- Путин преустрои Русия така, че да втвърди контрола си над обществото
- Десетките милиони руснаци са сигурни, че бившият агент на КГБ знае всичко най-добре
- Образованата средна класа е трансформирана или изкоренена
- Малката публична критика е от хардлайнери, които зоват за повече удари по Украйна или дори в НАТО
- Руснаците искат репресии за предатели и критици
- Специалните училищни уроци за ролята на Русия и как се бори срещу Запада от векове, ще бъдат разширени, за да включат и родители
- В Русия вече се възприема историята на Путин, че Русия се бие не с Украйна, а с целия „колективен Запад“ и това засилва подкрепата за войната
Една година след инвазията на Владимир Путин в Украйна неговата трансформация на руското общество върви с ускорен темп, отбелязва в свой анализ Блумбърг.
Руският лидер отприщи вълна от репресии, невиждана откакто неговият герой от КГБ Юрий Андропов управляваше, хвърляйки граждани в затвора и за най-малките намеци за поставяне под съмнение на официалната му линия, която е смесица от руска имперска и съветска носталгия. Тя беше набързо включена в учебните програми за училища и университети в цялата страна. Художници, писатели и актьори са преследвани на работните си места за внушаване на критични възгледи. Техните произведения са заменяни с нови, придържащи се към неосъветските „традиционни ценности“, които Путин вписа в закон. Ученици осъждат учители, че искат мир вместо война.
За да засили подкрепата, правителството на Путин раздаде пари на гражданите в бедните региони на страната и закри малкото останали медии, които оспорваха официалната държавна версия на събитията. В организирани събития, щедро отразявани от държавните медии, Путин поддържа образа, че войната е далече, рядко я споменава директно, изтъквайки икономически успехи, нови социални помощи и обновени клиники. Това беше посланието на речта му за състоянието на държавата тази седмица, когато обвини за конфликта САЩ и техните съюзници. Путин предложи нови предимства на ветераните и техните семейства, рекламирайки стойността на бойния опит като „най-доброто училище в живота“.
Засега посланието работи. Въпреки че инвазията се проточи много повече от няколкото дни, на които Кремъл първоначално се надяваше, и жертвите нараснаха в десетки хиляди, мнозинството руснаци казват, че са готови да продължат да се бият, сочат независими проучвания. Само около една пета от руснаците искат бърз край на войната, дори ако това означава признаване на поражение.
Даря, 36-годишна счетоводителка, споделя, че е била категорично против плана на съпруга си да се включи доброволно в битката, когато той й го обявява за първи път малко след началото на инвазията миналата година. Заплашва го, че ще го напусне, ако го направи. Съпругът й, ветеран с боен опит, все пак се записва. До лятото, когато той се връща в отпуск, тя вече си е променила решението си.
„Сега мисля, че съпругът ми е герой“, разказва Даря.
Не иска да каже фамилното си име и да назове града в провинцията, където живее, от страх, че говори открито пред американска медия.
„Мъжете не трябва да се крият зад полите на майка си, когато страната им има нужда от тях”, смята вече Даря.
Крои и бъдещи планове с военните приходи на мъжа си.
Когато той се върне през март, планираме да изплатим ипотеката с приходите му”.
В цялата страна вече основно се възприема обяснението на Путин, че Русия се бие не с Украйна, а с целия „колективен Запад“. Това е разказ, възприет след поредицата от поражения.
Първоначалните твърдения бяха, че войната е за отстраняване на правителството в Киев. Фактът, че САЩ и техните съюзници всъщност не се бият, не разклаща това убеждение на руснаците.
Този разказ за войната срещу “колективния Запад” засилва подкрепата и увереността, че Кремъл може да триумфира в конфликта, като надживее Украйна и нейните съюзници, дори ако това означава много по-голям брой жертви.
Откакто дойде на власт през 2000 г., Путин преустрои Русия така, че да втвърди контрола си над обществото точно за този вид конфликт, смазвайки потенциалните заплахи за властта си и изкоренявайки противниците и противоположните възгледи.
