Русия превърна доставките на енергия в икономическо оръжие. Стратегията е очевидна в Украйна, където дронове и ракети на Русия бомбардират електроцентрали. Но това се вижда и в Европа, където Москва затвори газовите кранове и вероятно е взривила газопровод, пише в Пилитико Агате Демаре, глобален директор за изготвяне на прогнози в Economist Intelligence Unit. Новата й книга за ефектите от санкциите на САЩ, „Backfire “, ще излезе следващата седмица.
Обаче основният план на руския президент Владимир Путин изглежда ще има обратен ефект.
В краткосрочен план Путин наистина ще нанесе икономически щети на страните от Европейския съюз – това е неизбежно. Но в дългосрочен план Русия просто не може да спечели тази енергийна война. Маневрата на Путин само ще ускори падането на енергийния сектор на страната му и ще ускори загубата на желания статут на световна енергийна суперсила.
Използването на енергията като оръжие от Русия има три цели. Първата, която беше приложима, когато газовите кранове все още бяха повече или по-малко отворени, беше да се създаде несигурност и да се попречи на страните от ЕС да се подготвят за това, което предстои.
Втората цел беше да се изтощят европейските икономики. И на този фронт стратегията на Русия работи – еврозоната вероятно ще регистрира рецесия през следващата година.
Междувременно третата цел на Путин беше да подхрани политическите разделения в Европа чрез разпространение на идеята, че санкциите причиняват енергийната криза. Това, разбира се, е обръщане на причината и следствието – решението на Русия да нахлуе в Украйна е причината за кризата. Въпреки това разказът придоби известна популярност в ЕС.
В краткосрочен план Европа е в трудно положение. Икономическата и социална криза се засилва, тъй като високите цени на енергията подхранват инфлацията и кризата с разходите за живот, която може да продължи две или три години. Освен това нещата могат да станат много по-лоши, отколкото са сега. Една особено студена зима ще повиши търсенето на енергия, което допълнително ще влоши напрежението.
Ситуацията може да стане още по-ужасна през зимния сезон на 2023-2024 г., тъй като европейските страни успяха да напълнят своите газови хранилища това лято, докато руският газ повече или по-малко все още течеше. Възможно е обаче да не успеят да го направят преди следващата зима.
Ясно е, че не може да се отрече, че времената са трудни за ЕС, но може да има известна утеха във факта, че стратегията на Путин непременно ще има обратен ефект.
Изнудването на Москва веднъж завинаги убеди страните от ЕС, че Москва не е надежден доставчик на енергия. И в резултат на това Европа удвоява усилията си да се отърве от руската зависимост, като инфраструктурата за LNG се изгражда с бързи темпове, за да се увеличи вносът от Съединените щати, Австралия и Катар. Първите от многото нови терминали за втечнен природен газ скоро ще бъдат открити в Естония, Латвия и Финландия, а нови договори за газ се договарят за увеличаване на доставките – от Алжир или Норвегия, например. Блокът също така ускорява плановете за разработване на възобновяеми енергийни източници.
По този начин започва да изглежда, че след около три години Европа вече няма да има нужда от руски петрол и газ.
Само след два месеца блокът ще спре почти целия внос на руски петрол, оставяйки руските петролни компании да се нуждаят от алтернативни купувачи на руския суров петрол. Това не би трябвало да е твърде трудно, тъй като търсенето от Китай, Индия и няколко други развиващи се страни все още е високо. И все пак, тези страни няма да бъдат перфектният заместител на европейския пазар – който преди беше най-големият купувач за Русия – тъй като сега ще очакват големи отстъпки от цената на руския суров петрол.
В допълнение, САЩ може да започнат да налагат вторични санкции върху износа на руски петрол – допълнително ограничавайки продажбите на Русия.
Междувременно позицията на Кремъл изглежда още по-зле, когато става дума за газ. Русия изнася своя газ чрез тръбопроводи, които в момента са разположени да обслужват Европа. И изграждането на нови тръбопроводи вместо тях ще отнеме време и пари, като и двете са в дефицит.
Износът на газ по тръбопровод означава и подписване на нови договори с желаещи купувачи. И тук отново нещата изглеждат трудни за Москва, тъй като в момента Китай е единствената страна, която може да поеме повече руски газ, но Пекин не бърза да се съобрази.
Това не е изненада. Растежът на търсенето на газ в Китай се забави, а Русия също даде да се разбере, че не е надежден доставчик на енергия. Това е нещо, което китайските лидери няма да забравят и те естествено ще се стремят да избегнат зависимостта си от руския газ.
Като се има предвид всичко това, не е преувеличено да се каже, че нещата изглеждат ужасни за руския енергиен сектор, който представлява една трета от икономиката на страната, около половината от нейните фискални приходи и приблизително две трети от нейния износ. Последните прогнози на Международната агенция по енергетика (МАЕ) сега предполагат, че годишните приходи на Русия от износ на енергия ще спаднат с повече от половината до 2030 г., до 30 милиарда долара. Преди началото на войната в Украйна са били 75 милиарда долара.
МАЕ също така смята, че до 2030 г. делът на Русия в световното търгуване с газ ще спадне до само 15 процента — в сравнение с 30 процента през 2021 г. Крайният резултат е очевиден за Москва: през следващото десетилетие ще загуби статута си на глобална енергийна суперсила. Проблемите на Кремъл няма да свършат дотук.
Поради санкциите руските енергийни компании вече нямат достъп до западно финансиране и технологии. За Кремъл това е екзистенциална заплаха. Запасите от сегашните им енергийни полета постепенно се изчерпват и въпреки че имат нови находища в Арктика, разработването им ще изисква огромни суми пари и първокласни западни технологии. Без достъп до тях, енергийното производство на Русия бавно ще намалее през следващите десетилетия.
В съчетание със спада в търсенето на изкопаеми горива, докато светът преминава към възобновяеми енергийни източници, всичко това означава, че енергийната война, която самият Путин започна, може да завърши зле за Русия.
