Владимир Путин се сблъска с неуспехи на бойното поле в Украйна, но може да се радва да чуе за пукнатини в отношенията между френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, пише Блумбърг.
След отменена среща на върха и не съвсем убедително ръкостискане и работен обяд, двамата лидери се борят да възродят магията на френско-германското единство. И има едва прикрита радост от някои страни, че „двигателят“ на Европейския съюз за създаване на политики се разпръсква. Френският крайнодесен лидер Марин льо Пен написа в Туитър:
„Макрон постоянно следва Германия, но Германия не следва Еманюел Макрон“.
Да не говорим за тона на тези, които отричат съществуването на такъв двигател. Скептичните коментатори представиха идеята за оста Париж-Берлин като до голяма степен фиктивен обект, измислен от проевропейците като начин да се прикрие упадъкът на Франция и възходът на Германия от началото на хилядолетието. Париж предлага, Берлин разполага.
Трябва да внимаваме да не преувеличаваме застудяването между Макрон и Шолц. Франция и Германия са в сърцето на Европа, но рядко играят в унисон. Преди войната в Ирак Жак Ширак и Герхард Шрьодер често са били в противоречие. След финансовата криза неволите на Гърция доведоха до няколко сблъсъка между Ангела Меркел и нейните френски колеги. През 2019 г. изглеждаше, че плановете за европейска интеграция на Макрон също ще се сринат върху скалите на опозицията от страна на „Мадам Не“.
Но също така не трябва да празнуваме тази дълга връзка между Франция и Германия. Споразумението между 27-те членки на ЕС е достатъчно трудно, когато двете му най-големи икономики се споразумеят очи в очи – помислете за месеците на преговори, за да превърнете плана за средства за възстановяване на пандемията в реалност. Когато не го направят, всичко може да се блокира, както в момента се случва в Брюксел.
Пиер Селал, бивш френски посланик в ЕС, описва връзката като „необходима“, а не „сантиментална“.
„Когато Франция или Германия се опитат да се противопоставят или да заобиколят една друга, това никога не завършва добре“, казва ми той.
Много от проблемите, които в момента разделят двете страни, са отдавнашни. Германия предпочита Германия чадъра за сигурността на САЩ, а Франция е за европейска сигурност, на която да е начело. Енергийните модели също са различни. Германия разчита на изкопаеми горива, а Франция – на ядрена енергия. В Германия се оформя тенденцията да поставя нейните собствени търговски интереси над тези на нейните съюзници – като например споразумението й да продаде дял в пристанище Хамбург на китайската Cosco Shipping Holdings Co.
Но ако тези разделения се разпалват сега, това е защото Париж и някои други столици смятат, че Берлин не успява да разбере степента, до която е сгрешил стратегически в толкова много области. След като бяха изтърпели лекции от страна на Германия по време на кризата в еврозоната, Франция и други страни сега може би злорадстват, като виждат, че германската икономиката е твърде зависима от руския газ и китайския износ.
И тъй като сега се задава болезнена рецесия, има широко разпространена тревога от отказа на Германия да промени подхода си. Париж и неговите партньори от месеци настояваха Берлин да приеме повече съвместни действия като начин за смекчаване на енергийния удар. И все пак отговорът на Германия досега беше да даде приоритет на собствените си национални планове и дори подготвя търговско посещение в Китай.
Франция и нейните партньори трябва да продължат да тласкат Германия да върви по-малко егоистична посока, но Париж също трябва да се фокусира по-малко върху проблемите на Берлин и малко повече върху промяната на подхода си. Макрон разпространи идеите си за стратегическата автономия и геополитическото пробуждане, но говоренето за мозъчната смърт на НАТО днес изглежда особено погрешно. Подкрепата на Париж за ядрената енергия беше добър избор, но подкопан от провалите на компанията EDF. По въпроси от подкрепата на Украйна до вътрешните икономически реформи, Франция може да направи повече, за да даде пример.
И двете страни трябва да работят, за да се разберат взаимно. Шолц и неговата коалиция са непроверени и колебливи, увеличавайки изкушението да играят пред местна публика. Макрон е затънал в парламентарна задънена улица у дома, превръщайки Германия в изкусителна боксова круша. Сегашното недоволство изглежда като нещо повече от моментен изблик, но Франция и Германия също трябва да признаят, че не е моментът да дават на Путин поводи да бъде щастлив.
