Китай гради своя медийна империя в Африка вече близо две десетилетия. Телевизионни канали, информационни агенции и печатни издания изградиха широка инфраструктура и наеха стотици журналисти.
Целта беше ясна – да се разпространява посланието на Пекин по целия континент.
Резултатът обаче е разочароващ: почти никой не гледа, пише Блумбърг.
Континент, отворен към света, но не и към Пекин
Бюрокрацията, честите смени в ръководствата и засиленият политически контрол изместиха първоначалната визия. Китайските медии трудно намират аудитория в регион, който до 2050 г. ще приюти над една четвърт от световното население.
Повечето африканци продължават да се доверяват на BBC, Al Jazeera и CNN. Китайските медии остават в периферията на обществения поглед.
Найроби – витрина без публика
Кенийската столица се превърна в централата на китайската медийна стратегия в Африка. Още през 2006 г. агенция „Синхуа“ премести там регионалната си база. Телевизията CGTN изгради център през 2012 г., а „China Daily“ започна да издава африканско издание.
Въпреки инфраструктурата, реалният интерес е слаб и цифрите го доказват.
Цифрите не лъжат
Само 6% от зрителите в Кения и 7% в Южна Африка гледат CGTN поне веднъж седмично. В Нигерия процентът достига 11.
BBC и CNN постигат между 30 и 40%.
Много африканци дори не знаят, че CGTN има студио в Найроби.
Същата слабост в социалните мрежи
Дори онлайн присъствието на китайските медии е ограничено. 851 видеа, публикувани в YouTube от CGTN Africa за три месеца, събират под 1000 гледания средно.
Съдържанието е предимно пропагандно – критика към Запада и хвалебствия за китайските инициативи. Африканските потребители обаче търсят достоверна журналистика, не правителствени съобщения.
Урокът, който Пекин не научи
Упоритият акцент върху „добрите новини“ звучи изкуствено.
Успехът на Al Jazeera показва, че качеството и професионализмът печелят доверие.
Катарската телевизия се наложи глобално, защото действа като истинска редакция, а не като говорител на държавата.
Турският канал TRT World върви по подобен път – смесва национален интерес с реална журналистика.
Единственото изключение — StarTimes
Сателитният оператор StarTimes има успех. Около 10 милиона потребители в 37 африкански страни. Тайната е проста: предлага разнообразие от местни и международни канали, а не само китайски програми.
Паралелно с това агенция „Синхуа“ снабдява с безплатно съдържание редица африкански редакции и финансира журналистически обмени.
Централизацията убива иновацията
До 2021 г. CGTN в Найроби беше активна редакция със 100 служители, повечето местни. Репортажите й представяха друга гледна точка към Африка, отвъд клишетата за конфликти и бедност.
После контролът от Пекин се затегна. Местни редактори бяха заменени от партийно лоялни мениджъри. Мнозина напуснаха в посока Al Jazeera или TRT.
Журналистиката отстъпи на официални речи и пропагандни материали.
Пропуснат шанс на глобалния медиен терен
Западните медии също намалиха присъствието си на континента.
BBC сви проекти, а финансирането на Voice of America бе съкратено. Това отвори възможност за китайско влияние, но Пекин не успя да я използва.
Вместо да спечели аудиторията, Китай загуби и този стратегически прозорец.
Нов приоритет: правителствата, не хората
CGTN вече се насочва не към широката общественост, а към елитите. Каналът организира закрити срещи с кенийски официални лица, където китайски представители хвалят модела на развитие на Пекин.
Един от ръководителите признава:
„Целевата аудитория вече не е населението, а правителствата на Африка.“
