Си Дзинпин обеща да засили международното влияние на Китай. Политиката му срещу ковид, технологиите и Тайван постави под съмнение плана
Президентът Си Дзинпин се постави в позиция да управлява Китай поне още десетилетие, а вероятно и цял живот. Въпросът сега е какво ще направи той с цялата тази власт.
Си Дзинпин даде да се разбере къде иска да отведе Китай. При откриването на конгреса на Комунистическата партия миналата седмица той повтори целта да превърне Китай в модерна социалистическа сила до 2035 г., като повиши дохода на глава от населението до нивата на средните доходи и модернизира въоръжените сили. След това до 2049 г., 100-годишнината на Китайската народна република, той иска да гарантира, че държавата е „водеща в света по отношение на комбинираната национална сила и международно влияние“, пише Блумбърг.
Това е начинът, по който Си Дзинпин планира да стигне дотам, което разтревожи пазарите. Китайските активи паднаха рязко по-рано тази седмица, след като президентът се обгради със съюзници по време на смяната на ръководството и по-специално като позиционира Ли Цян, секретаря на Китайската комунистическа партия в мегаполиса Шанхай, като премиер въпреки липсата на опит в централното правителство. Той също така сигнализира за изместване на приоритетите от икономическото развитие към сигурността, засилвайки безпокойството на инвеститорите за това как необузданият Си Дзинпин ще управлява страната.
„Си Дзинпин би искал неговото наследство в историята да бъде това, че е постигнал целта за 2049 г.“, смята Чарлз Партън, бивш британски дипломат и сътрудник в Съвета по геостратегия и Кралския институт на обединените служби. „Което, ако го преведете от партиен език, означава да станете топ куче, да свалите Америка от стъпалото й и да наредите света така, че управлението му да отговаря по-добре на интересите и ценностите на Китай.“
Пътната карта на Си Дзинпин е пълна с противоречия: стимулиране на икономическия растеж, като същевременно се блокират градовете заради стратегията ковид нула; осигуряване на технологична самодостатъчност, като същевременно съкращава 1,5 трилиона долара от технологичния сектор; отваряне повече към света, като същевременно ограничава словото и капиталовите потоци. И може би най-голямата от всички, постигането на тази грандиозна визия, като същевременно рискува катастрофална война за Тайван, за да завърши „историческата мисия“ и „естествената потребностза реализиране на подмладяването на китайската държава“.
„Си Дзинпин се стреми да заеме важна позиция в историческите книги“, заявява Лю Донгшу, асистент в City University of Hong Kong. „Много неща, включително въпросът с Тайван, са част от разказа, който той може да използва, за да оправдае изключителните си усилия да вземе трети и дори четвърти мандат. Ако искате да нарушите правилото, имате нужда от причина.”
В миналото, ако нещо беше в противоречие с икономическото развитие, много хора знаеха, че Китай няма да го направи. Но сега изглежда, че Китай е готов да пожертва икономическото си развитие и пазарното доверие в много по-голяма степен.
Когато Си Дзинпин дойде на власт през 2012 г., имаше надежди, че той ще последва своя баща реформатор Си Чжунсюн в стремежа си да либерализира Китай у дома и да се отвори още повече към останалия свят.
Бившият държавен секретар Хилари Клинтън заявява на банкова конференция в САЩ, че новият лидер на Китай е „светски“, „изтънчен“ и „по-ефективен“ от своя предшественик Ху Джинтао, според документи, включени в имейлите на нейната хакната кампания, публикувани от WikiLeaks. Малко след като встъпи в длъжност, Си Дзинпин отиде в Шънджън на пътуване, което изглеждаше като ехо от южната обиколка от 1992 г. на бившия лидер Дън Сяопин, чиято политика на „реформа и отваряне“ даде тласък на икономическото чудо на Китай.
Вместо това Си Дзинпин в крайна сметка увеличи ролята на партията в управлението на икономиката и централизиране на контрола, за да се превърне в най-могъщия лидер на Китай след Мао Дзедун. Той сложи край на китайската ера на криене и наддаване на световната сцена, смаза несъгласието от Синдзян до Хонконг и подкопа четири десетилетия на споделяне на властта на висшите нива на Комунистическата партия.
Си Дзинпин използва предизвикателен тон в речта си за откриване на конгреса на партията този месец, като каза, че Китай няма да промени курса, дори когато е изправен пред „опасни бури“ в един по-враждебен свят. Вместо това той решително предложи модела на Китай като алтернатива на САЩ и техните съюзници, като по същество обеща да преодолее усилията на администрацията на Байдън да възпрепятства развитието на държавата, като я лиши от чипове и други модерни технологии.
„Китайската модернизация предлага на човечеството нов избор за постигане на модернизация“, каза Си Дзинпин.
Засега инвеститорите не са уверени, че той може да го направи. След като Си представи новия елитен постоянен комитет на Политбюро, Фондовата борса на Хонконг приключи най-лошия си ден от световната финансова криза през 2008 г. в понеделник и юанът отслабна до 14-годишно дъно.
Партийният конгрес попари надеждите сред инвеститорите, че Си Дзинпин е превърнал Китай в „хибриден модел на сдържан капитализъм и реформаторска комунистическа философия“, споделя Гари Дуган, главен изпълнителен директор на Global CIO Office.
„Събитията от миналата седмица само засилват страха, че Си Дзинпин връща китайската политика обратно към комунизма. Неговата визия за откритост не съвпада съвсем с тази на Запада.“
Оптимистите виждат добри страни – консолидирането на властта на Си Дзинпин би помогнало за гладкото прилагане на политиката. Привличането в своя екип Ли Цян като бъдещ премиер също се приема добре от оптимистите. Ли Цян е известен с това, че е подкрепял компании, включително Alibaba Group Holding и Tesla Inc., когато ръководи Джъдзян и Шанхай.
В същото време обаче Ли Цян ръководи и наказателното двумесечно блокиране на 25-те милиона жители на Шанхай заради пандемията по-рано тази година. А Китай все още няма ясен път за излизане от стратегията си ковид нула, което допълнително навреди на икономиката, притеснена от имотна криза и технологичен сблъсък със Запада.
„Националната сигурност вероятно ще бъде основният приоритет на Китай предвид нестабилната международна среда“, каза Вивиан Джан, доцент по китайска политика в Китайския университет в Хонконг. „Китай трябва да засили местните иновации.“
Единственото нещо, за което Си Дзинпин не трябва да се тревожи, е политическата стабилност, тъй като във висшите ръководни редици на Китай все още няма никой, който би могъл да застане на пътя му. Но това не означава, че работата му ще бъде по-лесна: по-големите проблеми около ковид, собствеността, чиповете, Тайван и идеологическата битка със САЩ нямат лесни решения.
„Има противоречие между това колко самоуверено изглежда ръководството, от една страна, и колко загрижени изглеждат с опасенията за сигурността, от друга“, посочва Жан-Пиер Кабестан, почетен професор по политически науки в университет в Хонконг. “Следващите пет години ще бъдат по-трудни за Си Дзинпин от последните пет години.”
