Какво има в читателския списък на Владимир Путин?
Когато президентът на Съединените щати Доналд Тръмп наскоро отмени предвидена среща с Владимир Путин в Будапеща, той го направи, защото се опасяваше, че това ще е „загуба на време“.
Изразявайки раздразнението си, Тръмп заяви, че „всеки път, когато говоря с Владимир, имаме добри разговори, но те не водят доникъде“.
Тръмп трябва само да си припомни срещата си с руския лидер през август, за да се сети колко трудно е да се преговаря с Путин, пише в свой анализ за „Файненшъл Таймс“ Питър Франкопан, професор по световна история в Оксфордския университет.
Аляска
По време на срещата на върха в Аляска Тръмп станал толкова раздразнен от своя колега, че „повишил тон няколко пъти“ и дори заплашил да напусне разговора. Причината за тази реакция не била толкова упоритостта на Путин относно възможно споразумение, а „историческото отклонение, обхващащо средновековни князе като Рюрик от Новгород и Ярослав Мъдри, както и казашкия атаман от XVII век Богдан Хмелницки“.
Някои наблюдатели виждат в това умишлен опит да проточи срещата, да изтощи Тръмп и да замъгли вниманието, отклонявайки го от визията за мирно споразумение с Украйна към исторически оценки, разбираеми само за най-запалените историци.
Исторически терор от Путин
Путин обаче обича да се представя като човек, който дълбоко е размишлявал върху миналото. Не само Тръмп е бил подложен на анализа на руския лидер за историята на Русия, за покръстването на княз (по-късно свети) Владимир през 988 г. или за влиянието на Великото литовско княжество върху земите на изток през късното Средновековие.
Това са теми, за които Путин е писал подробно в есето си „За историческото единство на руснаците и украинците“, където, наред с други неща, той отбелязва:
„Воеводата Боброк Волински и синовете на великия княз на Литва Олгерд — Андрей Полоцки и Дмитрий Брянски — се сражавали редом с великия княз Дмитрий Иванович Московски в битката при Куликово през 1380 г.“
Ако това звучи архаично, то е именно защото така е замислено.
Путин вижда конфронтацията на Русия с Украйна — и със Запада — в рамките на хилядолетен исторически континуум.
Тъкър Карлсън
Тръмп не е единственият, който е бил изложен на версията на историята на руския лидер.
Когато миналата година беше интервюиран от Тъкър Карлсън, Путин реши да представи историческа перспектива.
„Ако нямате нищо против“, каза той, „ще отделя само 30 секунди или една минута, за да дам кратък исторически контекст.“
След което говори на объркания Карлсън в продължение на половин час. В един момент интервюиращият го прекъсна и каза:
„Извинявам се, можете ли да кажете за кой период става дума… губя представа къде се намираме в историята.“
„XIII век“, беше отговорът. „Сега ще ви кажа какво се случи след това и ще дам датите, за да няма объркване.“
И после Путин добави:
„За да не си помислите, че си измислям неща… ще ви покажа документите“, и направи жест към камерата, за да му подадат папка с документи.
Източниците на Путин
Историците обичат да познават източниците си. Затова неизбежно възниква въпросът откъде Путин черпи материалите си – дали може да се установи какво е чел и как се отнася към прочетеното.
Първо, списъкът с личности, които той споменава, никога не се променя и не се разширява, както може да се очаква от човек, който сериозно се занимава с история и чете широко.
Може би има причина за това.
Не съм открил руският лидер да е цитирал труд на съвременен учен през последните двадесет и пет години, пише Питър Франкопан.
Това, което може да се открие обаче, са следите на автори като Владимир Медински — бивш министър на културата и председател на Руското военно-историческо общество, чиято книга „Митове за Русия“ напомня удивително на коментарите на самия Путин.
Колкото и да демонстрира познаване на битки и герои, руският президент не обича да признава интелектуални заемки. Историята на Путин е собствена — оформена от неговите собствени виждания.
Любопитното е, че когато разширих търсенето, за да видя какво още руският лидер може да е чел, картината беше сходна, допълва професорът.
Литература без чувства
Путин често споменава автори като Пушкин, Толстой или Чехов. Съвременните литературни гиганти като Булгаков или Маяковски почти не се появяват. Но той рядко ги цитира и почти никога не посочва отделни стихотворения, книги или пиеси. Почти не казва, че е изпитал удоволствие от тяхното творчество.
Историята като оръжие
Руските писатели, художници и композитори съществуват в неговия наратив като национални богатства, доказателство, че Русия е велика. Именно това послание се опитва да предаде на Тръмп – и точно поради това Тръмп смята, че още една среща е безсмислена. По същия начин, както американският президент отхвърли картите на Украйна по време на срещата си с Володимир Зеленски през октомври.
Историята, разбира се, има значение. Но по време на война именно настоящето и бъдещето са онова, което наистина има значение, посочва Питър Франкопан.
