При евентуално нападение на Китай срещу Тайван се оформя ясно ядро между САЩ, Австралия и Япония – съюз, който ще брани Тайпе. Успехът на тази коалиция обаче зависи и от това каква подкрепа може да намери при колебаещите се държави в региона, пише американският историк и специалист по външна политика Хал Брандс в Блумбърг. Той е професор в университета Джон Хопкинс. В продължение на дни посещава евентуалните съюзници на САЩ при конфликт в Тайван и отразява своите позиции. Вече посети Япония и Австралия. Предстои Обединеното кралство. Автор е на книгата “Danger Zone: The Coming Conflict with China”.
Вашингтон може да използва въздушната си мощ, ако има достъп до бази във Филипините и може би до тези в Южна Корея. А също ако използва логистични съоръжения в Сингапур, това би улеснило американците в Южнокитайско море. Разрешенията за прелитане през страни в Югоизточна Азия биха позволили на САЩ да включат в играта бомбардировачите с голям обсег, разположени в Диего Гарсия. И ако има сражения, Австралия ще се нуждае от „неохотното съгласие“ на Индонезия, за да премине през нейните води и въздушно пространство.
Всички тези страни се страхуват от експанзионистичен Китай. Всички са разположени добре, за да помогнат за задържането му. И все пак всички са много предпазливи да не се намесят в свада с Пекин. Това се отнася в най-голяма степен за индо-тихоокеанската сила – Индия, чието поведение в тайванската криза в най-добрия случай остава под въпрос.
Централната роля на Индия в съперничеството между САЩ и Китай е ясна. Страната е голяма регионална сила в Южна Азия и Индийския океан – два региона, в които Китай цели да се разшири. Индия има опит с тормоза на Пекин по оспорваната им граница в Хималаите. След военен сблъсък, който уби най-малко 20 индийски войници през юни 2020 г., анализатори в Ню Делхи споделят, че всички останали илюзии за китайския президент Си Дзинпин са отпаднали.
Като най-голямата демокрация в света, Индия заема водещо място в съревнованието между САЩ и Китай. Джо Байдън го описа с идеологически термини – свободни нации срещу автокрации. Като лидер на развиващия се свят, който отново се превръща в геополитическо бойно поле, Индия упражнява и голямо дипломатическо влияние.
Администрацията на Байдън е оптимистична за Индия и има основателни причини. Ню Делхи се присъедини към възродената инициатива Quad – заедно с Австралия, Япония и САЩ – и нейната визия за “свободен и отворен Индийско-тихоокеански регион”. Също така Вашингтон е предоставил разузнавателна подкрепа на Индия по време и след сблъсъка в Хималаите през 2020 г.
Индия използва военноморски учения и продажби на оръжие от страни като Индонезия, за да задълбочи ангажимента си в Югоизточна Азия и за да усложни плановете на Пекин. Отношенията с Индия са „най-важните за Съединените щати през 21-ви век“, каза Кърт Кембъл, политическият експерт за Азия в администрацията на Байдън.
Индия обаче може да бъде както твърдоглав, така и половинчат партньор. Няма ентусиазъм за нещо подобно на официален съюз с Вашингтон. Бившият индийски външен министър Виджай Гокхале веднъж заявява:
„Индия е твърде голяма, има твърде много история и идентичност на велика цивилизация, за да бъде привързана към някой друг.“
На правителството на министър-председателя на Индия Нарендра Моди, чийто ангажимент към демократичните норми в страната е под въпрос, липсва всякаква сантиментална привързаност към либералния международен ред в чужбина. За голямо разочарование на американските служители, зависимостта на Индия от руските оръжия и газ доведе до безсрамно двусмислена позиция по отношение на войната в Украйна.
Как може да реагира Индия, ако Китай нападне Тайван?
На теория може да направи много. Американски служители тихо се надяват, че Индия може да предостави достъп до своите Андамански и Никобарски острови, в източната част на Бенгалския залив, за да улесни блокадата на петролните доставки на Китай. Индийският флот може да помогне така, че китайските кораби да не влизат в Индийския океан. А индийската армия би могла да отвлече вниманието на Китай, като увеличи напрежението в Хималаите.
Дори и без военна помощ, Индия може да помогне дипломатически като организира дипломатическо осъждане на нападение в Тайван в развиващия се свят. По време на кризата, последвала посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван през август, Индия публично обвини Китай в „милитаризация“ на пролива.
Ню Делхи има реален интерес свободен Тайван да оцелее. Китай – по географски причини – е изправен пред предизвикателства за сигурността си по суша и море. Но ако превземането на Тайван даде на Китай надмощие в морска Азия, Пекин може да се обърне към уреждане на делата с Индия на сушата.
Очаквайте завой на юг, след като проблемът на Китай с Тайван бъде решен, прогнозира служител на индийската отбрана.
Свят, в който Китай победи, а САЩ и техните демократични съюзници са силно окървавени – от конфликт в Тайван, би бил много неприятен за Индия.
Но нищо от това не гарантира, че Индия ще хвърли съдбата си, военно или дипломатически, в протайванска коалиция. Призивите към общите демократични ценности или норми за ненападение няма да убедят Индия да помогне на Тайван, както не са я накарали да помогне на Украйна.
Стратезите от креслото може да мечтаят за откриване на втори фронт в Хималаите, но Индия може да бъде парализирана от страх, че откритото подпомагане на САЩ, където и да е, просто би дало на Китай претекст да разбие неподготвените индийски сили на общата им граница.
Правителството на Моди беше щастливо да получи помощта на Америка за справяне с проблема на Индия с Китай, но е много по-неохотно да върне услугата, като прегърне проблемите в Западния Пасифик.
Какво би направила Индия при конфликт в Тайван наистина може само да се гадае. Най-нюансираната оценка дава дългогодишен индийски дипломат. Преди десетилетие, споделя той, Индия определено щеше да стои настрани. Днес подкрепата за Тайван и демократичната коалиция е възможна, но малко вероятно. След още пет години на напрежение с Китай и сътрудничество с Quad обаче, кой знае?
Оптимистите във Вашингтон може да приемат тази оценка като доказателство, че Индия се движи в правилната посока. Песимистите може да посочат, че все още има дълъг път, но няма много време, за да стигне там, където е целта.
