Хърватският остров Крък може да е известен със своите прекрасни плажове, но при приближаване към него почиващите забелязват съоръжение, наподобяващо огромен кораб на котва. Това е плаващият терминал за втечнен природен газ (LNG). След завършването си през 2021 г. се превърна в ключов европейски възел за внос на синьо гориво, предимно от Америка, пише в свой анализ Икономист.
Това съоръжение е в основата на една нова тенденция. Американските и европейските цели в региона, които десетилетия наред бяха съгласувани, днес все повече се разминават.
В шесте държави от Западните Балкани, които все още не са членки на Европейския съюз – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия., американската политика започва агресивно да изтласква европейското влияние.
Инициативата „Три морета“ и новите енергийни съюзи
Несъгласието между партньорите пролича ясно по време на срещата на върха на Инициативата „Три морета“ през април в Дубровник.
Съединените щати бяха представени от министъра на енергетиката Крис Райт, който лансира нова газова рамка, целяща да помогне на Централна и Източна Европа да замени зависимостта си от руски газ с американски.
По време на форума Хърватия подписа ключово споразумение за свързване на терминала в Крък с Босна и Херцеговина, която до момента получава цялото си количество газ от Русия.
Подобна мащабна сделка на стойност 6 милиарда долара за доставка на американски LNG беше подписана през същия месец и с Албания.
Тези ходове са доказателство, че Вашингтон се стреми да направи много повече от това просто да прекрати руския енергиен внос в Европа. Целта е американското „енергийно господство“ и отхвърляне на европейските климатични политики, които САЩ възприемат като икономическа пречка.
Държавите от Западните Балкани в момента използват сравнително малко газ, а дългосрочната стратегия на ЕС е напълно да прекрати употребата на изкопаеми горива. Европейските лидери се опасяват, че замяната на руския газ с американски ще подкопае прехода към възобновяеми енергийни източници и ще затрудни синхронизирането на местното законодателство с това на Съюза.
Политически натиск и лобизъм в Босна и Херцеговина
Американският натиск създава сериозни въпросителни около прозрачността на енергийните проекти в региона.
Показателен е примерът с газопровода между Босна и Хърватия, който се обсъжда от години, но без успех поради етническите и политически разделения в страната. През април обаче босненските власти изненадващо промениха местното законодателство, за да посочат американска компания без предишен опит в изграждането на тръбопроводи за основен инвеститор. Според хърватски журналист подобни договори за инфраструктура често обслужват политически и бизнес сътрудници, близки до Доналд Тръмп.
Влиянието на тези енергийни инвестиции вече дава отражение върху вътрешната политика на Босна.
Върховният представител на международната общност Кристиан Шмит подаде оставка под американски натиск. Той открито възразяваше срещу възлагането на газовия договор без задължителния търг, изискван от правилата на ЕС.
Според политически анализатор от Западните Балкани американската дипломация в страната понастоящем е силно водена от интересите на конкретни инвеститори.
Разширяване на интересите в Сърбия, Северна Македония и Косово
Амбициите на САЩ надхвърлят границите на Босна.
В Сърбия, където руската държавна компания „Газпром“ традиционно има силно присъствие чрез местната енергийна компания, американските санкции срещу Русия вече променят пазара и принуждават прехвърляне на активи. Очаква се Вашингтон да окаже натиск върху Белград да започне да купува американски втечнен газ. Но интересът се разширява и към нови водноелектрически проекти. За тях сръбското правителство наскоро покани само американски кандидати.
Северна Македония, която също бе зависима от руски доставки, вече подписа споразумение за закупуване на американски LNG през февруари.
Подобен натиск се усеща и в Косово, където премиерът Албин Курти първоначално спря проект за газова връзка със Северна Македония. Преди изборите през юни обаче, американски дипломати открито предупредиха Прищина, че рискува да остане единствената страна в региона без достъп до американски газ. Това е ясно послание, че политическата подкрепа е обвързана с енергийни договори.
Европейската дилема и цената на влиянието
Европейският съюз по принцип приветства диверсификацията и отказа от руски енергийни източници.
Проблемът за Брюксел се корени в методите на принуда и непрозрачните обещания за политически и икономически облаги, които съпътстват новите газови сделки на Балканите.
Южноевропейските държави разполагат с огромен потенциал за слънчева, вятърна и водноелектрическа енергия, който рискува да бъде маргинализиран от дългосрочното обвързване с американски газ.
Европа, със своите строги държавни регулации и зелени цели, изпитва затруднения да се конкурира с американските корпоративни интереси, които успяват бързо да намерят общ език с местните политически елити, пише изданието. В един променящ се геополитически свят, в който правилата често отстъпват пред демонстрацията на сила, Европейският съюз ще трябва бързо да намери адекватен отговор на агресивната енергийна стратегия на Америка в собствения си заден двор.