Откакто изпрати войски в Украйна преди година, тези усилия се ускориха експоненциално. Вече се правят планове за кампанията му за преизбирането му през 2024 г. – ход, който ще го задържи на власт поне до 2030 г..
Кремъл прекара две десетилетия в изковаването на „мнозинство за Путин“. Десетките милиони руснаци са сигурни, че бившият агент на КГБ знае всичко най-добре. Те са уверени, че каквото и да реши, е прав.
А за конфликта в Украйна вече се приема, че вероятно ще продължи години, но също така може да има временно примирие, за да се спечели време за подготовка за нова битка.
В същото време проучванията показват, че всичко, което доближава войната до дома за руснаците – като миналогодишната мобилизация на 300 000 резервисти – предизвиква тревога и подкрепа за споразумение чрез преговори.
Образованата средна класа в най-големите градове на страната, която от десетилетия е по-малко антагонистична към Запада, беше трансформирана или изкоренена.
Повече от милион руснаци, много от които млади професионалисти, са напуснали страната. Това е най-голямото изселване от 90-те години на миналия век.
Онези от елита, смятани някога за относителни „либерали“, които са останали, са принудени да мълчат от страх от възмездие или са прегърнали антизападната линия на Кремъл.
Дмитрий Медведев, който като лично избран от Путин президент от 2008-2012 г. олицетворяваше надеждите на „либералното“ крило, се превърна в един от най-отявлените хардлайнери, заплашващи с ядрена война в публикации в социалните медии. Според запознати в Кремъл влиянието му расте, тъй като Путин цени ангажираността му. Висши официални лица вече редовно присъстват на срещите, които Медведев свиква. Путин го изпрати в Китай, ключов съюзник, и му даде разширена роля в надзора на военното производство.
Малката публична критика на официалната линия, която се толерира, е ограничена главно до хардлайнери, призоваващи за още по-голяма ангажираност към военните усилия, с повече удари по цивилни цели в Украйна или дори в НАТО.
„За мнозина стана невъзможно да запазят неутрална позиция“, казва Светлана Ерпилева от Лабораторията за публична социология – група изследователи, които са провели стотици анонимни интервюта с руснаци за техните възгледи за войната. „Те усещат натиска на околната среда и избират подкрепа.“
Втвърдяването на провоенните възгледи оставя още по-изолирани малкото руснаци, желаещи да говорят открито срещу войната.
Мария Пономаренко, 44-годишна активистка от сибирския град Барнаул, беше обвинена миналата година съгласно закона за строгата цензура, приет след инвазията, за публикация в Телеграм за смъртта на украински цивилни в Мариупол.
Но след като прекара няколко дни под домашен арест с бившия си съпруг и семейството му, тя поиска от съда да я върне обратно в затвора заради напрежението, причинено от техните провоенни възгледи. Първоначално съдията отказал, отстъпил едва след като поредният им спор за нахлуването завършил с избухването на съпруга й, според Пономаренко. Миналата седмица тя беше осъдена на шест години затвор.
„За да докажа невинността си, е достатъчно да отворя конституцията и да прочета“, каза тя пред съда в заключителните си думи. „Ако има война, наречете я война“.
Законите за цензурата, приети миналата година, забраняват използването на тази дума за това, което Путин нарича “специална военна операция”.
Персонализираното управление на Путин е проникнало до най-ниските нива на системата.
„Вярвате ли на нашия главнокомандващ – президента Путин?“
Това е последният въпрос на прокурора в кръстосан разпит на московски студент, обвинен в публикуване на „фалшиви новини“ за войната в Телеграм канала си.
„Не, не вярвам на Путин“, отговаря 22-годишният младеж от стъклената клетка на обвиняемия. „Ето защо съм тук.“
Той може да бъде осъден на 9 години, ако бъде признат за виновен.
След като хиляди бяха арестувани, спорадичните протести, наблюдавани в началото на войната, замряха.
