“В Москва смятат Тръмп за слаб, без твърди принципи и потенциално податлив на манипулация”, пише в доклад на европейски разузнавателни служби.
Ако бъде постигнато постоянно примирие, Москва вероятно ще се върне към „хибридни“ или немилитаристични средства за подкопаване на Украйна – както направи през 2014 г. след инвазията в Крим и Източна Украйна и до пълномащабната инвазия през 2022 г.
Тези средства включват икономическа и дипломатическа принуда; проникване сред украинските елити, бизнес кръгове, силови структури и армията; както и влияние чрез Руската църква в Украйна, обяснява служителят. Руските лидери отдавна представят Зеленски като марионетка на Запада и се опитват да подкопаят легитимността му.
„Инвазията през 2022 г. се случи, защото хибридните инструменти не дадоха резултати“, заявява европейски служител.
През последните години Русия засили използването на хибридни техники в Европа – опит за убийство на изпълнителния директор на германска оръжейна компания, извършване на палежи във Великобритания и други европейски страни, както и намеса в изборите в Молдова.
Путин все още цели доминация над Украйна, сочат доклади на американското разузнаване
Макар и предпазливи в оценката си за възможностите за примирие, разузнавателните агенции твърдят, че руският лидер е решен да запази влиянието си над Киев, пише Вашингтон пост.
Според поверителни доклади на американското разузнаване, включително един от началото на този месец, съществуват съмнения относно готовността на Владимир Путин да сложи край на войната срещу Украйна. Анализите сочат, че руският президент не се е отказал от максималистичната си цел да доминира над западната си съседка, заявяват запознати с докладите лица.
Една от секретните оценки, предоставена на представители на администрацията на Тръмп и датираща от 6 март, посочва, че Путин остава твърдо решен да запази влиянието си над Киев, твърди източник, запознат с документа.
Докладите не са предназначени да оценяват дипломатическите усилия на президента Доналд Тръмп за прекратяване на тригодишната война в Украйна или перспективите за 30-дневното примирие, предложено тази седмица от американски и украински представители. Въпреки това те подчертават трудната задача пред Тръмп и неговия екип по национална сигурност и повдигат въпроса дали Белият дом не греши в преценката си за готовността на Путин да търси мир.
В четвъртък Путин реагира предпазливо на предложението за примирие. Макар и да не го отхвърли категорично, той намекна, че Москва може да постави условия за евентуално споразумение. Руският лидер направи тези коментари преди планираната среща в Москва със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф за обсъждане на плана за примирие. Междувременно руските войски изглежда постигат значителен напредък в изтласкването на Украйна от малка територия в руската Курска област, която Киев се надяваше да използва като териториален коз при преговорите.
Според някои настоящи и бивши американски официални лица руският лидер би използвал евентуално временно примирие, за да възстанови силите си и вероятно би нарушил условията му чрез провокация, която после би приписал на Украйна.
Други казват, че докладите са по-предпазливи относно това какви мирни условия би приел Путин. Те обаче признават, че няма признаци Путин да се е отказал от искането си Украйна да бъде привлечена в руската сфера на сигурност и икономическо влияние.
„Той има дългогодишно желание да възстанови „Майка Русия“, казва един от служителите.
ЦРУ и Службата на директора по националното разузнаване отказват коментар.
„Не вярвам нито примирието, нито дори мирен договор да сложат край на тази история“, казва Юджийн Румър – бивш служител в американското разузнаване и експерт по Русия към Фондация „Карнеги“ за международен мир. „Това е новото постоянно противопоставяне между Русия и останалата част от Европа.“
Други анализатори смятат, че преговорите могат да доведат до положителен резултат, ако Вашингтон и Европа действат правилно.
„За да спре Путин битките, той трябва да вярва, че може да спечели чрез преговори“, казва Ерик Чарамела – също бивш служител в американското разузнаване и експерт по Русия към Фондация „Карнеги“. „Но това не означава задължително победа за него. Ключът към благоприятно и трайно примирие ще бъде създаването на договорености за сигурност за Украйна, които ще ѝ позволят да възстанови военната си мощ и да предотврати ново нападение.“
Макар че не е ясно дали Тръмп лично е бил информиран за доклада от 6 март, източникът твърди, че това е тип анализ, който традиционно се споделя с президента.
Някои оценки относно непреклонността на Путин изглежда са раздразнили Тръмп според друг източник. Всъщност през последните дни Тръмп и неговите сътрудници заговориха за възможността от въвеждане на нови сурови санкции срещу Русия при отказа ѝ да прекрати войната. Те не уточниха какви точно ще бъдат тези санкции, но Тръмп заяви в сряда, че те могат „да бъдат опустошителни“.
„Президентът отчаяно желае сделка“, казва източникът. „А руснаците не дават никакви признаци за отстъпки. Напротив – увеличават исканията си.“
Предложението за примирие бе обявено във вторник след американско-украински преговори в Саудитска Арабия и предвижда 30-дневно спиране на бойните действия с цел замразяване позициите по фронтовата линия с дължина около 1800 мили. Това бе поредният обрат през последните две седмици след почти пълния срив в отношенията между Вашингтон и Киев вследствие конфронтационна среща между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в Овалния кабинет.
Миналата седмица Тръмп прекрати американската военна помощ и разузнавателно съдействие за Украйна с цел натиск върху Зеленски да започне мирни преговори. След постигането на споразумението в Саудитска Арабия Вашингтон обяви премахването на забраната върху доставките на оръжия и информация.
В сряда Тръмп отказа да прогнозира шансовете за сделка с Путин:
„Мисля, че това има смисъл за Русия“, каза той пред репортери. „Обсъждахме също така земя.“
Русия, която завзе и анексира Кримския полуостров през 2014 г., преди да започне пълномащабна инвазия през 2022 г., контролира около 20 процента от територията на Украйна и незаконно анексира четири източни области близо до руските граници. Украинските официални лица заявяват, че искат да възстановят пълната територия на страната в границите ѝ отпреди 2014 г., въпреки че много представители и анализатори смятат, че е малко вероятно Крим да бъде върнат чрез дипломация или сила.
Очертанията на евентуално териториално споразумение остават неясни. Руският външен министър Сергей Лавров миналия месец категорично отхвърли френско-британско предложение за разполагане на европейски мироопазващи сили в Украйна с цел гарантиране на каквото и да е мирно споразумение.
По време на мандата на президента Джо Байдън американските разузнавателни служби публично заявиха, че не виждат признаци руският лидер да е намалил амбициите си спрямо Украйна, въпреки значителните военни неуспехи в месеците след инвазията през февруари 2022 г.
Путин публично е заявил, че условията му за мирно споразумение включват запазване на пълния контрол над четирите източни украински области, които Русия е окупирала, поддържане на „сухопътен мост“ между Русия и Крим, както и придобиване на територии, които в момента са под контрола на Украйна, като градовете Херсон и Запорожие. Той също така иска Украйна да бъде номинално независима, но подчинена на Москва.
Позицията на Путин може да се промени, ако военната му ситуация започне да се влошава. Въпреки че Русия е много по-голяма и с по-многобройно население от Украйна, тя е загубила над 95 000 свои войници през последните три години според анализ на BBC. Някои оценки поставят общия брой убити и ранени близо до 500 000.
