Процесът на разширяване на Европейския съюз може да получи нов импулс – този път чрез компромис. Според ново предложение, обсъждано в Брюксел, бъдещи членки като Украйна, Молдова и Черна гора може да се присъединят към съюза, но без пълни права на глас, пише Политико. Идеята е да се избегнат блокажи и да се намали зависимостта от националното вето, което често парализира решенията на ЕС.
Предложението идва в момент, когато процесът на разширяване е замрял поради съпротивата на унгарския премиер Виктор Орбан и няколко други лидери. Те се опасяват от икономическа конкуренция и от това, че нови страни могат да променят вътрешния баланс на силите в съюза.
Компромис, който може да отключи процеса
Промяната предвижда новите страни да станат част от ЕС, но да получат пълни права едва след институционални реформи.
„Бъдещите членки трябва да се откажат от правото на вето, докато не бъдат въведени ключови институционални реформи – като гласуване с квалифицирано мнозинство в повечето области“, посочва Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси в германския Бундестаг. „Разширяването не трябва да се забавя от отделни държави членки, които блокират реформите.“
Планът новите членки да нямат пълни права на глас ще гарантира, че ЕС ще остане способен да действа дори след разширяване. Представители на Западните Балкани смятат подхода за конструктивен и приложим.
Инициативата ще позволи на страни като Украйна, Молдова и Черна гора да се възползват от много от предимствата на членството в ЕС, но без право на вето – инструмент, който сегашните членки използват, за да спират нежелани политики.
Шанс
Въпреки стратегическия фокус върху разширяването, самият ЕС остава вътрешно разделен. За страни като Черна гора, която преговаря за членство от 2012 г., новият модел изглежда както шанс.
„Последната държава, която влезе в ЕС, беше Хърватия преди повече от 10 години – а междувременно Обединеното кралство напусна“, отбелязва черногорският президент Яков Милатович. „Смятам, че е време да съживим процеса и идеята за ЕС като съюз, който все още притегля.“
Украинският вицепремиер Тарас Качка също настоя за креативни решения, за да се разблокира разширяването, тъй като кандидатурата на Украйна е блокирана от Унгария.
„Чакането не е вариант. Имаме нужда от решение тук и сега — това е важно както за Украйна, така и за ЕС. Докато Русия тества европейската сигурност с дронове, същото се случва и чрез подкопаването на европейското единство.“
Реализъм или политическа игра?
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поставя членството на Украйна и Молдова в центъра на стратегията си, но страните членки запазват предпазливост. Членството в ЕС често се посочва и като основен геополитически инструмент срещу агресивната Русия.
„Ако ЕС не действа по-бързо, по-малко бюрократично и по-ефективно, ще изгубим позиции спрямо трети страни, които вече чакат да ни заменят“, каза Клаудия Плаколм, австрийският министър по европейските въпроси.
Въпреки натиска от Брюксел, лидерите в редица държави членки, изправени пред растяща подкрепа за крайнодесни партии, не бързат да увеличат блока до 30 и повече членове.
През юли германският канцлер Фридрих Мерц дори призна, че не очаква Украйна да се присъедини към ЕС до 2034 г.
