Греъм Алисън, американски експерт по външна политика, професор в Харвард:
- “Ако Путин е принуден да избира между унизително поражение и ескалиране на нивото на разрушение, тогава според мен шансът е 3 към 1, че той ще избере второто.”
- “Като вървим нагоре по стълбата на разрушението, първо идва бомбардирането на инфраструктурата. Следва масово бомбардиране на цивилното население. След това – химически оръжия. И накрая – ядрени оръжия, тактически ядрен удар, за който Путин беше много ясен. Украйна не е жизненоважна за Русия, но със сигурност е жизненоважна за Путин.”
- “Вероятността САЩ да отговорят с ядрен отговор е много-много ниска. Почти нула. Байдън даде да се разбере, че разбира какво е ядрена война и че САЩ няма да водят ядрена война заради Украйна.”
И още:
- Какъв е вълшебният коктейл на Кенеди в Кубинската (Карибската) ракетна криза, който спря ядрената война? И дали Байдън също има такъв коктейл?
- САЩ и Китай в капана на Тукидид ли са? Ще има ли война между тях? И какво ни показва историята за съперничеството между Атина и Спарта?
Както всички знаем, президентът Джо Байдън има склонността да казва неща, които карат неговите съветници (и голяма част от електората) да се смаляват. Наскоро той заяви подобна щуротия:
„Не мисля, че има такова нещо като способността лесно да се използва тактическо ядрено оръжие и да не се стигне до Армагедон.”
Байдън, разбира се, имаше предвид немного завоалираните заплахи на руския президент Владимир Путин да използва ядрени оръжия, за да обърне хода на неговото пропадащо нахлуване в Украйна.
Дали човекът в Кремъл блъфира? Отговорът на този въпрос е като в игра, която не може да бъде спечелена.
Какво мисли по този въпрос Греъм Алисън?
Той е смятан за „декан-основател“ на Училището по държавно управление „Джон Ф. Кенеди“ на Харвард. Алисън продължава да преподава на 82 години и да пише. Неговият бестселър “Destined for War: Can America and China Escape Thucydides’s Trap?” (“Предопределени за война: Могат ли Америка и Китай да избягат от капана на Тукидид?”) е една от най-обсъжданите книги във външнополитическите кръгове, откакто беше публикувана през 2017 г. Алисън също изпълни своя дял от обществените услуги и при президента Бил Клинтън помогна за преговорите за премахването на ядрените оръжия от бившите съветски републики, включително Украйна.
…
Интервю с Греъм Алисън за Тобин Харшоу от Блумбърг
Използването на термина „Армагедон“ от президента Байдън предизвика ли у вас носталгия по Студената война?
Е, не носталгия. Мислех за 60-та годишнина от Кубинската ракетна криза и възможността за ядрена война. И докато го правех, бях поразен от факта, че не само учениците, но и повечето възрастни са забравили, че Путин, както всеки лидер на съветската „империя на злото“, командва арсенал, който може да изтрие САЩ от картата.
Ситуацията с Куба изглеждаше като неразрешима, но въпреки това само за 13 дни и двете страни намериха компромис. Виждате ли някакъв изход при тази с Путин?
Ракетната криза не само изглеждаше неразрешима, но изглеждаше неразрешима до последната минута. Ако прочетете преписите на секретните записи от последната събота – дванадесетия ден от кризата – ще видите, че президентът Кенеди и неговите ключови съветници всъщност са стигнали до задънена улица. Те се борят с една опция и след това с друга опция, напред и назад. И в 20 часа най-накрая Кенеди казва:
Време е за почивка. Всички сме изтощени.
Всички отиват да вечерят, след което се връщат в 21 часа. Може да са си помислили, че се прибират от вечеря за последен път.
Едва тогава, в последния момент, Кенеди упражнява изключителното си въображение и измисля своя „вълшебен коктейл“. Този “вълшебен коктейл” на Кенеди имаше три съставки. Първата беше публичната сделка, в която САЩ ще се ангажират да не нахлуват в Куба, ако ракетите бъдат изтеглени. Втората – таен ултиматум, който беше много необичаен в исторически план, който казваше на руснаците: “Ако не обявите изтегляне на ракетите в рамките на 24 до 48 часа, ние ще действаме”. И третата – имаше таен “подсладител”, който беше, че ако руските ракети бъдат изтеглени, шест месеца след това американските ракети Юпитер, базирани в Турция, ще изчезнат.
Има ли магически коктейл за Путин и би ли го пил?
Очевидно администрацията на Байдън е мислила за изходи. Ако в някакъв момент в бъдещето е възможно да се намери изход, няма да е изненадващо, ако сделката включва нещо, което не е публично, както при кризата с ракетите.
Но не е ли публичната изява това, което е важно за Путин? Той е принуден да поддържа имиджа си на силен човек със стратегически мозък.
Ние сме много щастливи да имаме най-добрия наблюдател на Путин в света като директор на ЦРУ. Уилям Бърнс беше много ясен, като посочи, че този човек има огромно мнение за себе си. Има мистична привързаност към Велика Русия. В някои отношения Путин е малко заблуден. Но той е премислил всичко и е много рационален – тактически, а не мащабно стратегически. Както каза Бърнс в началото, това е война, която Путин не може да си позволи да загуби.
