Да оставим настрана, ако въобще е възможно, нарастващото безпокойство относно това, че руският президент Владимир Путин може да използва ядрени оръжия в неговата варварска война срещу Украйна. Дори и да не го направи – рискът, макар и реален, остава малък – той вече е доближил целия свят до атомна катастрофа, която може да настъпи в даден момент, пише Блумбърг.
Това е така, защото Путин, с многократните си заплахи да хвърли ядрени оръжия върху Украйна или други европейски страни, на практика постави началото на нова и глобална надпревара във въоръжаването с тези дяволски оръжия. Той демонстрира, че притежаването на атомни бомби ви дава сила, докато липсата им – както е при Украйна – ви прави уязвими. В резултат на това все повече държави ще изграждат или развиват свои собствени арсенали – и ще пренапишат своите стратегии за използването им.
Прегледайте заглавията от този месец от Азия до Европа. В Пхенян севернокорейският диктатор Ким Чен Ун изстреля още един кръг от балистични ракети – една от тях над Япония и в Тихия океан – и симулира тактически ядрени удари срещу летища и други цели в Южна Корея. Изглежда, че се подготвя за нов ядрен опит, първият му от пет години.
Междувременно във Франция президентът Еманюел Макрон по невнимание беше твърде ясен относно това кога не би използвал ядрено оръжие. Запитан как ще отговори на ядрен удар на Путин в Украйна или „региона“, той отговори, че Франция няма да отвърне със същото. Никой не очакваше той да каже обратното. Но като западен лидер с интерес да възпира Путин, той имаше една задача: да млъкне и да запази „стратегическата неяснота“.
В този контекст „Steadfast Noon“ на НАТО всъщност е единствената успокояваща новина. Това е рутинно съвместно учение за упражняване на ядрено възпиране на 14 от 30-те съюзници. Тазгодишните маневри, планирани много преди инвазията на Путин и провеждани от база в Белгия, сега са в ход до 30 октомври. Да се надяваме, че Кремъл наблюдава.
Ядреното хвалене на Северна Корея и тревожното прекомерно споделяне на Франция сочат щетите, които Путин е нанесъл със своите не толкова завоалирани заплахи. Съвсем наскоро през януари – дори когато Путин планираше атаката си срещу Украйна – Русия беше една от подписалите страни в Съвета за сигурност на ООН, потвърждавайки правилото, че „ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води“. Какъв цинизъм!
Украинците имат своя различен урок, който дава поуки на света. През 90-те години те – заедно с беларуси и казахи – се съгласиха да се откажат от ядрените си арсенали от съветско време в замяна на гаранции за сигурност от големите сили, най-вече Русия.
Ако Украйна вместо това беше запазила приблизително 1900 бойни глави, които имаше по това време, тазгодишната война щеше да върви по съвсем различен начин и Путин нямаше да отправя ядрени заплахи. И това не е убягнало от ничие внимание. В “прекрасния” нов свят, в който навлизаме – светът на Путин – най-добрият залог за една държава да остане суверенна и най-добрият залог на един диктатор да остане на власт е да има ядрени оръжия.
Ким Чен Ун разбра това отдавна. Същото направиха и моллите в Техеран, днешните приятели с Путин, които постоянно са на прага на ядрен „пробив“. Китай добавя към своя арсенал колкото може по-бързо. Индия и Пакистан могат да заключат, че те също се нуждаят от още повече и повече модерни ядрени оръжия, както и Израел.
Южна Корея, Япония и Тайван може да започнат да се съмняват в безопасността си под американския ядрен чадър и да получат свои собствени бойни глави. Турция, Саудитска Арабия и други – с поглед към Иран, Русия и Израел – може да направят същото.
В Европейския съюз страни като Полша или Финландия, които се чувстват пряко застрашени от Русия, могат да решат, че те също се нуждаят от атомни възпиращи средства. Макрон, със своите размисли този месец, неволно помогна за това. Като изключи френското възмездие от името на другите европейци, той оправда всякакви идеи за разширяване на френската Force de frappe за защита на целия ЕС. Дори германците говорят по-сериозно за изграждане на национален арсенал.
И тогава идват всички останали пакостливи държави с техните диктатори, тези, които вече са на картата, и тези, които тепърва ще възникват от утрешните провалени държави. Всички те ще искат да се включат в тази ядрена игра. Добавете призрака на недържавните участници като терористични организации, които ще се докопат до тези бомби.
И ето антиутопията е пълна!
Проблемът не е само нарастващият брой ядрени оръжия или нарастващото им разнообразие, от „тактически“ с ниска мощност до „стратегическо“ с висока мощност и всичко друго между тях. Това разпространение на ядрени оръжия налага и пълно пренаписване на така наречените „позиции“ на ядрените сили, стратегическите роли, които тези държави публично възлагат на своите арсенали като начин да разкрият намеренията си на противниците.
Към днешна дата само Китай официално изключи възможността за първи удар – и дори тази политика може вече да не изглежда достоверна. Ревизираните доктрини трябва да включват тактически ядрени оръжия, постепенно отмъщение и ескалация. Старите и ужасяващи, но стабилни уверености на взаимното гарантирано унищожение са изчезнали.
“Прекрасният” нов свят след Путин ще прилича повече на постоянно предстоящ Апокалипсис.
Могат ли вместо това нещата да се развият по-добре?
Последният път, когато светът беше толкова близо до ядрена война, беше Кубинската ракетна криза от 1962 г. Тази травма вдъхнови поредица от договори през следващите години за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия и контролиране на надпреварата във въоръжаването. В ретроспекция обаче Студената война беше по-прост свят, доминиран от две суперсили, които имаха интерес да запазят статуквото. Днешният свят е по-фрагментиран и анархичен.
Много ще зависи от това как ще приключи войната на Путин срещу Украйна – не само дали Украйна ще оцелее, но дали Путин ще оцелее и дори Русия като страна и антизападен “спойлер” в международната система. Ако се види, че Путин успява с опитите си за ядрен шантаж, светът е почти обречен. Ако бъде накаран да се провали, човечеството може да е в състояние да издигне нови табута срещу воденето на война с ядрено оръжие. В случай, че някой все още се съмнява, залозите в Украйна наистина са глобални.
