- Бившият британски министър на университетите и науката Дейвид Уилетс представя във Файненшъл таймс блестящ анализ на кризата на либерализма и шансовете за неговото възраждане.
Правата на личността, върховенството на закона, ограниченията върху властта на правителството, свободата на сдружаване и на изразяване, търсенето на истината чрез доказателства и полемика. Тези либерални ценности са оформили Запада. След разпадането на Съветския съюз те бяха на път да оформят и целия свят, но вече не е така. Днес те отстъпват, пише в свой анализ за Файненшъл таймс Дейвид Уилетс.
Историята, която Западът забрави да разказва
250 години след „Богатството на народите“ на Адам Смит и Американската декларация за независимост – двата стълба на либералната цивилизация – идеите, преобразили света, са под жесток натиск. Демокрации треперят. Автократи триумфират. Либералните елити изглеждат объркани, без свежи идеи и без смелост да защитят собствените си принципи. 2026-та е година на ускоряване на историята. И на шанс за преоткриване.
Именно сега излизат две важни книги, атакуващи кризата на либерализма от всички ъгли: история, философия и академична практика. Те не само диагностицират болката – предлагат и пътища към възраждане.
Ейдриън Уулдридж, политически редактор на „Икономист“ и автор на „Центристи от всички страни, съединявайте се! Изгубеният гений на либерализма“, напомня корените: права на индивида, върховенство на закона, ограничения на властта, свобода на сдружаване и търсене на истината чрез доказателства. Книгата излиза в юбилейната година, за да подчертае: либерализмът не е триумфален марш, а вълни от подем, удари и обновление.
Историята показва, че тайната на устойчивостта на либерализма се крие в откритостта към критиката. Уулдридж проследява как идеологията е усвоявала уроци от опоненти, за да се възроди по-мъдра. От Майкъл Сандъл, предупреждаващ, че абсолютният фокус върху индивида разрушава чувството за общност. До Уилям Бевъридж – архитект на британската социална държава. И Джон Мейнард Кейнс като защитник на висшата култура.
Именно чрез вслушване в градивната критика либерализмът успява да заеме златната политическа среда между реакционерите вдясно и радикалите вляво. Настоящото отстъпление не е краят, а поредната криза, от която може да излезем по-мъдри.
Трите фракции, разкъсали либерализма отвътре
Диагнозата на Уулдридж е безмилостна и затова безценна. Врагът не е само отвън. Той е вътре, в три течения, изкривили либерализма.
Левите либерали – пленени от политиките на групова идентичност, прегърнали потиснатите групи на принципа „колкото по-маргинални, толкова по-добре“.
Неолибералите – превърнали свободния пазар в безкритичен култ, поклонници на дерегулацията без граници.
Управленските либерали – влюбени в глобалните бюрократични структури, поставили наднационалните институции над гражданина.
Общото между трите групи е пълното откъсване от работническата класа. Това е най-голямата демографска група на Запада, понесла най-тежките удари на икономическите сътресения. Резултатът е перфектната буря: популистка реакция, която използва либералните избори, за да ги подкопае.
Неравенството: предупреждението, което либералите не чуха
Либерализмът не може да проповядва меритокрация, ако богатството се наследява по-лесно от това да се спечели. Както доказва френският икономист Тома Пикети, когато активите растат по-бързо от доходите, наследството измества труда и социалната мобилност умира.
Дейвид Уилетс остро критикува и лицемерието в образователната система. Докато се водят ожесточени битки за програмите за многообразие, предимството на децата на богати дарители при прием в елитни университети в САЩ остава неприкосновено.
Преди век Теодор Рузвелт и Луис Брандайс воюваха с монополите. Днес икономическата „стара корупция“ е в ново издание. То е във формата на грабеж на обществените блага за елита и наследниците му, подкрепен от правни доктрини, превърнали огромния размер на корпорациите в нещо напълно приемливо.
Решението, посочено от Уулдридж, се крие в идеите на германските ордолиберали като Лудвиг Ерхард. Това означава свободна конкуренция плюс неуморно подозрение към концентрираната власт. В ерата на „твърде големи, за да фалират“ корпорации и технологични монополи, тази рецепта звучи все по-актуално.
Смартфонът – скритата заплаха за свободата
За да функционира едно либерално общество, то се нуждае от морално осъзнати и самоуправляващи се индивиди. Още през 1790 г. консервативният мислител Едмънд Бърк отбелязва, че хората са годни за гражданска свобода само, ако могат сами да поставят морални окови на своите апетити.
Днес тази способност е подложена на невиждана атака. Търговците на внимание в технологичния сектор „копаят“ в поведението ни. Смартфонът се превръща в мощна заплаха за капацитета ни за концентрация и самоконтрол.
Точно тук либерализмът се доближава до вид консерватизъм. Допирната точка е в необходимостта да регулираме технологичните гиганти и да защитим децата от пазара на вниманието. Дебатите за забрана на смартфони за деца показват, че либерализмът може да се съюзи с консерватизъм там, където и двете традиции виждат една и съща заплаха за автономията на личността.
Университетът: крепост или капитулация?
Ключова роля за опазването на либералните ценности имат университетите.
Вилхелм фон Хумболдт – първият застъпник на съвременния университет – вижда основополагащата му роля като Bildung (формиране) – развитие на морално осъзнатата личност.
Неговата мисъл повлиява на Матю Арнолд – великия викториански културен критик. Той вижда образованието като трансформация – от суровото ни „Аз“ към най-доброто ни „Аз“.
Сега масовото висше образование е възможност за по-широко насаждане на ценностите на свободното изразяване и доказателственото мислене – учене как да не сме съгласни. Това е благородна мисия за университета.
Теологът и член на Камарата на лордовете Найджъл Бигър обаче алармира в книгата си „Новата тъмна ера: Защо либералите трябва да спечелят културната война“, че висшето образование днес е сериозно застрашено.
Бигър разказва лична драма. Когато прави балансирана етична оценка на колониализма – включително на робството и кампанията против него – среща не спор, а цензура и лични атаки. Критиците му използват бележки под линия, чието съдържание не подкрепя твърденията им. Той описва ситуацията чрез призмата на „Предателството на интелектуалците“ на Жулиен Бенда. Интелектуалците служат на омразата, не на истината. А „интелектуалната организация на политическите омрази“ заменя свободното изследване.
Ако университетите спрат да бъдат места, където свободно се тестват доказателства и аргументи, и където се учим градивно да не сме съгласни, моралният упадък на обществото е неизбежен.
Обновяването: не мечта, а задължение
Анализът на Дейвид Уилетс е категоричен. Обновлението на либерализма не само е възможно – то е от съществено значение. Либерализмът оцелява, като се учи от опонентите си. И реформата е конкретна. По-малко монополи, по-малко наследствени привилегии, повече конкуренция и свободно слово.
За да се възроди, либерализмът трябва да се върне към корените си. Да насърчава истинската меритокрация. Да се бори с концентрацията на власт. Да гарантира правото на свободно изследване в академичните среди. И преди всичко – отново да започне да слуша своите критици.
Семената на либерализма са за ново възраждане. Историята го доказва. Въпросът е дали ще ги засеем точно сега.
