Има сняг, има мечки, има водка – и след това има шах. Това е едно от дразнещите трайни клишета за Русия и руснаците, пише Марк Галеоти в книгата си “We Need to Talk about Putin” (2019).
Помислете за злодеи от класически руски филм: има го и грубият бандит, разбира се, но го има също неемоционалният шахматист с десет хода пред своя съперник. Американските политиците изглежда много харесват тази метафора.
Председателят на Комисията по разузнаването на Камарата на представителите Майк Роджърс по време на президентството на Барак Обама се оплака, припомня Галеоти:
„Путин играе шах, а аз мисля, че ние играем на топчета“.
По-късно и Хилъри Клинтън заявява:
Доналд Тръмп играе на шашки, а Путин играе триизмерен шах.
Всъщност няма доказателства, че Путин играе шах и във всеки случай е така не е неговата игра.
Шахът е състезание с негъвкави правила. Има прозрачност. Това е интелектуално състезание, където възможностите са строго ограничени. Всеки започва с едни и същи фигури и всеки знае какво може да направи една пешка, когато е на ход.
Путин не иска да ограничава възможностите си по този начин. Той играе джудо. Има черен колан. Усъвършенства своите умения, които е започнал като тийнейджър. И неговият подход към държавното управление изглежда отразяват това, смята Галеоти.
Джудистът може да се е подготвил за обичайните движения на съперника и да има разработени контраходове предварително, но голяма част от изкуството в джудото е в използването на силата на противника срещу самия него, когато се появи добра възможност в даден момент.
В това отношение, както в геополитиката, така и в джудото, Путин е опортюнист – приспособява се към възможностите. Има усет какво представлява победа, но няма предварително определен път към нея. Той разчита на бързото долавяне на всяко предимство, което види, а не на внимателна стратегия.
В резултат на това и Путин, и създадената от него руска държава често са така непредвидими, понякога дори действащи по противоречиви начини, особено по отношение на външната политика. Това ни помага да си обясним защо толкова често не можем да предвидим предварително ходовете на Путин – той самият не знае какви ще са следващите му ходове.
Вместо това Путин ни обикаля на ринга. Наясно е, че като цяло и когато е обединен, Западът е много по-мощен от Русия. Но той чака ние да направим грешка и да му дадем повод (б.а. напр. разединение, съмнение, корупция , влияние и др. въз основа на руска пропаганда, агенти, хакери, фалшиви новини и т.н), който изглежда като добър шанс да удари, посочва Галеоти в своя анализ за руския лидер.
