- Китай и Русия са вече главните приоритети за САЩ. Приключи се с темите за борба с тероризма и с Близкия изток като ключов регион.
- Не можем да се състезаваме срещу решителен противник, от когото зависим за по-голямата част от нашата енергия, критични компоненти, лекарства.
- Необходимо е прекъсва на досегашния неограничен достъп до нашите общества, на който Китай и Русия се радваха в продължение на три десетилетия след Студената война.
- Продължаващата битка в Украйна е само първата от поредица от кампании в продължаващата война за трансформиране на системата, която Русия и Китай водят вече почти две десетилетия. Те прецениха, че световните демокрации са толкова разпокъсани вътрешно и толкова зависими от това, което предоставят, че не биха се справили с битката – но можем да им докажем, че грешат.
- Всяка стратегия, която не включва бързото отделяне на мрежите на веригата за доставки на САЩ и Европа от Китай, както и прекратяване на зависимостта на Европа от руската енергетика веднъж завинаги, не предлага истински път към победата.
Излагайки приоритетите на сигурността и отбраната на Америка за настоящия момент, миналия месец администрацията на президента на Съединените щати Джо Байдън публикува своята нова Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална отбрана. Фокусът е върху конкуренцията и конфликта между великите сили, продължавайки езика, който навлезе в политически дебати след завземането на Крим от Русия през 2014 г. и най-вече с инвазията на Украйна, пише в свой анализ за Политико Андрю А. Михта, американски политически учен от полски произход. Определян е като „коментатор-ястреб“.
Някои от основните изводи на документите можеха да се очакват.
Конкуренцията на великите сили с Китай и Русия сега са главните приоритети. Изпреварването на първата и ограничаването на втората са двата основни проблема.
Няма съмнение, че за САЩ, теми, които бяха приоритет две десетилетия вече са приключили. Това са борбата с тероризма като основна цел на националната сигурност и Близкия изток като ключов регион.
Когато става въпрос за такова голямо стратегическо пренареждане обаче, както официалният, така и неофициалният Вашингтон се движат бавно, тъй като старите концепции все още влияят. Вероятно това текущо пренареждане е в ход след нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. – въпреки че то се ускори след анексирането на Крим, авантюризма на Русия в Сирия и след като пандемията от COVID-19 удари Запада. Но процесът остава незавършен, тъй като нито една от тези кризи не принуди цялостното отхвърляне на глобалистката идеология, която беше аксиома през последните три десетилетия.
Изправянето пред това наследство на глобализацията ще определи как ще се справя Западът през идните десетилетия.
И ако в края на краищата е почти същото – т.е. продължаваща зависимост от руската енергия и непрекъснат трансфер на технологии към Китай – всичко обявено, че настъпва нова ера, няма да доведе до необходимата стратегическа преориентация, за да направим постижима победата за Запада. Нашето текущо предефиниране на приоритетите на националната сигурност трябва да бъде допълнено с една критична информация – ясно формулирано крайно състояние в това ново глобално състезание.
За разлика от рамката на дипломата Джордж Кенан от 1947 г. на основите на американската стратегия за Студената война и нейната очаквана крайна точка, в сегашния ни дебат има много малко неща, които описват как всъщност изглежда „победата“. Вместо това ние говорим за запазване на правилата международен ред, наказване на агресията и защита на нашите ценности – все важни цели, но цели, на които липсва прецизността в крайната игра, която познаваме от подхода на Кенан.
И така, позволете ми да го кажа ясно:
Победата на Запада над Китай и Русия означава още веднъж да демонстрираме, че демокрациите са непобедими, когато се мобилизират около споделени интереси – защото независимо от пропуските ни, ние сме по-добри от тях.
Това също така означава погребване, веднъж завинаги, на глобалистката идеология, която на Запад подкопа неукротимата функция за национална сигурност на държавата, правейки ни зависими от нашите врагове.
Просто казано:
Не можем да се състезаваме срещу решителен противник, от когото зависим за по-голямата част от нашата енергия, критични компоненти, лекарства и други подобни.
И така:
Суверенната национална държава трябва отново да бъде в центъра.