Активистът Иван Жданов казва, че опозицията все още кипи под повърхността, но е ограничена на фона на репресиите до относително незначителни действия като антивоенни графити и хакерство. Подобно на много други съюзници на хвърления в затвора опозиционен лидер Алексей Навални, Жданов напусна Русия преди инвазията.
След като социологическите проучвания показаха скок в общественото безпокойство и подкрепата за преговорите за прекратяване на войната след заповедта на Путин от 21 септември за мобилизиране на 300 000 резервисти за фронта, Кремъл бързо поднови усилията си да “успокои” по-голямата част от населението. Социологите споделят, че обществената тревога е преминала бързо, но подкрепата остава до голяма степен пасивна.
Все пак местните действия в подкрепа на войските се разрастват. Много от тях са организирани или насърчавани от властите на местно ниво. Например училищни групи събират тенекиени кенчета, за да направят свещи, които да изпращат на фронтовата линия. Женски групи плетат на една кука камуфлажни мрежи за военните.
В цяла Русия гражданите предават други дори за най-финия намек, че поставят под въпрос войната.
В южния град Краснодар миналото лято съдът глоби местен жител за публикация в чата на WhatsApp групата на жителите на жилищната му сграда, че е публикувал мемоарите на съветски ветеран от Втората световна война, разказващи как войските са малтретирали германски цивилни след падането на Берлин. Съсед го предава на полицията, която го обвини по нов закон, забраняващ критиката на ролята на Червената армия във войната. Путин се опитва да направи паралели с тази борба при мобилизирането на подкрепа за своята инвазия в Украйна.
„Всеки поддръжник на войната гледа телевизия, тази пропаганда наистина е оръжие за масово унищожение“, посочва адвокатът Алексей Аванесян.
Руснаците показват нарастваща подкрепа за по-репресивни мерки срещу тези, смятани за предатели и критици.
Властите реагират бързо. Въпреки че все още са далеч по-малко мащабни от тези, наблюдавани в съветската епоха, репресиите по време на война са довели до преследване на над 400 души за действия, считани за протести или нарушения на новите закони за цензурата, според групата за мониторинг OVD-Info.
По-рано този месец, след като Министерството на културата, в отговор на оплакване от посетител, започна официално разследване дали московската Третяковска художествена галерия спазва „традиционните ценности“ на Путин в своите експонати, уважаваният директор беше отстранен.
Законодателите обмислят планове да лишат критиците, които са напуснали страната, от тяхната собственост и гражданство – наказания, прилагани за последно в съветската епоха.
Друг проект на закон ще изисква използването на книжовен руски език в опит да се „защити руският от прекомерната употреба на чужди думи“.
„Кремъл изгражда нова имперска идентичност на руското общество от чувства на нараняване, негодувание, несигурност и параноично очистване от „предатели“ и „чужди агенти“, посочва Максим Крупски, адвокат, който защитава активисти и други, замесени в непрекъснато разрастваща се кампания на правителството за маркиране на опонентите под това заглавие.
Путин е поставил специален акцент върху това да гарантира, че неговата реваншистка визия за историята и мисията на Русия е отразена в учебниците и образователната система.
Добавен е нов задължителен учебен материал, в който се подчертава традицията на силна ръка в Русия през вековете, включително и сегашната.
А миналата седмица Кремъл отпусна 18,6 милиарда рубли (250 милиона долара или 458 милиона лева) за нова мрежа от „патриотични“ летни лагери за деца.
Специалните училищни уроци, подчертаващи твърдението на Кремъл, че Русия се бори срещу западното посегателство от векове, ще бъдат разширени, за да включат и родители.
„Ако сегашната политическа система остане при съществуващите лидери още около 10 години, това е пълен учебен цикъл за индоктриниране“, отбелязва Екатерина Шулман, руски политолог, който сега живее в Берлин. „И не толкова в патриотизма и тези експанзионистични глупости, а в лицемерието и привикването към лъжи.“
