.
Китай вече може да се наслади на обръщането на ролите в отношенията с Русия.
Когато председателят Мао Дзъдун посети съветския диктатор Йосиф Сталин през зимата на 1949 г., той беше в ролята на младши молител. Сталин го накара да чака седмици в заснежената му дача № 2, на 27 километра извън Москва, където униженият китайски лидер мрънкаше за всичко – от качеството на рибата до неудобния матрак, пише Политико.
Когато двамата комунистически лидери все пак се захванаха да правят бизнеса, Сталин си проправи път към много изгодна сделка, която хвана Мао на куката да купува руски оръжия и тежки машини със заем, по който Пекин трябваше да плати лихва.
Седем десетилетия по-късно нещата са различни. Малко преди да нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин отпътува за Зимните олимпийски игри в Пекин при китайския лидер Си Дзинпин, но вече няма съмнение коя е истинската суперсила в този дует в наши дни. Китайската икономика от 18 трилиона долара сега е 10 пъти по-мощна от руската. Пекин, в ролята на по-големия брат, ще държи почти всички добри карти при определянето на условията на всякакви финансови спасителни линии.
Тъй като Русия е изправена пред рязко свиваща се икономика под санкции и предстоящо петролно ембарго от Европа, Китай е очевидният потенциален благодетел, към когото Путин може да се обърне.
Си Дзинпин споделя враждебността на Путин към Запада и НАТО, но това не означава, че той ще предлага чиста благотворителност. Основната стратегическа грижа на Си Дзинпин е просперитетът и сигурността на Китай, а не спасяването на Русия. Пекин вероятно ще закупи поне малко петрол, незакупен от Европа, но само със значителна отстъпка. Китай ще помогне на Русия само дотолкова, доколкото да не привлече санкции и не застраши собствената си способност да продава стоки на богатите страни в Северна Америка и ЕС.
Много публично партньорство
Публично Китай демонстрира голяма политическа солидарност с Москва. Той увеличи общата търговия с Русия, по същество изостави Украйна, разшири финансовите транзакции без използване на долари или евро и удвои бъдещото сътрудничество за разработване на военни технологии, докато двете държави провеждаха съвместни учения в Тихоокеанския регион.
Сергей Лавров, руският външен министър, призна, че бъдещето на страната му е свързано с Китай, като каза:
„Сега, когато Западът зае „диктаторска позиция“, нашите икономически връзки с Китай ще растат още по-бързо“.
Самият Си Дзинпин също изглежда силен почитател на Путин в личен план. Юн Сун, директор на китайската програма в Stimson Center, нарича това неговия „руски комплекс“. (Откакто избухна войната, Си Дзинпин разговаря по телефона само с Путин, а не с украинския си колега Володимир Зеленски.)
Има обаче много сериозни граници за тези „безгранични“ отношения. Засега поне Китай подчертава пред западните държави, че не продава оръжия или самолетни части на Русия. Самият Пекин не иска да стане жертва на санкции, затова поставя граници на отношенията. Още по-тревожно за Путин е, че Китай също ще определи висока цена за своята подкрепа. Пекин, например, иска да ограничи изключително доходоносните продажби на оръжие на Русия за Индия, най-големият враг на Китай в Хималаите.
„Ще има обратна посока на модела на Студената война, Русия ще бъде младшият партньор на все по-мощния Китай. Това ще раздразни Путин“, отбелязва Матю Крьониг, заместник-директор на Центъра за стратегия и сигурност на Скоукрофт към Атлантическия съвет.
Тази роля на втора цигулка не е сценарият, който Путин си е представял, когато реши да нахлуе в Украйна през февруари, тласкан от желанието да възстанови отминалата слава на своята държава.
Но като цяло трябваше да го види. Китай е страна, обсебена от коригиране на историческите унижения и запазване на позицията си на глобално лидерство. Времето, когато Съветският съюз идеологически – и икономически – превъзхождаше комунистически Китай, отдавна е отминало. Huawei Technologies изгражда руските 5G мрежи, докато Русия изисква китайско сътрудничество за всичко – от части за самолети до валутни суапове. Важно е също така, че не само САЩ и Европа налагат санкции на Москва, но и три други големи азиатски икономики: Япония, Южна Корея и Сингапур.
Андрей Кортунов, генерален директор на подкрепяния от Кремъл руски съвет по международни въпроси, се съмнява, че руският елит има голям апетит да служи като младши партньор на Китай. Но той вижда малко алтернативи за Москва:
„Откакто започна конфликтът, Русия започна да се нуждае от Китай повече от по-рано, защото Китай в много отношения остава единствения партньор заради ограничените икономически връзки между Русия и Запада и с наложени санкции на Русия.
Груби сметки
Може би най-голямото пресмятане на Китай е колко далеч ще стигне, за да помогне на Путин да преодолее предстоящото ембарго на ЕС върху руския петрол. Тази европейска забрана ще пробие значителна дупка в бюджета на Русия, освен ако не се намесят други големи купувачи.
При вземането на решение колко ще купи, Пекин има огромен лост върху Москва.
Русия и Саудитска Арабия вече са двата водещи доставчика на петрол за Китай. През май морският внос на руски суров петрол в Китай достигна връх от две години с 1,14 милиона барела на ден, спрямо 800 000 барела на ден през 2021 г., според данни на Vortexa Analytics, споделени с Политико.
Голяма част от обяснението за това обаче е чисто икономическо , а не проява на политическа солидарност от страна на Китай. Международните санкции означават, че търговците са предпазливи при боравенето с руския суров петрол, създавайки минимално пренасищане. Руският петрол се търгува с 20 до 30 долара по-евтино от международните референтни цени.
