Местните жители броят оставащите ракети-прехващачи. Иранският обстрел превърна региона във военна зона. Безопасният ореол на Обединените арабски емирства (ОАЕ) се пропуква сериозно.
Паника в рая
От уикенда насам финансовите центрове на ОАЕ са разтърсени. Живописните локации, подходящи за Инстаграм, отстъпиха място на пожари и ракетни отломки. Системите за противовъздушна отбрана прехванаха 165 балистични ракети от Иран. Свалени бяха две крилати ракети и 541 дрона.
Супермаркетите се напълниха с паникьосани купувачи. Международното летище в Дубай – най-натовареното в света – внезапно замря.
Ормузкият проток на практика е затворен. Това е ключов търговски и петролен маршрут за ОАЕ. Въпреки близостта до Иран, рискът от война беше сериозно подценен. Поне така изглеждаше на фона на заможните новопристигнали и баснословните цени на имотите.
Краят на геополитическия баланс
ОАЕ и съседите им са били мишени и преди. Сега обаче ескалацията е на съвсем друго ниво. Войната между Израел, САЩ и Иран стигна до прага им.
Монархиите от Залива се опитваха да избегнат това чрез геополитическо балансиране. Те увеличаваха отбранителните си бюджети и не криеха враждебността си към Иран. Същевременно трябваше да внимават с реакциите на собствените си граждани.
Сега те са въвлечени в конфликт, който застрашава критичната им инфраструктура. Инсталации за обезсоляване, търговските маршрути и центровете за данни са под риск. Този сценарий е далеч от модела на стабилност, промотиран от техните лидери.
„Това, което виждаме, е безпрецедентно“, казва ми Бърнард Хайкел, регионален експерт в Принстънския университет.
„Способността на ОАЕ да оцелее въз основа на стария си модел на сигурно убежище е заложена на карта, ако войната продължи по-дълго и животът стане непоносим.“
Бягството на „златните номади“
Усещането за хаос се засили в понеделник вечерта. Държавният департамент на САЩ предупреди американците да напуснат Близкия изток. Часове по-късно посолството в Рияд беше атакувано с дрон.
Това предизвика паническо бягство сред класата на „златните номади“.
Заможни семейства са готови да платят стотици хиляди долари за евакуация.
Студентите и обикновените работници нямат този късмет. Те са принудени да се крият по домовете си.
Щетите и жертвите засега са ограничени. Има данни за трима загинали. Кошмарът от дълга война обаче би променил всичко.
Петролът е само малка част от икономиката на Дубай. Емирството разчита на транспорт, туризъм, финанси и имоти.
Абу Даби пък инвестира огромни средства в глобалния капитал и финансовите услуги.
Технологии под прицел
Атаките не вещаят нищо добро за заможните емигранти. Те бяха привлечени от данъчните облекчения и луксозния начин на живот. Образите на горящи хотели и туристи в мазета няма да се забравят лесно.
Влиянието на Дубай и Абу Даби зависи от привличането на глобални таланти. Това ще става все по-трудно, ако войната се проточи.
Под риск са и грандиозните стратегии на местните управници. Те инвестираха милиарди в инфраструктура за изкуствен интелект. Целта беше да се изгради имидж на сигурност и икономическа стабилност.
Затворените летища и атакуваните центрове за данни на Амазон рушат тази представа. Технологичните гиганти като Microsoft и Alphabet може да преосмислят партньорствата си.
Икономически последици
Много зависи от продължителността на конфликта. Броят на жертвите и атаките срещу гражданска инфраструктура повишават залозите.
Миналогодишната 12-дневна война с Иран почти не навреди на Дубай. Сега обаче ситуацията е различна.
Някои анализатори виждат и потенциални ползи. Обезвреден Техеран би могъл да засили позициите на ОАЕ в дългосрочен план.
Рискът от продължителни икономически трудности обаче остава висок.
Последният сериозен спад в Дубай беше през 2008 г. Тогава глобалната кредитна криза срина имотния пазар.
Днес икономиката изглежда по-стабилна. Оставащите ракети-прехващачи обаче ще определят нейното бъдеще.
Истинските инфлуенсъри днес са тези, които настояват за бързо дипломатическо решение.
