От младежки блян до държавна стратегия
Гренландия е обсебвала години наред въображението на един от най-опасните диктатори в историята. Адолф Хитлер имал мания по Гренландия още от младежките си години. Тази страст с възхода му на власт постепенно се трансформира от романтична в стратегическа цел, пише в свой анализ в Атлантик историкът Тимъти У. Райбак, автор на няколко книги за хитлеристка Германия.
Според запазени стенограми от разговори на Хитлер от 21 май 1942 г., в младостта си бъдещият диктатор е бил силно впечатлен от Фритьоф Нансен. Това е норвежкият изследовател, ръководил през 1888 г. първата експедиция, прекосила вътрешността на ледения остров.
Този траен интерес е документиран и в личната библиотека на Хитлер. Сред оцелелите около 1200 тома, съхранявани днес в колекцията от редки книги на Библиотеката на Конгреса на САЩ, се намира екземпляр от разказите за трагичната гренландска експедиция на геолога Алфред Вегенер от 1930 г. Тя вдъхновява и приключенския филм S.O.S. Eisberg (с участието на Лени Рифенщал).
Монографията, подпечатана с личния екслибрис на Фюрера – орел и свастика, прави впечатление с липсата на ръкописно посвещение. Това показва, че книгата не е подарък за Хитлер от друг като много други, а е лична придобивка, закупена през съдбоносната 1933 г. Именно през първата година от канцлерството на Хитлер интересът му към Гренландия преминава от чисто лично увлечение в мащабна геополитическа цел.
Криолитът: Скритото съкровище на Севера
След като предизвиква икономически хаос в Германия с необмислени мита, отказ от плащане на външния дълг и стремеж към пълна самодостатъчност, Хитлер насочва погледа си на север в търсене на национална сигурност и жизненоважни ресурси.
До април 1934 г. нацисткото правителство вече е изготвило педантичен инвентарен опис на Гренландия. В него са вписани: 13 500 ескимоси, 3500 датчани, 8000 овце. И най-важното – най-голямото в света находище на криолит. Този стратегически минерал е от абсолютно съществено значение за американското производство на алуминий.
През 1938 г. Херман Гьоринг изпраща експедиция до острова, официално маскирана като изследване на местната флора и фауна. Действителната цел обаче е икономическа. Неслучайно мисията е ръководена от минния инженер Курт Хердемертен, бивш участник в експедицията на Вегенер.
Успоредно с това, в опитите си да излекува икономическите си рани, Третият райх се опитва да се освободи от зависимостта си от норвежката китова мас. Това е ключова суровина не само за маргарина в германската диета, но и за производството на нитроглицерин в оръжейната индустрия.
За да спре изтичането на чуждестранна валута, Хитлер създава мощна китоловна флотилия, чиито амбиции стигат чак до Антарктида, където през 1939 г. тайна експедиция с летящи лодки маркира територии със стоманени пръти със свастики.
„Силата ражда правото“ и военната офанзива
Проектът за полярна демаркация е само част от агресивното заграбване на земи от страна на Хитлер. Той отхвърля всички аргументи за човешките права с циничната максима, заложена още в „Моята борба“. Там той пише, че никой божествен авторитет не диктува колко земя притежава или заема даден народ:
„Националните граници се създават от хората и се променят от хората.“
Претенцията на една държава за територия се основава на способността ѝ да наложи груба сила над друга. Това е принцип, който, според Хитлер, датира от времето на „мощта на победоносния меч“, когато германските племена са се утвърждавали с кръв и желязо.
„Силата ражда правото“, пише Хитлер.
След нахлуването в Полша през 1939 г., интересите на Хитлер в Далечния север се разширяват от икономически към военни.
На 8 април 1940 г. Хитлер информира своя министър на пропагандата, Йозеф Гьобелс, за предстояща военна операция в Дания и Норвегия.
Превантивният удар, обяснява Хитлер, е защитна мярка срещу очаквано нападение от страна на Великобритания и Франция, което според него може да дойде през Скандинавия.
Стартира операция „Учение на Везер“. Дания капитулира. Норвегия оказва съпротива и е смазана
Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс високомерно отбелязва в дневника си
„Щом разполагаме с двете страни, Англия ще бъде изравнена със земята, тъй като Германия би могла да използва Скандинавия като база за нападение. А що се отнася до Съединените щати? Тази страна изобщо не ни интересува.“
Гьобелс смята, че докато американците успеят да доставят каквато и да било материална помощ (според изчисленията му – след 8 месеца) или да стъпят в Европа (след 18 месеца), войната вече ще е приключила.
„Кралят на Гренландия“
Нацистите обаче правят фатална грешка в сметките си и дори Гьобел не само не знае, но и не предполага какво се случва.
Крайцерите на бреговата охрана на САЩ вече пътуват към Гренландия. Стратегически анализ на американците установява, че един добре насочен изстрел от германска подводница или акт на саботаж би могъл да парализира операциите по добив на криолит в Южна Гренландия. Затова Америка е твърдо решена да защити острова, за да предпази производството си на алуминий.
Ключова роля в спасяването на Гренландия изиграва Хенрик Кауфман – датският посланик във Вашингтон. Той се дистанцира от правителството в окупирания Копенхаген и се обявява за представител на „свободна Дания“. На 9 април 1941 г. държавният секретар на САЩ Кордел Хъл и Кауфман подписват историческо споразумение за отбрана на Гренландия.
Точно както Великобритания признава Шарл дьо Гол за легитимен представител на Франция, американците легитимират Кауфман, който печели прозвището „крал на Гренландия“. Пронацистката преса беснее, че е нарушение на международното право.
Благодарение на този дипломатически и военен ход, по време на войната Гренландия се превръща в жизненоважен транзитен пункт. Защитата на острова и стратегическия му криолит изиграва съществена роля за победата на Съюзниците в Европа. Така младежката мания на Хитлер по Гренландия не успява да се реализира във военен успех.