Победата трябва да обуслови възстановяването на националния суверенитет в критични области, като същевременно прекъсва досегашния неограничен достъп до нашите общества, на който Китай и Русия се радваха в продължение на три десетилетия след Студената война.
Трябва да включва отделяне на нашите вериги за доставки от Китай и връщане на критичните им елементи обратно към САЩ, Европа и нашите демократични съюзници в Азия.
Това трябва също така да включва решителни усилия за насочване към Китай и Русия, когато става дума за информационни потоци, демонстрирайки същата решителност, която ни позволи да предоставим информация на хората в държавите, затворени зад желязната завеса, за това, което се случва в международен план – най-вече в собствените им страни – по време на Студената война, поставяйки основата за победата на Запада.
В продължение на едно поколение ние живеем в свят с предположението, че историята се придвижва към своя край, където демокрацията и просперитетът са, ако не апогеят, най-малкото оптималното решение за глобално задвижване на системната еволюция. И поради, може би причината демокрациите все още да се колебаят да приемат реалностите на нашия все по-опасен свят не е просто, че копнеят за връщане към сигурността и „нормалността“, на които са се радвали толкова дълго. По-скоро последните няколко десетилетия ни заслепиха за факта, че това е съревнование между два принципно несъвместими начина на организиране на обществото, икономиката и държавата.
Въпреки това, днешната двоична система е различна от тази по време на Студената война, тъй като в момента ни липсва яснотата на целта на нашата минала борба. Демокрацията все още овластява индивида в едно свободно общество, с пазарна икономика и държава, която управлява от името на гражданите, но днешните диктатури са претърпели трансформация. Мнозина сега принуждават несвободните хора да живеят в квазикапиталистически меркантилистки системи, контролирани от корумпирана държава, която управлява гражданите, а не управлява от тяхно име. И поради парите и влиянието, които Русия и Китай спечелиха, тази корупция проникна и в политическата кръв на Запада.
Тъй като се съсредоточихме върху коригирането на съществуващото разпределение на властта между два ограничени реда, в нашата задълбочаваща се криза, ние позволихме на Китай и Русия достъпът да продължи. Ние действаме по този начин, защото изглежда сме се убедили, че дефицитът на енергия може да бъде коригиран, без да се обръща внимание на предизвикателствата на структурно ниво, и че глобализацията ще продължи както преди.
Ето защо отделянето на нашите вериги за доставки от Китай и възпрепятстването на достъпа на нашите противници до нашите демократични общества са две основни стъпки по пътя към изграждането на работеща стратегия. Трябва да възстановим идеята за държавен суверенитет в центъра на демократичния дискурс, защото без нея няма да можем да изберем предпочитаните от нас политически и икономически системи или да ги защитим.
Раздробяването на суверенитета е страничен продукт от глобализацията, превръщайки американските и европейските компании в транснационални конгломерати, обезценявайки критичното значение на гражданството в една демокрация и задълбочавайки поляризацията в западните общества. Така че, за да се мобилизират демокрациите за тази дълга предстояща битка, правителствата трябва първо да се съсредоточат върху това, което ни обединява в нашите общества и в целия колективен Запад, вместо да се борят за това, което ни разделя.
Нашата обща цел се основава на всеобхватна споделена идентичност, която само свободен гражданин може да има. Следователно нашата визия за победа трябва да включва излекуване на вътрешните разриви в Запада, възстановяване на доверието ни в светлото бъдеще на демокрацията.
Тази визия трябва също да бъде разпространена в демокрациите, тъй като политическите лидери се изравняват със своите граждани относно сериозността на ситуацията. Досега не успяхме да си изясним, че продължаващата битка в Украйна е само първата от поредица от кампании в продължаващата война за трансформиране на системата, която Русия и Китай водят вече почти две десетилетия. Те прецениха, че световните демокрации са толкова разпокъсани вътрешно и толкова зависими от това, което предоставят, че не биха се справили с битката – но можем да им докажем, че грешат.
Началото на нашето възстановяване сега трябва да включва признанието, че сме направили лоша преценка в миналото, и признанието, че всяка стратегия, която не включва бързото отделяне на мрежите на веригата за доставки на САЩ и Европа от Китай, както и прекратяване на зависимостта на Европа от руската енергетика веднъж завинаги, не предлага истински път към победата.
