Предварителните прогнози за второто управление на Доналд Тръмп като американски президент се оказват наивни, дори откровено погрешни – че няма да промени много външната политика на САЩ. Много ключови аспекти от управлението му сега надминават дори най-мрачните очаквания.
„Назад през януари 2024 г. написах една статия, озаглавена „Още едно президентство на Тръмп няма да промени много външната политика на САЩ“. Към март 2025 г. това звучи доста глупаво“, пише в своя публикация „Какво сбърках относно втория мандат на Тръмп“ във Форийн полиси Стивън М. Уолт, професор по международни отношения в Харвард.
Лошите прогнози, които се сбъдват и се превръщат в зловещи
1. Натиск върху НАТО и Украйна:
Предвиждаше се, че Тръмп ще засили натиска върху НАТО и дори може да обмисли изтегляне от алианса. Това се оказа вярно – администрацията му демонстрира открита враждебност към демократичните съюзници на САЩ.
В допълнение, очакванията, че той ще настоява за мирно споразумение в Украйна, също се сбъднаха. Но вместо внимателен подход, Тръмп открито подкрепи позицията на руския президент Владимир Путин, обвини Украйна за започването на войната и публично атакува украинския лидер Володимир Зеленски.
2. Политика към Китай и Близкия изток:
Политиката на Тръмп към Китай и Близкия изток до голяма степен следва линията на предшественика му Джо Байдън. Подобно на Байдън, Тръмп поддържа твърда линия спрямо Китай, но с потенциален риск да направи компромис за Тайван.
В Близкия изток той продължава да подкрепя Израел безусловно, но с още по-открита подкрепа за етническо прочистване на Газа.
Казах, че президентът на САЩ Доналд Тръмп вероятно ще заеме твърда позиция спрямо НАТО (а може би дори ще се оттегли) и че ще настоява за мирно споразумение в Украйна. Но също така смятах, че второ управление на Байдън-Харис би се стремило към мирно споразумение, макар и по-преднамерен и отговорен начин. Все още вярвам, че това щеше да направи бившият вицепрезидент Камала Харис, ако беше избрана.
Смятах, че политиката на Тръмп за Близкия изток ще бъде много подобна на тази на Байдън, и досега това се е доказало като вярно. Както бившият президент Джо Байдън, Тръмп позволява на Израел да прави каквото пожелае; единствената реална разлика е, че Тръмп дори не се преструва на безпристрастен и открито подкрепя етническо прочистване, вместо просто да си затваря очите за него. Тръмп също така заема твърда позиция спрямо Китай, точно както Байдън направи по време на своите четири години на власт и както почти сигурно би направила Харис. Тръмп може евентуално да преследва някакъв голям компромис с Пекин и да жертва Тайван, но засега няма признаци за това, пише Уолт.
Подценените разрушителни аспекти
Ключови аспекти от управлението на Тръмп са сериозно подценени при прогнозите преди управлението му:
1. Враждебност към демократичните съюзници: Оказа се, че Тръмп не просто критикува зависимостта на НАТО от САЩ, а активно подкопава демократичните принципи в Европа. Администрацията му явно подкрепя крайнодесни сили и цели да „МАГА-фицира“ Европа чрез разрушаване на Европейския съюз като политическа институция.
Подцених враждебността на Тръмп към нашите основни демократични съюзници. Беше очевидно, че той смята нашите партньори в НАТО за прекалено зависими от американската защита (възглед, споделян от всички последни американски президенти), но сега е ясно, че той активно и дълбоко се противопоставя на демократичните принципи, които тези държави въплъщават, и открито насърчава нелиберални сили в тях. Както писах преди няколко седмици, прегръдката на администрацията с европейската крайна десница е опит да се насърчи форма на смяна на режима в цяла Европа — по същество да я „MAGA-фицира“ — и да унищожи Европейския съюз като значима политическа институция. Бях наясно с привързаността на Тръмп към нелиберални лидери като унгарския премиер Виктор Орбан и знаех, че хора като Стив Банън се опитват да изградят транснационална коалиция от крайно десни движения, но не взех тези сигнали достатъчно сериозно.
