- Безпрецедентният отказ на европейските лидери да се включат във войната на САЩ и Израел с Иран разкрива нова решителност, но и дълбоки структурни уязвимости в ЕС
„Това не е наша война“
Отговорът на Европа към най-новото искане на американския президент беше светкавичен, категоричен и донякъде освобождаващ. Един след друг европейските съюзници на Доналд Тръмп отхвърлиха настояването му да се присъединят към неговата война в Близкия изток и да помогнат за насилственото отваряне на Ормузкия проток, пише в свой анализ Файненшъл таймс.
От най-близките приятели на Вашингтон на континента до най-големите скептици спрямо Тръмп, лидерите се обединиха около едно ясно послание:
„Това не е наша война“.
Изправена пред конфликт, в който има огромен залог, но минимално влияние, Европа изненадващо намери общ глас. Този колективен отказ бележи рязък контраст с дълбокото разделение около войната на Джордж У. Буш в Ирак преди две десетилетия. Показва, че политиката на постоянни отстъпки вече не е единствената опция.
Категоричното европейско „Не“
Единодушието на Европа след две седмици на хаотични разногласия е поразително. Германският канцлер Фридрих Мерц, който само преди дни в Овалния кабинет изрази подкрепа за кампанията срещу Техеран, направи рязък завой, заявявайки:
„САЩ и Израел не се консултираха с нас. Въпросът за военно участие на Германия изобщо не стои“.
Подобни категорични откази дойдоха от Италия, Гърция и Франция.
Френският президент Еманюел Макрон уточни, че френски кораби биха ескортирали танкери едва когато ситуацията се успокои.
Британският премиер Кийр Стармър също отказа страната му да бъде въвлечена в по-широка война.
Дори Полша, която традиционно е най-лоялният военен партньор на Вашингтон в Европа, изключи участие в предложената от Тръмп армада.
Испанският премиер Педро Санчес отиде най-далеч. Той осъди войната като „незаконна“. Отказа на САЩ да нанасят удари от съвместните военни бази в Испания, въпреки заплахите на Тръмп за търговско ембарго. Според анализатори, Испания се е превърнала в своеобразно „опитно зайче“ на Европа, доказвайки, че твърдата позиция срещу Вашингтон е възможна.
Краят на търпението и поуките от Гренландия
През по-голямата част от първата година от втория мандат на Тръмп, ЕС реагираше на кризите с принудени усмивки. Европа търпеше заплахите срещу НАТО, спирането на военната помощ за Украйна и митническите войни.
Но кризата с Иран засяга екзистенциален въпрос: как Европа да чертае независимо бъдеще в сянката на непредвидим американски президент.
Увереността на Европа стъпва и върху опита от „кризата с Гренландия“ през януари. Когато Тръмп заплаши Дания с мита заради отказа да му продаде острова, ЕС реагира светкавично, подготвяйки ответни мита за 93 млрд. евро. Заплаши и с търговската си „базука“, която можеше да удари американския технологичен и финансов сектор. Тази готовност за отпор даде резултат и Тръмп отстъпи.
Енергийната уязвимост и пукнатините под повърхността
Въпреки дипломатическото единство, под повърхността зеят сериозни пукнатини. Европа внася около 90% от своите петрол и газ. Това я прави несравнимо по-уязвима от САЩ при скок на цените, предизвикан от войната.
Последствията от конфликта вече създават вътрешно напрежение в ЕС.
Държавните помощи:
Идеята на Европейската комисия за компенсиране на енергийния удар чрез държавни помощи плаши по-малките държави, които се опасяват, че богатите страни ще изкривят единния пазар.
Зеленият преход:
Страни като Италия настояват за преразглеждане на системата за ценообразуване на въглеродните емисии, което възмущава държавите, инвестирали вече милиарди в нисковъглеродна енергия.
Сянката на Русия:
Най-шокиращото предложение дойде от белгийския премиер Барт Де Вевер, който намекна за „нормализиране“ на отношенията с Москва заради евтините руски енергоносители. Подобна реторика заплашва да окуражи проруски лидери като Виктор Орбан и да срине четиригодишната стратегия на ЕС за подкрепа на Украйна и санкции срещу Кремъл.
Балтийската дилема
За държавите от Източна Европа и Прибалтика, САЩ остават единственият реален щит срещу Русия. Те гледат с тревога на идеите за „стратегическа автономия“. Тръмп вече демонстрира лостовете си за влияние. Например, спирането на военното разузнаване за Украйна през миналия март потопи Киев в информационно затъмнение. А скорошното му решение да вдигне санкциите за руския морски петрол наля стотици милиони в машината на Кремъл. Тези ходове са ясно предупреждение към европейските столици колко зависима остава сигурността им от Вашингтон.
„Петролен танкер, заседнал в Ормуз“
Кризата извади на показ и фундаменталния структурен проблем на Европейския съюз. Външната политика, изискваща пълно единодушие, се оказва неадекватна в свят на бързи геополитически трусове.
Бившият първи дипломат на ЕС Жосеп Борел открито заявява, че Европа се нуждае от „преосноваване“. Съюзът е създаден за решаване на вътрешни проблеми, а не за глобални кризи. Идеите за преминаване към гласуване с мнозинство по въпросите на външната политика срещат съпротива от държави, които отказват да загубят правото си на вето.
За да заобиколят тази тромавост, големи сили като Германия и Франция все по-често прибягват до извънструктурни формати – като „коалиции на желаещите“ заедно с Великобритания.
„Не успяхме да превърнем петролния танкер в моторница“, обобщава ситуацията висш европейски дипломат. „А сега петролният танкер е заседнал в Ормуз.“
