Една от най-мощните човешки мотивации е т.н. ресентимент* – озлобление срещу измислен враг, обвиняван за неуспехите. Ако някога сте били унижавани, може да носите в себе си обидата завинаги и тя да оформи вашите взаимодействия с другите в ежедневието, както и вашата политика и светоглед. С ресентимент може да се обясни какво чувстват руснаците към войната в Украйна. Това чувство е особено характерно за руския президент Владимир Путин, пише в свой анализ в Блумбърг Андреас Клут.
Такава поне е тезата на Григорий Юдин, руски социолог, който е един от малкото, които предсказаха непровокираната атака на Путин срещу Украйна през февруари 2022 г. Според Юдин много руснаци се свързват с лидера си на психологическо ниво, тъй като и те като него чувстват „ресентимент – чудовищен, безкраен ресентимент“.
Именно тази ментална вселена от горчивина и недоволство прави Путин и неговите руски поддръжници незаинтересовани от поддържането на продуктивни и положителни отношения с други страни. По този начин Путин и руснаците приличат на „малко дете, което се обижда много и след това наранява хората около себе си“, посочва социологът.
„Вредата става все по-голяма и в един момент сериозно започва да унищожава живота на другите, както и своя собствен.“
Откъде идва този ресентимент?
През годините много се говори за унижението, което много руснаци изпитаха, когато Съветският съюз се разпадна – събитието, което Путин нарече „най-голямата геополитическа трагедия на 20-ти век“. Привидно за една нощ страната им се превърна от една от двете суперсили в нещо, което прилича на развиваща се страна.
Най-лошото, според Юдин, е, че усилията на САЩ и Европа – „Запада“ – да включат Русия в международните институции и да й помогнат да просперира, се възприемат от руснаците, включително и Путин, като поучения. Никой не обича да го поучават, особено ако се смятате за велика сила. Резултатът беше още повече унижение.
Оставено да тлее, това унижение нарастна. Русия не успя да процъфти икономически. А страните, които преди са били в орбитата на Москва, се хвърлиха ентусиазирано в обятията на Запада, като се присъединиха към НАТО и Европейския съюз. Ако и на украинците беше позволено да вървят по този път, срамът в съзнанието на Путин щеше да е непоносим. И така, като мрачното момче в аналогията на Юдин, той започна да унищожава.
Ако ресентиментът към Запада и особено към САЩ е силата, която мотивира Путин, много на пръв поглед нелогични неща започват да придобиват повече смисъл. Помислете за неговите променливи, объркани и често откровено странни военни цели. Путин твърди (фалшиво), че е бил принуден да атакува, защото етническите руснаци са били под заплаха в Украйна и защото украинците са нацисти и сатанисти, да не говорим за това, че ги определя като марионетки на истинския враг във Вашингтон.
Споделянето на тази враждебна нагласа – ресентимент, изразена от лидера, може също така да обясни защо толкова много руснаци все още подкрепят Путин, въпреки бедствията, които той причинява. Смислените избори са невъзможни в диктатура. Йорис Ван Бладел, изследовател в белгийския мозъчен тръст Egmont, се задълбочава в числата и заключава три неща.
Първо, нахлуването в Украйна изглежда е засилило подкрепата на Путин у дома, като може би три четвърти от руснаците одобряват неговото лидерство.
Второ, войната помага, а не вреди на Путин и е „инструмент за оцеляването на режима“.
И трето, най-голямата група сред руснаците не са онези, които са ентусиазирани за или против войната (може би възлизащи на 20%-25% всека група). Вместо това те са онези 35%-40%, които са „конформисти“ и са готови да се съгласят с какъвто и наратив Путин да им сервира. Това включва и говоренето, че тяхната война в Украйна всъщност е част от тяхната апокалиптична борба срещу Запада.
Юдин не е първият мислител, който вижда ресентимента като първична сила, движеща историята.
Най-известният случай е с немския философ Фридрих Ницше, който вярва, че ressentiment – той използва френския термин в немските си писания – осигурява творческата енергия, която води до етични системи като християнството, което той нарича „робски морал“.
В морално девствени култури като древен Рим, мисли Ницше, хората наричат „добро“ всичко, което е силно, здраво, мощно, благородно или красиво. Те смятат за лошо (но все още не за „зло“) всичко, което е слабо, болнаво, импотентно, обикновено или грозно. Масите, които отговарят на това последно описание, се чувстват унизени. Така те започват да подхранват същия чудовищен, безкраен ресентимент, за който говори Юдин.
В сърцето им е жаждата за отмъщение и едновременното им разочарование. Отговорът е уклончива маневра, която Ницше нарича „преоценка на ценностите“. Огорчените просто обръщат реалността с главата надолу. Всичко, което е било силно или благородно, се предефинира като грешно. Това, което е било слабо, става добродетел. И се появява нова концепция: зло. Това са те, не ние.
Има огромни разлики в начина, по който Ницше и Юдин използват термина ресентимент, но приликите са поразителни.
Путин и неговата пропагандна машина също са заети с „преоценяването“ или обръщането на реалността с главата надолу.
Украинските герои, защитаващи държавата си, стават нацистки сатанисти.
Собствената непровокирана и геноцидна агресия на Русия се превръща в апокалиптичен вид самозащита срещу вечно враждебния Запад.
Извършителите стават жертви и обратното.
Ресентиментът като мотивация е човешки феномен, не руски, разбира се.
Независимо дали сте в САЩ, Германия, Бразилия, Израел или другаде, хвърлете око на популистите във вашата страна, без значение дали са отдясно или отляво. По същество популизмът е политически стил, който апелира не към надежди и идеали, а към ресентимент, озлобление, като начин за мобилизиране на тълпи в преследване на лична власт.
Истината е, че ресентиментът е една от най-мощните емоции и често побеждава надеждите и идеалите. Това има плашещи последици. Едната е, че на войната на Русия срещу Украйна и Запада, докато Путин е на власт, не се вижда краят.
*Ресантимент (на френски: ressentiment) е термин в психологията и социологията, използван за да се означи враждебната нагласа на хора, чувстващи се лишени от възможност: злопаметност, озлобление, завист, тягостно съзнание за неправда. Френската дума добива този специфичен смисъл след употребата ѝ от Фридрих Ницше. (Уикипедия)