2. Отношение към Украйна и приемане на позицията на Путин
Въпреки че имаше всички основания да се смята, че Тръмп ще настоява за мирно споразумение и в крайна сметка ще намали подкрепата на САЩ за Украйна, не очаквах той да приеме позицията на руския президент Владимир Путин с такъв ентусиазъм, да обвини Украйна за започването на войната или открито да атакува украинския президент Володимир Зеленски публично.
Всъщност може да има някаква стратегическа логика в това, което прави Тръмп – например, той може искрено да вярва, че единственият начин да се спре войната и в крайна сметка да се създаде разрив между Русия и Китай е да се даде на Путин всичко, което той иска – но това не означава, че този подход ще проработи според намеренията.
Освен това този подход игнорира дългосрочното въздействие, което подобно поведение ще има върху позицията и имиджа на Съединените щати. Все още вярвам, че администрацията на Харис би настоявала Украйна да възприеме по-реалистични цели и да търси прекратяване на огъня, но Харис би работила с Киев и НАТО, за да постигне най-доброто възможно споразумение, а не просто да изостави Украйна.
3. Икономически експерименти: Очакванията са били, че Тръмп ще използва митата като инструмент за преговори, но няма да рискува икономическа нестабилност. Реалността обаче показа друго – администрацията му предприе радикални икономически политики, които водят до по-високи цени, растящ дефицит и икономическа несигурност.
Ако сте гласували за Тръмп, надявам се да ви харесват по-високите цени, нарастващият дефицит, намаляващият се инвестиционен портфейл и разкъсаната мрежа за социална защита.
4. Разрушаване на световния ред: Най-голямото подценяване беше готовността на Тръмп да нарушава установените международни норми след Втората световна война. От заплахи за анексиране на Канада до етническо прочистване в Газа – тези действия не само нарушават международното право, но и трансформират САЩ от защитник на глобалния ред в държава-изгнаник.
Въпреки че презрението на Тръмп към правилата и нормите беше добре известно много преди той да се кандидатира за президент, бях изненадан от готовността му да пренебрегне някои от най-утвърдените принципи на следвоенния ред след Втората световна война.
Заплахите да завземе Гренландия със сила, да реокупира зоната на Панамския канал, да анексира Канада и етнически да прочисти палестинците от Газа са груби нарушения на принципи, които са широко приети от десетилетия. Това са също принципи, които Съединените щати обикновено са уважавали, често защитавали и от които са се възползвали значително.
Освен това, Тръмп не нарушава тези правила, защото Съединените щати са изправени пред сериозна национална криза (което би улеснило другите държави временно да оправдаят Вашингтон).
Той се опитва да унищожи целия ред, защото смята, че Съединените щати ще бъдат в по-добра позиция в свят, където автокрацията доминира и лидерите правят каквото си пожелаят.
Признавам открито, че превръщането на Съединените щати от защитник на международния ред в злонамерена разбойническа държава не беше част от моите очаквания.
5. Ролята на корпоративните лидер: Неочаквано голяма роля в разрушителната политика на Тръмп изиграха корпоративни фигури като Илон Мъск. Мъск се превърна в своеобразен „неизбран държавник“, който допринася за радикализацията на вътрешната и външната политика.
Ако можех да се върна назад във времето и да пренапиша онази по-ранна статия, бих предложил различен (и по-силен) набор от предупреждения. В моя защита, споменах, че влиянието на Тръмп върху вътрешната политика на САЩ ще бъде вредно, а статия, публикувана малко преди изборите, го описваше като сериозна заплаха за конституционния ред и самата демокрация в САЩ. Въпреки това тогава подцених колко радикална и саморазрушителна ще бъде неговата вътрешна програма и колко готови ще бъдат Конгресът и много корпоративни лидери да се подчинят на нея. Не предвидих и уникално разрушителната роля, която Илон Мъск — крайната „неизбрана правителствена фигура“ — щеше да изиграе в Тръмп 2.0, пише колумнистът на Форийн полиси.
Вторият мандат на Доналд Тръмп не само потвърди някои опасения, но и разкри нови мащаби на разрушителност както във вътрешната политика на САЩ, така и в международния ред. Ако тези тенденции продължат, последствията могат да бъдат необратими – както за демокрацията в самите САЩ, така и за глобалната стабилност
