Китай преживява безпрецедентна демографска промяна, която се усеща на всяко ниво на обществото — но особено силно в системата на предучилищното и началното образование. През последните няколко години броят на децата в детските градини е намалял с цяла четвърт, а спадът на раждаемостта принуждава десетки хиляди детски градини да затворят врати. В някои случаи сградите биват трансформирани в домове за възрастни — символична и реална илюстрация на застаряващата нация.
Шокиращите числа: децата все по-малко, градините – все по-празни
Между 2020 и 2024 г. броят на записаните в китайските детски градини е спаднал с 12 милиона – от връхна точка от 48 милиона.
Само за три години (от 2021 г.) броят на детските заведения е намалял с 41 500, от почти 295,000.
Новородените са почти наполовина по-малко спрямо пика от 17,9 милиона през 2017 г. — през 2024 г. са едва 9,3 милиона, макар и леко повече от регистрирания абсолютен минимум предходната година.
Според Стюарт Гител-Бастън, директор на Центъра по геронтология към Университета за наука и технологии в Хонконг, „заложеният вече спад просто няма да се промени“ и е „огромен“ спрямо предходните десетилетия.
Реални истории: От частна детска градина до старчески дом
Промените не са просто статистика — те засягат реални хора и бизнеси. Жуанг Янфанг, дългогодишен педагог и собственик на три детски градини в Джинхуа (провинция Джецзян), вижда как ежедневието ѝ се преобразява, пише Файненшъл таймс. През 2023 г. тя превръща една от градините си, където някога е имало 270 деца, в дом за грижа за възрастни с 42 легла. Според нея 90% от частните детски градини са били затворени в рамките на само няколко години.
Другите ѝ две градини вече работят и с по-малки деца – от 10-месечна възраст — но дори така общият брой на децата е паднал до около 150 (от над 1000 преди години).
Предизвикателства и възможности за реформи
Китай отчита трета поредна година на спад на населението, след края на строгата политика за едно дете през 2016 г.
Демографският натиск крие рискове за бизнеса и за публичния сектор, но стартира и дискусии за реформи.
Според експерти, Пекин може да използва ресурси, освободени от по-малкия брой ученици и деца, за овишаване на качеството на дневните грижи и цялостното образование и инвестиции във висшето образование. Също така да се проведат реформи в изпитната система „гаокао“, което би могло да подобри достъпа до елитните университети за бъдещите малки, но по-образовани поколения.
Китайската образователна система е подложена на силен натиск и е изправена пред болезнена, но и необратима трансформация. Мащабът на демографските промени я принуждава да търси нови и понякога неочаквани решения, докато цялото общество се подготвя за бъдеще с по-малко млади и повече възрастни хора.
