Докато съюзниците на Украйна се карат за това с какво да помогне на страната, за да се бори срещу силите на Владимир Путин, недовършената работа на прага на НАТО също се нуждае от малко повече внимание, пише Блумбърг.
Балканите отдавна са нарицателно за политическа и етническа нестабилност, но напоследък нещата се влошиха. Напрежението ескалира през лятото, след като Косово каза на сърбите, живеещи в страната, че трябва да приемат същите местни лични карти и регистрационни табели като етническото албанско мнозинство. Сръбският президент Александър Вучич дори прекара последните дни на декември, опитвайки се да облекчи безпокойството, след като жителите на северно Косово блокираха улици и се изправиха срещу полицията.
За външни лица проблемът може да изглежда тривиален. Но в буря на разделение и взаимно недоверие една малка искра може лесно да се превърне в бушуващ огън.
Дипломат в Белград, който пожелава анонимност, тъй като не е упълномощен да говори публично, споделя пред Блумбър, че е шокиращо да се гледа как Европа флиртува с втори конфликт през последните месеци.
Друг дипломат, базиран в косовската столица Прищина, смята, че барикадите отразяват ехото от войната на Хърватия и Сърбия през 90-те години на XX век.
Вучич, подкрепян от Путин, в миналото беше обвиняван от съперниците си, че разпалва пламъците в Косово. Той нарече нощите в края на декември едни от най-трудните в живота си.
„Това щеше да ни доведе до пълна катастрофа“, разказва той в интервю от резиденцията си в Белград на 17 януари. „Бях много уплашен.“
Предупрежденията за нещо по-голямо, което се готви, са напомняне за незараснали рани от предишния конфликт в Европа – и не е случайно, че те се завърнаха по време на войната в Украйна, която започна преди почти година. Докато Европейският съюз, НАТО и Русия са заети, премиерът на Косово Албин Курти стъпи там, където предшествениците му никога не смееха от страх от последствия. Междувременно Сърбия се опитва да жонглира в отношенията си с Европа и Русия, които са обтегнати от войната.
„Вучич е отслабен, защото старият му съюзник Путин води война, а Косово също е отслабено, защото в европейския дневен ред има малко място за проблеми, различни от войната“, отбелязва Зарко Пуховски, професор по политически науки в Загребския университет. „Напрежението, което започна преди няколко месеца, се превърна в статуквото и това е много тревожно.“
Балканите – най-нестабилното кътче на Европа още от времето на османците – показват много от старите си черти. Босна и Херцеговина остава парализирана предвид тристранното представителство, създадено от мирното споразумение от 1995 г., а съюзникът на Путин, който управлява сръбската област, продължава да заплашва да се отдели. Черна гора, която се присъедини към НАТО през 2017 г., сега се смята за хибриден режим според базираната във Вашингтон организация за наблюдение на демокрацията Freedom House. Албанците отново масово напускат страната си.
В Косово запазването на крехкия мир е сложно. Сърбия смята Косово за свое, за люлка на своята националност – подобно на Путин за Украйна, пише Блумбърг. Търканията между етническото албанско мнозинство в Косово и около 100 000 сърби, които все още живеят главно в северната част, възникват и изчезват, откакто през 1999 г. ръководената от НАТО кампания прогони армията на силния югославски лидер Слободан Милошевич, посочва изданието. Населението е общо 1,8 милион.
Помирението изпадна в задънена улица през 2008 г., когато правителството в Прищина обяви едностранно независимост от Сърбия. Създаването на националната държава беше подкрепено от около половината свят, включително САЩ и всички освен пет членки на ЕС, но не и от Сърбия, Русия и Китай.
И за Косово, и за Сърбия крайната цел е членство в ЕС. Брюксел даде ясно да се разбере и на двете държави, че напредъкът зависи от способността им да поправят връзките. Трябва да приемат нов мирен пакт, изготвен от ЕС. Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външната политика, каза на 23 януари, че постигането на споразумение е единственият начин да се „прекъсне порочният кръг на кризата на място и да се намали рискът от по-нататъшна ескалация“. Вучич заяви пред репортери същия ден, че Сърбия трябва да го приеме сериозно.
Около 3800 военнослужещи на НАТО, разположени в Косово, все още трябва да поддържат все по-несигурния мир и последните събития показаха, че те далеч не са излишни.
„Тази ситуация може да продължи с години“, коментира Пуховски, хърватският академик. „И всичко зависи от това дали няколко пияници няма да предизвикат нещо много, много по-лошо.“
Страните също се управляват от лидери с много противоречив политически произход.
52-годишният Вучич, бивш министър на информацията при Милошевич, консолидира позицията си в Сърбия със смазваща изборна победа миналата година. Той умело балансира конкуриращите се интереси на Сърбия, поддържайки пътя към ЕС, но същевременно държи вратата отворена за Русия. Това стана по-трудно след войната в Украйна. Вучич осъди нахлуването на Путин, но отказа да се присъедини към усилията на ЕС за санкции, а правителството му в Белград поддържа връзки с Русия.
47-годишният Курти, ляв радикал, който някога е бил политически затворник в Сърбия, се противопостави на съществуващото споразумение с ЕС между Косово и Сърбия от 2013 г. Във втората си обиколка като министър-председател той си постави за свой приоритет утвърждаването на суверенитета на Косово – дори това да означава още повече противопоставяне със сърбите. Лидери на съперничещи си партии в Косово го разкритикуваха, че предизвиква протести и го наричат непредсказуем.
Последният пример беше неговият ход да настоява за регистрационните номера и личните карти. Непокорните сърби издигнаха барикади в северната част на Косово. Те получават финансова подкрепа от Белград. Използват паспорти, издадени от Сърбия, както и нейната валута, динара.
На 27 декември Вучич се отправи към Рашка, малък град в Сърбия, точно на север от разделения град Митровица в Косово. Местното сръбско население се вслуша в призива му да премахне всички барикади, въпреки че напрежението остава 10 пъти по-голямо от нормалното, посочва той в интервюто в Белград няколко седмици по-късно.
Регионът трябва да остане мирен. Или всичко друго ще ни доведе точно до пропастта“, заявява Вучич, цитиран от Блумбърг.
