Все по-голям брой училища в САЩ решително отхвърлят модерното прогресивно образование в полза на един подчертано старомоден модел, фокусиран върху знанието и добродетелта. Това са предимно чартърни училища – държавни учебни заведения, които са безплатни и отворени за всички ученици. Получават финансиране от държавата, но имат по-голяма свобода относно управлението и обучението.
Това движение за възраждане на класическото образование е почти невидимо за богатите либерални крайбрежни елити в Ню Йорк и Бостън, но се превръща в един от най-бързо развиващите се трендове в републиканските райони. То предлага неустоима смес от академична строгост и естетика, но зад фасадата на латинските девизи и римските тоги прозира дълбоко политическо и културно разделение.
Защо този модел е едновременно толкова примамлив за консервативните родителите и толкова притеснителен за анализаторите?
Завръщане към „Златния век“: Шекспир, латински и дисциплина вместо „прогресивни“ идеи
В сърцето на мрежата от класическите училища, например Founders Classical Academy (най-старото е в предградие на Далас), денят започва с ритуали, напомнящи за отминали епохи. Учениците от предучилищна възраст до 5-и клас се събират всяка сутрин, за да рецитират наизустени стихотворения. На празници като Деня на патриота, четвъртокласниците декламират безупречно целия Преамбюл към Конституцията на САЩ – от „Ние, народът…“ до края, пише Уолстрийт джърнъл.
Учебната програма е подчертано връщане в миналото.
Вместо стандартните часове за 21 век по гражданско образование, латинският девиз „Scientia Virtus et Libertas“ (Знание, добродетел и свобода) диктува тона.
В часовете по английски език шестокласниците не просто четат, те анализират Шекспир и търсят дълбоките връзки между литературата и митологията. Докато разглеждат „Граф Монте Кристо“, дискусиите преминават от фалшивата идентичност към древногръцките митове за Артемида и Актеон.
Учениците се подготвят за „римски тържества“, носят тоги и запаметяват класически текстове.
Атмосферата е на интелектуален ентусиазъм, който липсва в много съвременни училища, където фокусът често е изместен върху сухи данни от тестове.
Когато „готовността за колеж“ е мръсна дума
Фундаменталната разлика между класическите и прогресивните училища е философска.
Прогресивното образование, вдъхновено от Джон Дюи, поставя в центъра ученика, неговите интереси и развиващи се способности. Либералният идеал е индивидуалното развитие и автономията.
Класическото образование обръща тази парадигма. За преподавателите в тези училища „автономията“ не е върховното благо. Те следват концепцията на Аристотел за „eudaimonia“ – човешки разцвет или щастие, постигнато чрез обучение в разум и добродетел. Както пише Аристотел в „Политика“:
„Има определен вид образование, което трябва да се даде на децата не защото е полезно или необходимо, а защото е благородно и подходящо за свободен човек“.
В класическите училища термините „готовност за колеж“ или пазарна ориентация на образованието се разглеждат с подозрение.
Учителите в класическите училища се ужасяват от идеята за педагогика, базирана единствено на данни и индивидуални планове, смятайки, че така не може да се преподават „красиви неща“.
„Скрити сигнали“ за християнски национализъм: Феноменът на Републиканските щати
Въпреки академичния блясък, движението има ясно изразен географски и идеологически профил. Класическото образование е до голяма степен феномен на „червените“ (републикански) щати, като Тексас и Арканзас, където са концентрирани голяма част от тези 275 чартърни училища.
Мрежата Founders Classical Academy, основана 2012 г. в Тексас, има 22-23 кампуса в Тексас и Арканзас, част от 275 класически чартърни училища в САЩ с 250 000 ученици. Общата прогноза е 1,4 млн. до 2035 г., пише Уолстрийт Джърнъл.
За критиците това не е просто носталгия по доброто старо образование, а острие на културната война.
Доклад на Network for Public Education описва термините „класически“ и „традиционен“ като „скрити сигнали“.
Целта?
Да се привлекат консервативни семейства с християнска националистическа идентичност, които са нетърпеливи да настанят децата си в среда, отразяваща ценностите, педагогиката и учебната програма от началото и средата на 20-ти век.
Макар директорите на тези училища да отхвърлят етикета „християнски национализъм“, те признават ангажимента си към традиционните ценности. Това е образование за семейства, които посещават църква и се чувстват отчуждени от съвременната прогресивна култура.
Неочакваният съюзник: Защо имигрантите бягат от прогресивните училища в прегръдките на традиционализма
Един от най-любопитните аспекти на този феномен е неговата притегателна сила за мигрантите.
Битува схващането, че това са елитарни училища за привилегировани бели богати деца, но статистиката показва друго. В училища като Founders в Луисвил, 45% от учениците са бели, 22% са азиатци, 20% са латиноамериканци и 7% са чернокожи, а средният доход на семействата е малко под средния за страната – т.е. ниската средна класа.
Семействата са разнообразни: в Тексас растежът сред азиатскоамериканци (13 пъти) и латиноамериканци (9 пъти) надхвърля този сред белите; 45% бели, 22% азиатци, 20% латиноамериканци, 7% чернокожи, със среден доход под националния среден (74 000 долара).
Какво привлича новодошлите в САЩ към този консервативен модел?
Отговорът е: дисциплината.
Традиционализмът, строгостта и дисциплината на класическите училища са магнитът.
Родителите търсят строгост, учители с високи стандарти и възпитание на характер.
90% са доволни от академичните постижения и ценностите.
С разпространението на репутацията на училищата, броят на кандидатстващите имигранти расте главоломно. В Тексас например, записването на ученици от азиатски и латиноамерикански произход в класически чартърни училища далеч надхвърля растежа сред белите ученици.
Опасен чар
Класическите училища предлагат безспорно качество. Те карат децата да четат романи, да рецитират поезия и да се стремят към „истината и красотата“, докато връстниците им в други училища често са лишени от досег с високото изкуство.
Този модел обаче крие рискове. Културата на тези училища пасва идеално на консервативните общности, но може да бъде задушаваща за всеки, който е различен или бунтар. Това е образование, което създава „добродетелни граждани“ по античен образец, но много въпроси остават. Подготвя ли ги то за реалностите на една плуралистична демокрация? Или ги изолира в крепостта на миналото?