Това е много опасно за нас.
Важната аналитична точка е следната: ако Путин е принуден да избира между унизително поражение и ескалиране на нивото на разрушение, тогава според мен шансът е 3 към 1, че той ще избере второто.
И какво точно ще направи?
Като вървим нагоре по стълбата на разрушението, първо идва бомбардирането на инфраструктурата, което Путин сега прави в отговор на бомбардирането на Кримския мост. Следва масово бомбардиране на цивилно население, от което той до голяма степен се въздържаше досега. Ако искаше да убие хиляди хора в Киев с ракети и бомби, той би могъл – и може да видим това скоро.
След това са химическите оръжия, тъй като не бива да забравяме, че руснаците бяха съучастници в използването им от Башар Асад в Сирия. И накрая са ядрените оръжия, тактически ядрен удар, за който Путин беше много ясен. Украйна не е жизненоважна за Русия, но със сигурност е жизненоважна за Путин.
Да кажем, че се случва най-лошото, как САЩ и НАТО реагират на тактическо ядрено оръжие, без да стигнат още по-нагоре по тази стълба на ескалация?
Много зависи от характера на атаката. Путин може просто да извърши демонстративна атака. Той може да атакува военна цел в Украйна. Той може да атакува Киев – да го удари с бомба в стил Хирошима. Трябва да помним колко хора загинаха в Хирошима – в крайна сметка около 140 000.
Какво ще направим тогава в този кошмар?
Както Джейк Съливан, съветникът по националната сигурност, каза, ще има „катастрофални последици“ за Русия. Сигурен съм, че администрацията на Байдън има много дълго меню.
Но вероятността САЩ да отговорят с ядрен отговор е много, много ниска. Почти нула. Байдън даде да се разбере, че разбира какво е ядрена война и че САЩ няма да водят ядрена война заради Украйна.
И така, можете да си представите варианти от военния дневен ред, като вземете някои конкретни цели. И много-много повече от гледна точка на икономически санкции, правейки всичко възможно Китай и Индия да бъдат въвлечени, почти като икономическа карантина на Русия.
Говорейки за Джейк Съливан, друго нещо, което той каза, беше, че САЩ са в „ранните години на едно решаващо десетилетие“, включващо конкуренция с Китай. Като автор на книга, която превърна фразата „капан на Тукидид“ в нарицателна дума, какво мислите?
САЩ и Китай са в истинско Тукидидово съперничество. В продължение на едно поколение Китай беше стремглаво възходяща сила. САЩ са колосална управляваща сила. И както Тукидид пише брилянтно преди 2500 години, когато възходяща сила като Атина сериозно заплашва да измести управляваща сила като Спарта, затегнете коланите си, предстоят екстремни турбуленции – най-често война. Мисля, че ако Тукидид гледаше какво се случва сега, той би казал:
Да, всичко върви по сценарий.
Връщайки се към ядрените оръжия, със сигурност няма да има големи преговори за контрол на оръжията или неразпространение по време на украинската криза. Но ако нещата се успокоят, виждате ли Китай някога да влезе в глобален пакт?
Интересно е, поне по отношение на неразпространението, през последните 20 години Китай до голяма степен беше съюзник в опитите да обезсърчи други държави да се сдобият с ядрени оръжия. И докато свършиха лоша работа със Северна Корея, те бяха полезни с Иран.
А техният арсенал?
Дълго време Китай имаше минимално възпираща позиция. След като се сдобиха с 300 или 400 ядрени оръжия – а само двуцифрени бройки вероятно са способни да ударят САЩ – те решиха, че това е достатъчно.
Администрацията на Тръмп настоя, че Китай ще трябва да се присъедини към следващия кръг от споразумения за контрол на въоръженията, ако ще има още преговори с руснаците. Но ако бях китаецът, какъв е стимулът за мен да дойда на покер масата, където всеки от вас има 5000 чипа, а аз имам 400?
Когато преминем през войната в Украйна, мисля, че трябва да продължим да се опитваме да работим с руснаците по контрола на оръжията. Китайската част, мисля, ще трябва да бъде отделна. И елементите, които трябва да бъдат договорени с Пекин, ще бъдат по-малко за числа, отколкото за други измерения – наблюдение за проверка и уведомяване, за да се намали вероятността от погрешни възприятия и недоразумения.
Израснал съм в по-късните етапи на Студената война и идеята за ядрена война никога не е изглеждала много реалистична, както може би е било за предишното поколение. Така че е трудно да се разбере колко сериозно да се приеме позата на Путин.
Миналата седмица разговарях с лидера на една от големите американски технологични компании, човек, когото дълбоко уважавам.
Той каза:
„Греъм, чувал съм всички тези ядрени неща, но това сериозно ли е?“
Казах:
Да, абсолютно. Смъртно сериозно.
Той каза:
„Нека се опитам да разбера. Проблемът е, че ако Путин извърши ядрен удар, тогава ще има този облак от радиоактивност и той може да стигне до части от Европа, където понякога ходя. Или прочетох, че може да се върне обратно в Русия.”
Казах:
„Е, позволете ми да ви напомня, че ако избухне ядрена бомба и сте в целевата зона, ще изчезнете, преди да чуете взрива. Така че не се притеснявайте за радиоактивността. Тогава това няма да е проблемът.”
