Как моделът на Нидерландия променя разбирането ни за труд, свободно време и щастие
В представите на поддръжниците на четиридневната работна седмица почти няма проблем на модерния живот, който тази идея да не може да облекчи – бърнаут, неравенство между половете, безработица, въглеродни емисии. За противниците пък уравнението е друго: загуба на конкурентоспособност, спад на производството, напрежение върху обществените услуги.
Докато останалият свят води ожесточени дебати, Нидерландия вече живее тази реалност – тихо, без революционни лозунги, но с осезаем ефект, пише Файненшъл Таймс.
Държавата на най-късата седмица в Европа
Според Евростат средната работна седмица за хора на възраст 20–64 години в Нидерландия е едва 32,1 часа – най-кратката в ЕС. Все повече служители избират да концентрират часовете си в четири работни дни. „Четиридневната седмица е станала напълно обичайна,“ казва икономистът Берт Колийн от ING.
„Аз пък работя пет дни и понякога ме гледат с подозрение заради това.“
Жените като първи двигател на промяната
В Нидерландия дълго време преобладава моделът на „мъжа-хранител“, докато жените не започнали да навлизат на пазара на труда на непълно работно време през 80-те, 90-те и 2000-те години, което доведе до така наречения модел на „единия и половина изкарващ доход“. Данъчната и социалната система подкрепяха тази схема. Постепенно, когато тези трудови модели се нормализирали, работата на непълен работен ден станала популярна и сред мъжете, особено когато имат малки деца.
Тази тенденция има дълбоки социални корени. Всичко започнало с жените. През 80-те години холандското общество започва да се отдалечава от класическия модел „мъжът изкарва, жената гледа децата“. Жените навлизат масово в пазара на труда – но предимно на непълно работно време. Появява се моделът: „един и половина изкарващ доход“. С времето комбинацията от данъчни стимули, социална политика и културни нагласи превърна този модел в норма. Когато работата на непълен ден се легитимира като „нормална“, и мъжете започват да избират този вариант, особено в семейства с малки деца.
Митът за икономическата катастрофа
Нидерландия доказва, че по-малко работни часове не означават бедност. Напротив – страната е сред най-богатите икономики в ЕС по БВП на глава. Причината се крие във висока производителност на час и изключително високия дял на заетост – 82% от хората в работоспособна възраст имат работа, повече от Великобритания (75%), САЩ (72%) и Франция (69%).
Жените също работят в изключително висок процент, макар и често на непълен ден. А холандците се пенсионират сравнително късно. Изводът е ясен: обществото не е „мързеливо“ – трудът просто е разпределен по-равномерно.
Несъвършено равенство
Но и в този модел има скрити капани. Делът на жените на непълно работно време все още е значително по-висок, което означава и по-малко възможности за кариерно израстване. Само 27% от мениджърите в Нидерландия са жени – един от най-ниските дялове в ОИСР.
В същото време икономиката усеща недостиг на работна ръка – особено в образованието. Когато няма достатъчно учители, графикът в училищата става непредвидим, а това затруднява родителите да поемат повече работни часове дори да поискат. Ако пък всички работеха пет дни, ще бъде необходима далеч по-обвързваща и скъпа система за грижи за деца и възрастни хора.
Големият урок: общество, което избира баланс
Нидерландия ясно показва, че четиридневната седмица не е утопия, но и не е икономическа катастрофа. Всъщност най-същественият урок е друг: трудът може да бъде организиран и разпределен по много различни начини, стига обществото да е готово да поеме компромисите.
А неизмеримата печалба се крие именно в това, което трудно влиза в икономическите таблици: децата в Нидерландия са определени за най-щастливи в богатия свят.