Предвид това Китай внася повече от 10 милиона барела на ден, със сигурност има място да се купуват повече, особено когато икономиката се рестартира и мерките от наложения локдаун постепенно бъдат премахнати в ключови градове като Шанхай. Но руските продажби за ЕС са били около 2,4 милиона барела на ден. Предвид опасенията за сигурността на Китай относно прекомерната зависимост от отделните доставчици, би било много малко вероятно Китай внезапно да започне да купува целия руски излишък от петрол.
По подобен начин Китай държи картите, когато става въпрос за газ. Точно преди да нахлуе в Украйна, Путин подписа споразумение със Си Дзинпин, като се съгласи да увеличи износа на природен газ до 48 милиарда кубически метра годишно в бъдеще, от скромните 4,1 милиарда кубически метра през 2020 г. Русия също планира нов тръбопровод Силата на Сибир 2 , което би могло да доведе до по-лесно преминаване на руския газ от Европа към Китай.
„Проблемът обаче е, че Китай държи всички карти в преговорите“, пише Никос Цафос, главен енергиен съветник на гръцкия премиер, в доклад на мозъчен тръст през май.
„И като при Силата на Сибир 1, Китай ще направи твърда сделка. Това, което е неизвестно в този момент, е дали Китай е готов да сключи сделка. Русия вероятно ще предложи много атрактивни условия – ако не друго, поради своето отчаяние. Но ще ги приеме ли Китай? Ще бъдат ли изкушени от цената или ще помислят два пъти за разширяване на зависимостта си от Русия в този момент?“
Поглед към оръжията
Нуждата на Русия от съюзник съвпада с нарастването на увереността на Китай. Колкото по-изолирана става Москва, толкова повече може да й се наложи да помогне на Китай да развие своите геополитически амбиции.
В продължение на години китайските официални лица тихо лобираха пред руските си колеги да намалят продажбите на оръжие за Индия, която имаше кървав граничен спор с Пекин.
Между 2017 и 2022 г. Индия беше най-големият пазар за износ на руски оръжия, следвана от Китай, според статистиката на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Борбата с индийски войници, въоръжени с руска техника, може и да не е забавна за Китай, но със сигурност е доходоносен бизнес за Русия.
„Преди войната Русия беше много упорита и щеше да каже: „О, ти, Китай, не си в положение да ни диктуваш избора на кого да продаваме оръжия.“ Но мисля, че Китай ще бъде в тази позиция вероятно след пет години“, смята Александър Габуев, експерт по отношенията между Русия и Китай от Фондацията на Карнеги за международен мир.
Индия от своя страна се опитва да запази отворени отношения с Путин. Ню Делхи, подобно на Пекин, купува евтин петрол, въпреки че също желае да поддържа силни връзки със САЩ.
„Русия, отслабена от война и санкции, но не хаотична и нестабилна, отговаря на дългосрочните интереси на Китай“, посочва Бобо Ло, бивш заместник-ръководител на австралийската мисия в Москва, който сега работи в Института Лоуи.
„Изолацията на Русия допълнително ще я тласне в позиция на младши партньор в отношенията, като същевременно ще увеличи икономическата и стратегическата й зависимост от Китай.“
Кой командва
Днешното смяна на ролите кой командва би изглежда много странна за всички от следвоенната епоха.
СССР и Китай бяха в трудни отношения в продължение на десетилетия, въпреки предполагаемата си идеологическа близост.
„През 50-те години на миналия век Китай беше младшият партньор, а това беше много дразнещо, тъй като Пекин смяташе, че Москва се грижи твърде много за отношенията си със Запада за сметка на отношенията си с Китай“, разказва Джоузеф Торигиан, автор на „Престиж, манипулация и принуда “ – нова книга за Сталин и Мао.
„Когато бяха Сталин и Мао, Сталин беше учителят, той беше титанът на комунистическото движение.
Когато Сталин умря, Мао гледаше отвисоко на Хрушчов, като на човек, който не разбира идеологията.
Когато Дън Сяопин се срещна с Горбачов, Дън смяташе Горбачов за идиот.“
Докато Си Дзинпин и Путин споделят по-добро лично разбирателство от своите предшественици, те също имат много различни виждания за бъдещите роли на своите страни в света.
Пълният фокус на Си Дзинпин е върху осигуряването на трети мандат, въоръжен с призива да стане Китай по-проспериращ, като в крайна сметка изпревари САЩ, за да се превърне в икономика номер 1 в света. Санкциите биха разрушили тази идея.
Путин е в по-тежка ситуация. Той би се радвал да вземе каквото може от Китай предвид сегашното бедствие в страната му – дори ако това означава, че Русия се разглежда като младши партньор на Китай.
„Проблемът е, че Путин вижда конфликта в Украйна като наистина централен в борбата му да запази режима си“, заявява Габуев.
„Има толкова много емоционална пагубна визия за важността на войната в Украйна и обръщането й към американците, особено след като помощта на американските военни – предоставянето на оръжие, споделянето на чувствителни разузнавателни данни – помага да се убият много руски войници. ”
„За Русия да бъдат под контрола на Китай е по-малко страшно, защото фокусът им е наистина върху борбата със САЩ“, каза Габуев.
„Ако Китай предоставя необходимите ресурси — и в същото време изглежда, че не се месят във вътрешните работи на Русия — това е цената, която Путин приема да плати, за да продължи борбата си със САЩ“
