В момента сме свидетели на разгръщаща се революция в глобалната сигурност, за която западните политици очевидно не са подготвени — предстоящия колапс на Руската федерация, пише в свой анализ в Политико политологът Януш Бугайски.
Вместо да планират непредвидените ситуации и да се възползват от деимпериализацията на Русия обаче, западните официални лица изглежда са заседнали в една отминала ера, вярвайки, че могат да се върнат към статуквото след Студената война, като някои дори предлагат на Москва гаранции за сигурност, които да запазят страната непокътната.
Но Русия е провалена държава.
Русия не успя да се трансформира в национална държава, в държава на гражданите или дори в стабилна имперска държава. Това е федерация само по име, тъй като централното правителство следва политика на етническа и езикова хомогенизация и отрича всякакви правомощия на 83-те републики и региони в страната.
Хиперцентрализацията обаче разкри многобройните слабости на страната, включително свиваща се икономика, притисната от международни санкции, военни поражения в Украйна, които разкриват некомпетентността и корупцията на нейния управляващ елит, и безпокойство в много региони заради намаляващите им бюджети.
Москва най-после се разкрива като грабителски имперски център, който изчерпва капацитета си да държи страната заедно. Въпреки това повечето западни лидери все още не виждат ползите от разпадането на Русия.
Разкъсването на Руската федерация ще бъде третата фаза на имперския колапс след разпадането на съветския блок и разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години. Движи се от борби за власт на елита и засилващи се съперничества между централното правителство и недоволните региони, което в някои части на страната може да доведе до граждански войни и гранични спорове. Това обаче ще насърчи и появата на нови държави и междурегионални федерации, които ще контролират собствените си ресурси и повече няма да изпращат своите хора да умират за империята на Москва.
Докато Москва се обръща навътре, нейният капацитет за външна агресия ще намалее. И като остаряла държава, подложена на интензивни международни санкции и лишена от ресурсната си база в Сибир, тя ще има силно намалени способности да атакува съседите.
От Арктика до Черно море източният фронт на НАТО ще стане по-сигурен. А Украйна, Грузия и Молдова ще си върнат окупираните територии и ще поискат интеграция в Европейския съюз и НАТО, без да се страхуват от реакцията на Русия.
Страните в Централна Азия също ще се чувстват все по-освободени и ще могат да се обърнат към Запада по въпросите за сигурността и за енергийни и икономически връзки.
Китай ще бъде в по-слаба позиция да разшири влиянието си, тъй като вече не може да си сътрудничи с Москва и нови прозападни държави могат да възникнат от Руската федерация, повишавайки стабилността в няколко региона на Европа и Евразия.
Въпреки че ядрените оръжия ще останат потенциална заплаха, руските лидери няма да извършат национално самоубийство, като ги изстрелят срещу Запада. Вместо това те ще се опитат да спасят политическото си бъдеще и икономическото си богатство – както направи съветският елит.
И дори ако някои нововъзникващи държави придобият ядрени оръжия, те няма да имат причина да ги разполагат, докато търсят международно признание и икономическа помощ. Поструските държави вероятно ще се стремят към ядрено разоръжаване – подобно на Украйна, Беларус и Казахстан след разпадането на СССР.
Идеята, че западните лидери само помагат на президента Владимир Путин, като говорят за колапса на Русия, е подвеждаща. Кремъл твърди, че Западът иска да унищожи Русия, независимо от действителната политика, а отказът от Вашингтон и Брюксел просто подхранват конспирациите на Кремъл.
По-скоро много по-ефективен подход би бил ясно да се уточни какво подкрепя Западът. Откритото подкрепяне на плурализма, демокрацията, федерализма, гражданските права и автономията на нейните републики и региони може да помогне за насърчаване на гражданите на Русия, като демонстрира, че те не са глобално изолирани. Те също така ще се нуждаят от достъп до информацията, която Москва потиска, особено когато става въпрос за осигуряване на сигурност, икономическо развитие и култивиране на мирни, продуктивни отношения със съседите.
Дори след ужасите на атаката на Русия срещу Украйна и оправданията , които правителствените лидери и съветници на страната дадоха за геноцида, надеждата на западните официални лица, че могат да бъдат установени ползотворни отношения с Кремъл след Путин или че либералите могат да демократизират империята, е пожелателно мислене.
Западът направи сериозна грешка, когато прие, че рухването на съветския комунизъм означава край на руския империализъм.
И тъй като имперските държави неизменно се сриват, когато прекаляват и когато центробежният натиск се подхранва от икономически затруднения, регионални недоволства и национални възраждания, сега трябва да избягва повторението на тази грешка – този път като погрешно приема, че настоящата империя е постоянна.
Януш Бугайски е американски политолог от полски произход. Наскоро излезе новата му книга Failed State: A Guide to Russia’s Rupture (“Провалената държава. Наръчник за разрива в Русия”).
