„Подгответе се за повече турбулентност.“
Това не е реплика от холивудски филм, а трезвата прогноза на премиера на Сингапур, Лорънс Уонг, в знаково интервю за Файненшъл таймс.
Като лидер на една от най-глобализираните и прецизно управлявани държави в света, неговите думи не са просто мнение, а анализ, базиран на данни и стратегическо мислене.
Светът вече е навлязъл в „многополюсен, постамерикански ред“, който ще бъде „хаотичен и непредвидим“, смята премиерът на Сингапур.
Америка се оттегля, но няма кой да я замести
САЩ се оттеглят от ролята си на „глобален гарант“, но „няма друга страна, която да може или да желае да запълни вакуума“, посочва Уонг.
Това не е временна политическа промяна, свързана с администрацията на Тръмп, а дълбока, структурна трансформация в американското общество. Налице е усещане, че глобалният ред, създаден от самата Америка, вече не работи в нейна полза.
Последствията са ясни: старите правила вече не важат, а новите все още не са написани. Тази несигурност принуждава държавите да поемат повече отговорност за собствената си сигурност и стабилност – процес, който се вижда ясно в Европа.
Китай: Вече не „възходяща“, а „изгряла сила“
Докато САЩ преосмислят ролята си, Китай вече е фактор, с който светът трябва да се съобразява не като с бъдещ, а като с настоящ лидер. Уонг го описва не просто като „възходяща“, а като „изгряла сила“.
Пекин е технологичен лидер в ключови сфери като авангардно производство и възобновяема енергия и демонстрира увереност в своя собствен, различен от западния, модел на развитие.
Въпреки това, Уонг е категоричен, че Китай все още не е готов и не желае да замени Америка като глобален гарант за стабилност. Той остава страна със средни доходи и значителни вътрешни предизвикателства.
Затова светът се намира в опасна „разломна линия“ – интензивна конкуренция между САЩ и Китай, която заплашва с „взаимно гарантирано унищожение“ в икономически план, ако не бъде управлявана с „предпазни релси“.
Новите артерии на търговията: Ролята на малките държави и ЕС
Именно в този вакуум се ражда новата стратегия на Сингапур. Вместо да чака големите сили да решат съдбата на света, Уонг предлага проактивен подход: изграждане на нови съюзи с държави със сходно мисленe.
Коалиции на гъвкавите:
Сингапур е инициатор на партньорства като това с ОАЕ и други 15 търговско зависими икономики. Целта не е просто свободна търговия (митата между тях вече са почти нулеви), а създаване на нови стандарти за инвестиции, дигитализация на документи и улесняване на бизнеса.
АСЕАН като котва на стабилността:
Регионът, наричан някога „Балканите на Азия“ заради потенциала си за нестабилност, днес е остров на мира благодарение на АСЕАН. Тази платформа позволява отворен диалог с всички големи сили, без да се избира страна.
Стратегическата възможност с Европа:
Уонг вижда в Европейския съюз „ключов играч“ в новия многополюсен свят. Той активно работи за „нови артерии“ на търговията чрез партньорства между ЕС и АСЕАН, както и между ЕС и Транстихоокеанското партньорство (CPTPP), които биха обхванали огромен дял от световната търговия.
Сингапур като „канарчето във въглищната мина“
Като изключително отворена икономика, Сингапур е първият, който усеща глобалните трусове. Премиерът Уонг признава, че бизнесът вече започва да забавя инвестиции и наемане на нови служители заради несигурността. Това е „канарчето във въглищната мина“ – ранен сигнал за икономическото забавяне, което предстои за целия свят.
Сингапурският премиер очертава едно десетилетие на преход, в което предвидимостта и стабилността, които неговата страна цени толкова високо, ще бъдат лукс.
Решението, според него, не е в избора на страна между САЩ и Китай, а в изграждането на нова, многостранна архитектура „отдолу-нагоре“ – инициатива, в която прагматизмът и икономическите връзки ще бъдат по-силни от идеологическите разломи.
